Един на милион. Той счупи трансферния рекорд и не остави нищо на децата си

Преминаването на Тревър Франсис от Бирмингам в Нотингам е една от великите истории на английския футбол

Снимка: Getty Images

Един на милион. Той счупи трансферния рекорд и не остави нищо на децата си

Преминаването на Тревър Франсис от Бирмингам в Нотингам е една от великите истории на английския футбол

16:07 | 21 април 2024 | Редактор : Николай Петров 6 16339 Снимка: Getty Images

Той беше британският футболист, който счупи бариерата за трансфер от 1 милион паунда. После остави 1,9 милиона в завещанието си, но изрично подчерта нито пени да не отива за неговите двама синове.

За ненавистта на Тревър Франсис към децата му се разбира едва след смъртта му през юли миналата година, когато си отиде на 69. Днес се навършват точно 70 години от неговото рождение.

Наследството на Франсис отива за неговите брат и сестра - Иън и Каролин, които живеят в Плимут. Съпругата му Хелън почива две години преди него от рак на гърдата.

"Искам да стане ясно, че в това мое завещание не присъстват децата ми заради факта, че имаме своите различния в последните месеци. Нито едно от децата ми не е финансово зависимо от мен", пише в завещанието, създадено през февруари 2019-а.

Английският нападател почива в дома си в Марбея след сърдечен удар и въпреки спора със синовете си, те присъстват на погребението.

Getty Images

Първият едномилионен играч на Великобритания направи великолепна кариера. Той се появява за големия футбол през 1970 година с Бирмингам, а след това печели два пъти КЕШ с Нотингам Форест. Играе 52 пъти за английския национален отбор и вкарва 12 гола.

Голямата новина около него обаче остава трансферът от Бирмингам във Форест през 1979 година за рекордните 1 милион паунда. Те се оказват оправдани, защото Франсис вкарва победния гол на еврофинала през същата година срещу шведския Малмьо. На международно ниво той отбеляза два гола за Англия в груповата фаза на Мондиал 1982 - срещу Чехословакия и Кувейт.

Трансферът му за милион паунда се осъществява през 1979 година и е най-голямата новина в британския футбол по това време. Мениджърът на Нотингам Брайън Клъф се явява на пресконференцията по тренировъчно облекло с карета за скуош, за да свали напрежението и очакванията от новия си футболист. Това обаче не сработва, най-малкото защото е пълно с медии. За целта не помага и фактът, че Форест вписва трансфера като 999999 хиляди паунда. Звучи малко смешно в контекста на лудите пари, които сега се плащат за недоказани футболисти, но тогава събитието е огромна новина.

Getty Images

"Аз трябваше да оправдая този един милион. Напрежението спадна чак когато вкарах първия си гол в мач срещу Болтън", признава години по-късно Франсис.

Всъщност парите платени за него са 1,15 милиона и това е двойно повече от предишния трансферен рекорд на Великобритания. За сделката се работи в продължение на седмици заради сложната документация.

"Подписах в петък сутринта в период, в който много мачове биваха отлагани. В събота, на следващия ден, мачът на Форест също беше отложен и Клъф реши, че ми трябва игрова практика. Организира мач в парка между третите отбори на Форест и Нотс Каунти. Дебютирах пред 20 души и две кучета", разказва нападателят.

Признава, че Клъф му се е скарал още на полувремето на тази учебна игра, защото не е носил предпазни кори. "Ако играеш за Нотингам Форест, трябва да ги носиш", сопнал се великият мениджър.

Getty Images

Още на първия му официален мач, който е на стадиона на Ипсуич, феновете започват да пеят "каква загуба на пари". Тогава Франсис осъзнава колко голяма тежест всъщност е тази трансферна сума. Той обаче я оправдава само три месеца по-късно с гола на финала срещу Малмьо.

Бележи 28 гола в 70 мача за Форест, а към витрината с трофеите добавя Суперкупата на Европа през 1979-а и отново КЕШ година по-късно. Напуска Нотингам в посока Манчестър Сити през 1981-а.

През 80-те става един от най-успешните английски играчи в италианската Серия "А". Заедно с Греъм Сунес помагат на отбора на Сампдория да спечели първата си Купа на страната.

Getty Images

След края на кариерата си се впусна в треньорството, като води Куинс Парк Рейнджърс, Шефийлд Уендзди, Бирмингам и Кристъл Палас. Голямата му издънка е при "бухалите", където не привлича великият Ерик Кантона след неуспешен пробен период.

Историята на Франсис е много интересна и той я описва в своята автобиография "Един на милион".

Заглавието е колкото закачливо, толкова и вярно.