Григор 2.0. На 32 години това е най-добрата му версия и пиков момент от кариерата
Позитивните знаци видяхме още през есента, тенденцията вече е очевидна
Григор Димитров отново е шампион в ATP тура, което чакахме и ние, и той, повече от 6 години. Да, след титла е лесно да седнеш и да напишеш ода за играта на българската звезда, но всъщност не просто случилото се тази сутрин в Бризбън го изисква.
Григор победи Холгер Руне - световен №8, на финала, като с това записа пети успех над играч от топ 10 в последните три месеца. Циципас, Хуркач, Медведев, Алкарас (тогава номер едно в света). Цялата есен върви в тенденцията да гледаме страхотен тенис и най-вече - победен тенис от Григор. И венецът на всичко това е титлата в Бризбън, а е очевидно, че това далеч няма да е последната подобна емоция за годината с него.
В спорта прогнозите са рисковано нещо, а фактори като добра кондиция, здраве, контузии са в играта. Но е ясно като бял ден, че това е най-добрата версия на Григор Димитров. Това е нов етап от кариерата му, нещо като 2.0, както е модерно да се слага етикет. Шест години минаха от сезона, в който той стигна до №3 в ранглистата, спечели титли, включително на Финалите на ATP и изглеждаше невероятно на корта.
Сега - на 32 години, Гришо просто е безупречен. Толкова много пъти се е говорило за това, че при неговия изумителен талант това, което понякога е пречка, са амплитудите в представянето (обикновено се намесва и думата "психика") и липсата на постоянство. Е, това вече е минало. Поне към момента виждаме Димитров в съвсем друга светлина, при това вече в сериозен период от време.
След отпадането от същия този Руне на "Уимбълдън 2023" през юли, Григор влезе в нов етап. Стабилен, спокоен, прецизен - при неговите качества, това последното винаги го е имало в арсенала му, просто сега го виждаме като безотказно оръжие, тъй като липсват спадовете и необяснимите грешки.
И фактите го доказват, не само думите. Григор е отпаднал само веднъж от играч извън топ 10 за последните 6 месеца. Би го Дан Евънс във Вашингтон, при това на полуфинал.
Останалите му загуби идваха в равностойни сблъсъци от Зверев, Рубльов, Медведев, Джокович... Победени бяха споменатите петима играчи от първата десетка. Финалът в Париж през ноември на Мастърс турнира загатна, че тази тенденция вече е осезаема. Не може да се отрече очевидното.
Този Григор е най-силният, когото сме гледали в кариерата му, вероятно с изключение на сезон 2017. Но този Григор е с 6 години и около 400 мача по-зрял, сякаш преоткрил себе си. Кондиционно - както обикновено, е в топ форма. Спортно-технически никога не е имало съмнения в това, че той е от каймака, от отбрания елит на най-силните тенисисти.
Добави и постоянство. Има стабилност. Силата е с него, ако можем да цитираме великия филм на Лукас и Спилбърг.
Единственото, което можем да добавим, е: Нека това продължи възможно най-дълго.
Сълзите на радост в Бризбън тази сутрин бяха приятна гледка за всички нас.