Ретроспекцията на историята на европейските първенства продължава, а стигаме и до революцията в нея - за първенството през 1980-а за първи път имаме две групи по четири отбора във финалната фаза, а не просто финална четворка.

Новият формат не бе още доизпипан, като победителите в двете групи отиваха директно на финал, а вторите - на мач за трето място. Липспваше етап на елиминации между групите и финала.

Но преди да ви разкажем за Евро 1980, на което бе домакин Италия, си струва да чуете една друга история.

Когато на 24 години футболът още не е твоята професия, а поправяш покривите на съгражданите си в Хам, провинция Северен Рейн-Вестфалия, едва ли се предполага да оставиш ярко диря в световната история на играта. На тази възраст Лео Меси имаше "Златни топки" и купи, колкото да запълни една стая.

Хорст Хрубеш обаче правеше точно това до лятото на 1975-а, защото му носеше достатъчно пари да си гледа семейството. В останалото време, в което не работеше по покривите на 100-хилядното градче, играеше за местния СК Вестюнен, който се подвизаваше в четвърта лига. Вкарваше доста голове този едър здравеняк. За три години се разписа близо 150 пъти (точни статистики липсват), та го хареса Рот Вайс (Есен), тогава отбор от първа Бундеслига.

От този момент нататък не му се налагаше вече да работи на покривите, а само да тренира и да играе футбол професионално. Проблем беше, че бе с наднормено тегло заради "диетата" с картофи, зеле и вурстове, от която така и не се отказа. Но пък каква физика и каква игра с глава...

Вкара 80 гола в 83 мача за Рот Вайс, преди през 1978 г. да го вземе Хамбургер и да го събере на върха на атаката с английската суперзвезда Кевин Кийгън.

След 1983-а игра два сезона за Стандард в Белгия, а кариерата му завърши в Борусия (Дортмунд). За 357 мача като професионалист вкара 234 гола.

Този Хрубеш реши европейското в Италия. Скочи високо след корнер на Кале Румениге и вкара победния гол на "Олимпико" на финала за 2:1 срещу Белгия. Най-необичайният от футболните герои стана легенда.

Хрубеш с титлата от Евро 1980

Снимка: Getty Images

Но - хронологично.

България не се класира за финалите в Италия, след като в квалификационната група сме в компанията на Англия, Северна Ирландия, Република Ирландия и Дания. Много неприятни съперници, които имат силно поколение. Това са годините на английския тим, воден от Кийгън. Северна Ирландия не пропуска голямо първенство, датското поколение вече се задава - с Лаудруп, Олсен, Елкер и останалите. Както и ирландското, което през 80-те избухна.

Стартираме с обнадеждаващо 2:2 като гост на датчаните, но после падаме у дома и навън от Северна Ирландия с по 0:2. Нещата вече са ясни, тъй като по това време Англия печели убедително мачовете си, а се класира само един отбор. Гол на Чавдар Цветков ни носи победа над Ирландия с 1:0 и мъждукащи надежди, но Англия ни бие убедително - 0:3 в София, а след това падаме със същия резултат в Дъблин.

Двете звезди на Славия - Чаво Цветков и Андрей Желязков, са в основата на разгрома срещу Дания с 3:0. След това Англия пак ни бие лесно с 2:0 на "Уембли", за да отиде на финалите с 15 точки. Ние сме четвърти в групата с 5.

През лятото на 1980-а турнирът е на 4 стадиона - "Комунале" в Торино, "Сан Паоло" в Неапол, "Сан Сиро" (Милано) и римския "Олимпико".

На 11 юни шампионът Чехословакия губи с 0:1 от вицешампиона Западна Германия в повторение на финала от 1976-а, а сега - откриване на новото първенство на Европа. Обидните 10 500 зрители на "Олимпико" гледат мача, който днес би бил събитие №1 за целия свят.

В тази група са още Нидерландия и Гърция, като "лалетата" бият също с 1:0 в първия им мач.

Снимка: Getty Images

Нататък германците надвиват с 3:2 "оранжевите", като Клаус Алофс ниже хеттрик, а реми 0:0 с Гърция ги праща на финала, след като Нидерландия и Чехословакия завършват наравно - 1:1.

В другата група Белгия и Англия правят 1:1 пред мизерните 15 186 зрители в Торино. А мачът е страхотен. Първенството обаче минава под знака на празни стадиони - италианците не се интересуват от турнира, дори от мачовете на "скуадра адзура". Малко над 46 хиляди гледат нулевото равенство с Испания на "Сан Сиро" и само за решаващия сблъсък с Англия в Торино, трибуните се пълнят с 60 000 тифози. Марко Тардели вкарва за 1:0.

Англия бие Испания с 2:1, но белгийците удържат нулево реми с Италия и отиват на финала за сметка на домакините. И как иначе... Италия е с 4 точки, но е вкарала 1 гол. Невероятно - две нулеви ремита и победа с 1:0 над Англия... Има ли по-типично италианско представяне?

Така финалът на 22 юни е ФРГ - Белгия, като 47 860 зрители поизпълват донякъде римския "Олимпико". Но не и преди това в Неапол Чехословакия да вземе бронза след дузпи срещу Италия, като и в тази серия удари от 11 метра вкарва Антонин Паненка - както и четири години по-рано във финала. Разбира се, тази му реализирана дузпа далеч няма историческото значение на онази срещу ФРГ от 1976-а.

На финала Хрубеш отново води атаката на германците, въпреки че няма гол на турнира. В страната се пише, че "строителният работник" никога не е имал нивото за международен футбол и е странно, че Юп Дервал продължава да го пуска.

При халфова линия от изящни техници като Бернд Шустер и Ханзи Мюлер, при Кале Румениге и Алофс около него в нападение... Хрубеш е като кръпка. Има проблеми с техниката, със спирането на топката. Всъщност, той е в състава, защото Клаус Фишер си е счупил крака преди турнира. Отива по заместване. Самият Хорст се е завърнал след травма, която го прави фигурант седмици по-рано във финала за Купата на шампионите, който губи с Хамбургер от Нотингам Форест. За европейското не е на сто процента. Но едно си може и знае - вкарва голове.

На финала в Рим този път бележи и двата. Първо открива с шут от границата на наказателното поле, но белгийците изравняват в 75-ата минута чрез Рене Вандерейкен от дузпа. И изведнъж, при цялото превъзходство на Бундестима до тогава, надвисва опасност "червените дяволи" да триумфират. Те заиграват по-добре, а германците са разклатени.

Но в 89-ата минута Румениге вдига корнер, а Хрубеш в своя стил мощно изскача пред всички и забива с глава - 2:1.

На следващия ден немските медии сменят тона. "Чудовището", както наричат централния нападател неуважително до финала, вече е "Чудовището с бетонната глава", което не може да бъде спряно във въздуха. Хрубеш става легенда - "без да може да я спира", както сам се шегува неведнъж по-късно през годините. В третия му мач за ФРГ бележи първите си голове, но какви - победни на финал на европейско първенство!

Вкарва общо само 6 за родината в цялата си кариера, защото рядко играе.

Но следата на човека, който на 24 години поправяше покриви като основна работа, а на 29 спечели за Германия европейската титла, остава вечна във футбола.

Снимка: Getty Images