Евро 2024: Изборът Германия отдавна е гаранция за зрелище
Припомняме си трите досегашни значими домакинства там
Може ли изборът на Германия за домакин на Европейското първенство по футбол да се окаже лош? Ако говорим за чисто спортно-техничаската част на големият шампионат, то отговорът категорично е не.
До момента в историята германците бяха домакин на общо три големи първенства и във всички случаи феновете станаха свидетели на незабравимо зрелище - два пъти на Мондиали и веднъж на еврошампионат.
По-малко от месец преди началото на Евро 2024 е добър момент да си припомним предишните турнири, в които Германия събра някои от най-добрите футболисти в света и ги изправи в схватка.
Първото домакинство дойде през 1974 година
Изборът на Западна Германия за онзи Мондиал бе направен в Лондон още през 1966 година, а това става възможно след разбирателство между Берлин и Мадрид. Испанците подкрепят германците за домакинството на Световното първенство през 1974-а, а услугата бива върната за това осем години по-късно.
Онзи турнир даде началото на нов формат на Мондиала с 4 групи по 4 отбора, които в последствие излъчват осем отбора за нова групова фаза, а не с директни елиминации. Двата победителя в новоизлюпените две групи играят финал, а вторите отбори се изправят един срещу друг за бронзовите медали.
Турнирът е уникален и по това, че домакинът Западна Германия и Източна Германия в единственото й участие преди падането на стената попадат в една и съща група, като компания им правят по-скромните тимове на Чили и Австралия.
Историческият мач между двете Германии е спечелен от Изтока с 1:0 и по този начин този отбор става първи в предварителната група. Това обаче не е от особено значение заради представянето във втората групова фаза.
По същото време България попада в тежката група на Нидерландия, Швеция и Уругвай. Постига равенства срещу последните два, но със супер фаворита в оранжево губи с 1:4. Това ни оставя на третото място в групата и слага край на турнира.
Във втората групова фаза Нидерландия на Ринус Микелс мери сили с Източна Германия, Бразилия и Аржентина. Трите поредни победи за Йохан Кройф и компания идват безапелационно - с осем вкарани гола и нито един допуснат, което подсказва, че може би това е най-силният отбор на турнира. Доказва го великия мач с бразилците (2:0), в който класата на Кройф праща "лалетата" на финал.
В другата група домакинът Западна Германия, воден от суперзвездите Франц Бекенбауер и Герд Мюлер, също унищожава всичко по пътя си. А това са отборите на Полша, Швеция и Югославия.
На финала на Мондиала западногерманците са в ролята на актуалния европейски шампион, а нидерландците са най-силно и най-красиво играещият отбор на турнира. Още във втората минута на мача на "Олимпиящадион" Кройф печели дузпа след нарушение на Ули Хьонес, реализирана от Йохан Неескенс. "Лалетата" повеждат без съперникът им дори да докосне топката и реално искат да го унижат, но това изиграва лоша шега. Вим Янсен прави дузпа срещу Бернд Хьолценбайн и Пол Брайтнер я вкарва за 1:1.
Ситуацията на терена изцяло се променя и в 43-ата минута Герд Мюлер показва класата си и вкарва за 2:1 след пас на Райнер Бонхоф. През втората част тоталният футбол на Нидерландия не върши работа и това се оказва крайния резултат. 90 минути невероятен футбол и както често се случва - победа за германците. Онзи отбор на Нидерландия сътвори "най-великия провал" в историята, но взе своя сладък реванш на Евро 1988, който също е важен в контекста на днешната тема.
Мондиал 1974 обаче бе първият голям турнир на германска земя и определено ще се запомни като един от най-значимите в историята.
Второто домакинство - Евро 1988
Да, домакинствата на Западна Германия са тясно свързани с представянето на великия нидерландски отбор. Доказва го и Евро 1988, което беше връчено на домакина, преборвайки кандидатура на Англия и обща такава на Норвегия, Швеция и Дания.
Европейското първенство и тогава е в съвсем различен формат от Световното, като за титлата спорят общо осем отбора, поделени в две групи по четири. Най-добрите четири тима отиват директно на полуфинал.
Надпреварата ще се запомни и с това, че актуалният европейски шампион Франция шокиращо не успя да прескочи квалификациите, а Западна Германия и СССР за последно играха еврошампионат преди важните политически промени.
Домакините влязоха на турнира на гърба на два поредни загубени финала на Мондиали и жадни за първи успех от 1980 година, когато вдигат втората си европейска титла в Рим.
Германците на Сеп Пьонтек имат топ отбор, който започва груповата фаза с равенство 1:1 срещу Италия преди да дойдат победите с по 2:0 над Дания и Испания. В същото време Нидерландия, отново с треньор Ринус Микелс, буксува след загуба на старта от СССР с 0:1. Спасението обаче идва във втория мач срещу Англия, който е сред най-значимите в нидерландската история - 3:0 с изумителния хеттрик на суперзвездата Марко Ван Бастен. Късен гол и победа над Ирландия в последния мач не са достатъчни за първо място в групата.
Така мечтаният финал между Западна Германия и "лалетата" се разминава, защото двата тима трябва да се изправят още на полуфиналите. Това е първи значим мач между двата яростни съперника от Евро 1980, когато германците изхвърлят своя опонент от турнира още в груповата фаза.
Този път късметът е на страната на "лалетатa". Отново две дузпи правят резултата 1:1 след голове на Лотар Матеус и Роналд Куман преди в 88-ата минута Марко Ван Бастен да накаже смъртоносно съперника. Нидерландия е на първия си еврофинал и очаква да научи срещу кого ще се изправи. Във втория полуфинал силният тим на СССР, който спечели срещу "лалетата" в груповата фаза, поразява Италия с голове на Генадий Литовченко и Олег Протасов.
Онзи финал, отново на "Олимпиящадион" в Мюнхен подарява най-красивия гол на еврофинали в цялата история. Попадението от воле на Ван Бастен за 2:0 е украшението на целия турнир и меко казано достоен завършек. Нидерландия най-накрая стига до голям трофей, а първенство на германска земя отново се превръща в паметно.
Третото домакинство - Мондиал 2006
"Битката за Нюрнберг" между Португалия и Нидерландия, дузпите в елиминациите, червеният картон на Зинедин Зидан... спомените от последния голям турнир в Германия са толкова много и остават все така пресни за съзнанието.
Шест години по-рано след три рунда гласуване германците получиха домакинството, преодолявайки драматично конкуренцията на кандидатурите на Южна Африка, Англия и Мароко. Голямото разочарование е за африканската страна, която загуби само заради един глас, но все пак в последствие получи своето право да приеме Мондиала през 2010 година. Германия пък получи обвинения за корупция и купуване на Мондиала, което беше и доказано.
Самият турнир така или иначе се превърна в шоу, особено в елиминациите. В груповата му фаза особени изненади нямаше, като всички фаворити продължиха напред. Една от мини изненадите бе второто място на Франция за сметка на Швейцария.
"Касапницата" обаче тепърва предстоеше. Домакинът Германия започна силно в елиминациите с комфортна победа над Швеция. Италия отстрани Австралия след много съмнителен наказателен удар, а Украйна махна окрилените швейцарци с дузпи, при които "кръстоносците" не вкараха нито една. Франция впечатли срещу Испания, но най-запомнящият се мач от осмимнафиналите бе този между Нидерландия и Португалия, наречен в последствие "битката за Нюрнберг". Двата отбора "заработиха" 16 жълти картона и 4 червени, а гол на Маниш прати иберийците на четвъртфинал.
Там Португалия разплака и англичаните с дузпи. Същият сценарий предложи супермачът между Германия и Аржентина, спечелен от домакините. Италия отстрани лесно Украйна, а Франция продължи похода си след гол на Тиери Анри срещу Бразилия.
Един от най-запомнящите си дуели бе този между Германия и Италия на полуфиналите, в който Скуадрата триумфира с 2:0. Голът на Фабио Гросо в 119-ата минута е сред най-великите мигове в историята на италианския футбол, като той беше последван от такъв на Алесандро Дел Пиеро в заключителните секунди на мача. Другият полуфинал затвърди доброто представяне на французите в защита, като те не пуснаха гол срещу Португалия и спечелиха след точно изпълнена дузпа на Зинедин Зидан през първото полувреме.
Финалът на "Олимпиащадион" е лебедовата песен на великия халф с №5, а червеният му картон за удар с глава срещу Марко Матераци е сред най-паметните футболни моменти на германска земя. Преди това двата отбора си вкараха по един ранен гол, но дузпи трябваше да решат всичко. Там Италия на Марчело Липи показа по-здрави нерви и спечели четвъртата си световна титла.
И третото голямо първенство в Германия се превърна в огромен успех.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}