Продължаваме да ви припомняме всички европейски първенства до момента, чакайки да дойде време за Евро 2024 в Германия. Стигаме до шампионата във Франция, проведен преди точно четири десетилетия, през 1984-а, като в онези времена все още не е никак лесна задача да попаднеш сред най-добрите на Стария континент, защото макар и вече в увеличен състав, във финалите има място за само осем отбора.

Регламентът не е особено сложен. Осемте отбора-финалисти са разделени в две групи от по четири, а първите два от всяка отиват на полуфинали. Нещо, което изглежда немислимо на фона на сегашните цели 24 тима, които играят на европейско първенство.

Домакин на Евро 1984 е Франция. И тогава "петлите" печелят първата си европейска титла, водени от вездесъщия Мишел Платини. За легендарната десетка това ще бъде първо и последно участие на европейски футболни финали. И представяне, с което ще бетонира прозвището си "Краля" сред феновете на играта в родината му.

Освен това и до днес французите остават единственият домакин, който успява да спечели европейската титла.

"Сините" попадат в група с отборите на Дания, Белгия и Югославия. В другия поток пък са отборите на Испания, Португалия, Западна Германия и Румъния. Няма да е пресилено, ако бъде заявено, че Франция '84 се превръща в първенството на Платини.

Магьосникът бележи във всеки един от мачовете на страната си, започвайки с 1:0 срещу Дания, после ниже хеттрик за 5:0 срещу комшиите от Белгия, а фантастичната му форма продължава с още един мач с три гола - при 3:2 срещу югославяните. Французите излизат с пълен актив от групата си, следвани от Дания.

От друга страна полуфиналистите са Испания и Португалия, като там ситуацията е далеч по-оспорвана. Иберийските страни завършват на първите две места с по 4 точки. Но "Ла Роха" е на първо място в класирането заради повечето вкарани голове (голова разлика 3:2 в 3 мача, докато тази на португалците е 2:1).

Снимка: Getty Images

Платини е сила в европейския футбол, вероятно най-добрият играч на континента в онези години, като за това говорят и трите му последователни триумфа в "Златната топка" - 1983, 1984 и 1985. В полуфиналът с Португалия неочакван герой дава тон на домакините - Жан-Франсоа Домерг вкарва по веднъж в редовното време и продълженията, докато Жордао прави същото за Португалия. Преди капитанът Мишел да вземе нещата в свои ръце и с гол в 119-ата минута да класира своите на финал.

Любопитен факт - французите ги е страх от дузпи и наваксват изоставане от 1:2 срещу португалците. Причината? Жан Тигана казва на съотборниците си, че никога не е печелил мач след изпълнение на дузпи.

Другата полуфинална среща се решава с дузпи между Дания и Италия след 1:1 в редовното време и продълженията. "Фуриите" са 5 от 5 при 11-метровите удари, докато пропуск на Пребере Елкяер Ларсон решава съдбата на датчаните.

Във финала на "Парк де Пренс", пред повече от 47 000 зрители, обичайният заподозрян повежда "петлите" към купата. Платини вкарва за 1:0 в 57-ата минута, а Бруно Белоне довършва всичко с гол в 90-ата минута - 2:0 и "адиос, мучачос" към испанците.

Мишел, единственият играч в състава на Франция, който играе в чужбина (Ювентус), грабва голмайсторския приз с 9 гола.

Архитект на успеха от треньорска гледна точка е Мишел Идалго, който води Франция цели 8 години между 1976-а и 1984-а. Като играч той е част от Реймс и губи в първия финал на КЕШ през 1956, спечелен от... Реал (Мадрид), разбира се. Две години преди домашното европейско извежда родинат аси до полуфинал на Мондиал 1982, който обаче е загубен от Западна Германия след дузпи.

"Под негово ръководство играехме наистина красив футбол. Той създаде халфова линия с четирима креативни играчи, които можеха да дадат решаващ пас във всеки един момент. Огромната му заслуга бе, че можеше да намери място за няколко класически десетки в средата на терена", разказва Платини за треньора си.

А с примера си заразява и бъдещи легенди.

"Когато бях дете и играех навън с приятелите си, винаги казвах, че съм Платини", казва години по-късно друга легендара френска фигура - Зинедин Зидан.

В онази година Франция е в убийствена форма и записва невероятните 12 победи в 12 изиграни международни мача.

Идеалният отбор на турнира пък изглежда така:

Харалд "Тони" Шумахер (Западна Германия), Мортен Олсен (Дания), Жоао Пинто (Португалия), Андреас Бреме (Западна Германия), Карлхайнц Фьорстер (Западна Германия), Франк Арнесен (Дания), Ален Жирес (Франция), Жан Тигана (Франция), Мишел Платини (Франция), Фернандо Шалана (Португалия) и Руди Фьолер (Западна Германия).