Има само един отбор в Талин, или как се разви "най-краткият мач в историята"
Световната квалификация през 1996-а с превърна във фарс - гостите просто нямаха противник
Футболът е изпъстрен с любопитни истории и странни моменти, съпътстващи вероятно всички отбори по света, независимо от класата и бюджета.
Дори и на наглед най-високо ниво, когато говорим за национални тимове и световни квалификации, куриози не липсват. При това говорим за страни от Европа, а не от третия свят. И тук можем да намерим ситуации, присъщи за аматьорския неделен футбол, а не за професионалната игра на път за Мондиал.
Вероятно в най-ниските нива от футболната пирамида на всяка страна не е рядкост отбор да не се появи за мач. Един е пийнал повечко предната вечер, друг има ангажименти със семейството... Но със сигурност е шок, когато това се случва между национални тимове. А е факт - стана, при това съвсем неотдавна, в края на 20-и век.
Връщаме лентата към квалификационния мач по пътя към Мондиал 1998 между Естония и Шотландия, игран на 9 октомври 1996-а в Талин... Всъщност "игран" е доста преувеличено понятие, защото мачът продължава 3 секунди, а на терена присъства само единият тим.
Често двубоят е наричан "Най-краткият в историята", а е получил и широко популярното заглавие "Само един тим в Талин". Именно това пеят над 800 колоритни шотландци - доста от тях с традиционните мъжки карирани поли. И със сигурност всеки един с бира в ръка. Те са на стадиона, но мач няма.
Защото липсващият тим не е този на гостите, а на домакините от Естония. На калният и доста невзрачен терен излиза само Шотландия, подкрепян от верните си фенове, за да разцъка за три секунди. Толкова продължава битката в Талин.
А за да бъде фарсът пълен, мачът е предшестван от всички задължителни церемонии. 11-те шотландци са изведени от сръбската съдийска бригада начело с Мирослав Радоман, слушат националния си химн, минават за традиционно ръкостискане с реферите, а след това се радват и с феновете на успеха.
Дори се тегли жребий, който шотландският капитан Джон Колинс съвсем обяснимо печели и избира топката. Страничните рефери не пропускат да проверят двете мрежи.
Почти като на истински мач, нали!?
Но как се стига до абсурдната ситуация?
Ден по-рано шотландците пристигат в естонската столица като лидер в групата - все още без загуба и допуснат гол, основателно мечтаещи за място на Мондиала. Когато отборът излиза за официалната си тренировка, остава доста шокиран.
Осветлението на стадион "Кадриорг" е ужасяващо, а играчите го определят като такова от улична лампа. В части от игрището видимостта е такава, че е просто абсурдно да се играе футбол, а мачът е насрочен за точно 24 часа по-късно - от 18:45 местно време.
Шотландската делегация се оплаква на люксембургския делегат Жам-Мари Гантембен, който провежда тежка телефонна консултация с шефовете си в Цюрих. Стига се до решение двубоят да се изиграе на следващия ден от 15 часа местно време, за да не се стига до ползването на слабото осветление.
Естесвено, следва остра реакция на естонците. Почти целият отбор е на тренировъчен лагер на 100 км от Талин, което създава логистичен проблем.
Двама от играчите пък са държавни служители, които имат своите ангажименти в деня на мача. Естествено, мачът става труден за посещаване и от местните фенове, които са на работа до 17 часа. Никой от тях не се е освободил, защото е планирал да отиде на насрочения за 18:45 ч двубой веднага след края на работния ден.
Естонците са изправени и пред финансова загуба, защото правата за двубоя държи BBC Шотландия, а не местната национална телевизия. В новия час обаче е предвидено излъчване на служба в памет на загиналите в престрелката в училището в Дънблейн. Така мачът няма да се излъчва на живо и приход за федерацията на Естония просто няма да има.
Домакините в знак на протест не се появвяват в новия час, както са обявили още предната вечер. Но шотландксият селекционер Крейг Браун се съмнява до последно и кара момчетата си да загряват на 100 процента. Той е притеснен, че естонците готвят номер и ще се появят в последния момент.
Халфът на Челси и основен играч на шотландците по онова време - Крейг Бърли си спомня:
"Един от помощниците ни провеждаше сериозна загрявка, но виждах, че никой не се държи като преди истински мач. Не можехме да се концентрираме и да приемем този фарс. Покрай входа на стадиона постоянно преминаваха коли и автобуси, а аз просто се молех да не са играчите на Естония, защото вече бях с настройката, че мач няма да има".
И в крайна сметка мач няма. В тунела са само реферите и играчите на единия тим, които се шегуват помежду си дали този мач ще им се брои в статистиката.
Феновете пък огласят стадиона с рефрен "One team in Tallinn, There's only one team in Tallinn" (Един тим в Талин, има само един тим в Талин), изпят в ритъма на популярната кубинска песен "Гуантанамера".
След всичките церемонии предхождащи истински мач, Били Додс изпълнява център, а капитанът Джон Колинс изминава още 3-4 метра с топката преди да чуе последния съдийски сигнал. Всеки един играч на гостите поздравява съдията, празнува кратко с феновете спечелените без особени проблеми три точки и се прибира в тунела. Отборът се отправя към летището, докато десетки шотландци с полички слизат и играят футбол на терена.
Селекционерът на победителите казва само ироничното: "Мисля, че доминирахме" пред репортерите, докато влиза в съблекалнята.
Фарсът става още по-голям, когато естонците се появяват на стадиона по-план, сякаш двубоят е в стария си уречен час, но вече съперникът вече се качва в самолета за родината.
Наглед напълно безсмислен акт от естонците. Самите играчи са били готови да играят в какъвто и да е час, но се подчиняват на федерацията.
Драмите обаче продължават в следващите дни. Шотландските национали пият по няколко бири в глазгоуски пъб, радват се на победата и мечтаят за Мондиал 1998 във Франция, преди всеки да се прибере в клубния си тим.
В същото това време шефовете в УЕФА вече заседават. Пришпорени са от президента Ленард Йохансон, в което няма нищо случайно. Именно неговата Швеция е един от отборите, борещи се с Шотландия за челната позиция в групата.
Централата взима под внимание оправданието на естонците за логистични трудности и заради това, че все пак се появяват на стадиона, макар и късно, решава да анулира мача и да насрочи преиграване. Естествено, това е скандално решение, което е прието "на нож" в Шотландия. Пренебрегнат е и случаят от квалификациите за Мондиал 1974, когато СССР не се появява в Чили като протест срещу режима на Пиночет и губи служебно баража.
УЕФА насрочва преиграване между Естония и Шотландия на 11 февруари 1997-а на неутрална територия в Монако. И всъщност балтийската страна прави сензация, удържа 0:0 и спира шотландците пред 3800 техни фенове в Княжеството. Следват редица скандали по оста Шотландия - УЕФА, които са спасени само от благополучното развитие на ситуацията в групата.
Шотландците изпреварват Швеция, но остават втори след Австрия, като именно равенството в Монако е напът да им "изяде главата". Щастлива развръзка обаче им отрежда място като най-добрият втори тим от всички квалификационни групи
Баражът е избегнат и Шотландия отива на Мондиал 1998 - последният голям форум на отбора и до днес.
Онзи трисекунден мач в Талин пък ще си остане незабравим. Защото такова нещо на толкова високо ниво във футбола се вижда наистина рядко.