Историята на Джон Макавой - от опасен престъпник до посланик на спорта
Някога се гордееше, че е в затвора, а днес е пример за милиони
Непрестанно слушаме историите на атлети, за които спортът е бил спасението от улицата, наркотиците и бедността. Не са и никак малко случаите, в които пороците и грешните решения провалят бляскави кариери и забележителни таланти.
Историята на Джон Макавой обаче е малко по-различна, поне като хронология. От дъното под формата на наркотици, престъпления и затвор, до спортни успехи, седемцифрен договор с "Nike", роля на ментор, както и разпознаваема личност в британските спортни среди.
Днес Макавой е именно този светъл пример, като десетките му кампании и благотворителни каузи, са помогнали на много британски деца да се избавят от опасностите на улицата чрез спорта.
В същото време той се състезава с доста сериозен успех в надпреватите "Железния човек" из целия свят. А това все пак е дисциплина в триатлона, в която атлетите плуват 3,86 километра, карат 180 км колело, а като за финал тичат 42-километров маратон.
Със сигурност не е надпревара, в която може да станеш от дивана и да участваш. За да го правиш, при това с успех, е нужна огромна подготовка, свързана с дисциплина и лишения.
За Макавой днес това е начин на живот, коренно различен от този, който водеше преди повече от десетилетие, когато сам признава, че е ударил дъното.
По това време той излежава присъдата си в затвор с изключително строг режим заради въоръжен опит за грабеж на инкасо автомобил.
Присъствието му зад решетките обаче не е никаква изненада, предвид детсвото и средата, в която Джон Макавой расте.
Баща му и чичо му участват в един от най-великите обири в британската история, когато през 1983-а с бандата си задигат диаманти на стойност 26 милиона паунда от летище "Хийтроу". Неговият баща умира преди Джон да се роди, но скоро след това майка му заживява с Били Тобин, друг добре познат на полицията крадец.
Всъщност цялата заобикаляща го среда е свързана с хора от криминалния свят на Лондон, като не става въпрос за дребни обирджии, а за банди по сериозните удари. Оръжия, наркотици, пачки с пари, скъпи коли и престъпления. Това е средата, в която Джон Макавой расте, като изобщо не е изненада, че още на 18 прекарва няколко месеца в затвора.
"Тогава изобщо не се трогнах, дори го приех за един вид бойно кръщение. От всичките ми познати, аз бях единственият, който не е лежал в затвора. Сякаш бях девствен в свят на порно звезди.
Седях в лъскавото Порше на доведения си баща. Няма да забравя съветите му докато бях младеж.
Той все повтаряше, че хората са овце, че най-глупавото нещо е всеки ден да работиш и да плащаш данъци. Повтаряше, че с работа е нямало как да спечели толкова пари, че не трябва да се подвеждам по другите и да водя техния начин на живот.
Какво да ви кажа, просто ми бе предначертано да съм престъпник. Майка ми бе единствената, която не позволяваше да се повдигат такива теми пред мен, но това бе неизбежно.
Просто играчките пистолети ставаха истински, а разказите за престъпления всъщност се превръщаха в моя живот, аз ставах главен георй в тях".
Така се стига до септември 2005-а. Макар само младеж на 22, Джон Макавой е добре познат на властите, които го смятат за един от най-опасните обирджии не само в Лондон, но и в цялата страна.
Младежът се готви да направи поредния си удар, а жертвата му е инкасо автомобил с около 100 000 паунда в него. Обир, който Макавой и бандата му са правили вече няколко пъти. Това, което той не знае в случая е, че от няколко месеца е обект на сериозно разследване, а всяко негово действие се следи. Вероятно е имало и вътрешен информатор.
На местопрестъплението Макавой го очаква засада. Все пак преди да бъде заловен, той успява да се качи в колата си и опитва да избяга, а това дава старт на гонка с полицията.
"Не знаех накъде карам. Просто карах безрасъдно, бягах. В този момент бях готов да умра в катастрофа, но не и да бъде заловен. Ставаше въпрос за въоръжен грабеж, а предвид миналото ми, щях да полежа доста време. Не исках отново в тази килия, този път нямаше да е забавно".
Преследването за него обаче приключва, обграден от полицейски коли и с оръжия към себе си, Джон Макавой се предава, а месеци по-късно влиза в затвора за седем години. Седем години, които тотално ще преобърнат живота му.
Заради статута си на един от най-опасните обирджии, Макавой попада в затвор със строг режим. Няколко месеца след него, там попадат трима от виновниците за бомбардировките в Лондон, отнели живота на 52 души.
"Когато видях тези хора, просто се вцепених. Познавах лицата им от новините, много добре знаех кои са. Там бе и Абу Хамза. Та той бе смятан за терорист от нивото на Бин Ладен.
В този момент се запитах, какво правя аз на едно място с тези хора. Те убиваха, бяха заплаха за националната сигурност, а аз бях просто крадец.
Присъстивето на едно място с тези хора просто ме пречупи. Дадох си сметка, че това е дъното, предадох се".
Още няколко месеца по-късно, Макавой понася нов удар. Най-добрият му приятел е прострелян докато обира банкомат в Нидерландия. Той приема тежко новината, но след седмици на депресия решава да сложи край на всичко това, като тотално се откъсне от досегашния си живот.
Разбира се, това не означава бягство от затвора, а бягство от депресията чрез спорта.
Джон Макавой започва да тренира усилено. От фитнеса в затвора, любимият му удар се оказва този, наподобяващ гребане. Без никога да е тренирал този спорт или да се е упражнявал на този уред, Макавой открива, че всъщност го бива, а има и страхотна техника.
Месеците тренировка му помагат да спечели надпреварата по гребане на закрито в затвора. След това той става шампион на всички затвори във Великобритания, а със съдействието на един от надзирателите, Джон Макавой прави опит за световния рекорд в тази дисциплина.
Той разбира два световни рекорда. Единият е за най-бързо гребане на 100 километра, а втория за най-голямо разстояние за 24 часа.
Манията на Макавой става толкова сериозно, че той започва да чете книги свързани с тренировките и правилното хранене.
"Наистина бях убеден, че спортът е моето бъдеще, най-вече гребането. Когато дойде мигът за моето изслушване, срещу мен застана съдия от старта школа. Той бе от Кралския съд, над 70-годишен, попита ме какво ще стане, ако ме освободи.
Небрежно отговорих, че ще стана професионален спортист. Този човек ми се изсмя в очите, каза че за цялата си кариера не е получавал по-глупав отговор.
В крайна сметка не получих помилване, но поне ме преместиха в затвор с лек режим, в който лежах до 2012-а".
Едно от първите му действия след излизането от затвора, е да отиде в гребния клуб на Лондон, като мечтата е професионална кариера и място на Олимпиадата в Рио.
Макар за първи път да гребе в канал Макавой показва страхотен талант. Всичко обаче приключва, когато един от треньорите решава да напише името му в Гугъл. Веднага изникват много въпроси, от които Джон не се крие. Той разказва историята си пред целия клуб, но не получава разбирането, което търси.
Ръководството на престижния клуб му намеква, че вече е твърде стар, за да преследва професионална кариера.
Той обаче не се отказва от спорта, като се насочва към триатлона. Оказва се, че и там го бива. Разбира се, той не може да се мери с професионалистите в този спорт, заради което решава да се прехвърли в дисциплината на свръхатлетите "Железния човек".
Макавой започва да обикаля света и се представя доста успешно в тези състезания. Историята му става популярна, а тогава идва и сериозният спонсорски договор от "Nike".
Джон бързо разбира, че историята му продава. Започва редица благотворителни кампании, дори издава и своята автобиография "Изкупление", като дарява всеки паунд от приходите за благотворителност.
Той започва да нсърчава стотици деца от проблемни квартали да спортуват. Ежеседмично организицра открити тренировки по гребане, бокс, ММА и триатлон.
Върхът в живота му до този момент дойде преди година, когато Европейската комисия го избра за посланик на спорта за Великобритания.
При наличието на толкова изявени спортисти на Острова, шампиони с образцов начин на живот, кой да повярва, че един ден Джон Макавой ще е посланик на спорта.
Момчето, за което в началото на века да влезе в затвора бе нещо нормално. Нещо, което дори чувстваше, че трябва да направи.