Историята на Световните първенства помни множество велики отбори и играчи, но според мнозина няма по-убедителен и красиво играещ от Бразилия през 1970 г. Онзи златисто-зелен оркестър е еталон за играта и до днес.
За този отбор на Селесао всичко започва четири години по-рано, на Мондиала в Англия.
Бразилия отива на Острова като двукратен шампион, но се сгромолясва - отпада в групата.
Самите бразилци признават, че не са били подготвени за физическия футбол, който се е играл срещу тях.
В това число влизат и българите, които здраво сритват далеч по-техничния си съперник.
Бразилия трябва да измисли начин да се справи с това.
Треньор става журналистът Жоао Салдана, който кара тима да се движи повече без топка, подавайки си повече, вместо да се залага на индивидуални дрибльорски изяви, и Селесао изиграва много силни квалификации - 6 победи от 6 мача и голова разлика 23:2.
Военният диктатор Емилио Медици обаче не е напълно доволен.
Той иска да вижда всички суперзвезди на страната заедно на терена. Салдана прави грешката да каже:
"И аз искам промени в държавата, но не ти се меся, нали".
Разбира се, това изказване коства поста на Салдана, а на негово място е назначен двукратният шампион като футболист - Марио Загало, наричан Златната мравка.
Той е наясно, че трябва да се съобрази с изискването на диктатора, но по това време Бразилия има пет играчи с №10 от супер световна класа - Пеле, Тостао, Жаирзиньо, Ривелиньо и Жерсон.
Те са плеймекъри на "Сантош", "Коринтианс", "Сао Пауло", "Крузейро" и "Ботафого" - най-популярните тимове в страната.
Диктаторът Медици иска всеки фен да вижда любимеца си на терена. Това е трудно да се нарисува тактически от един добър треньор, но...
Загало нарежда тима в нещо подобно на 4-2-4, но с 5 плеймекъри и без нито един чист нападател.
Включващите се бекове и свободата, която имат гениалните играчи отпред, са радикални промени за времето си и създават истинска суматоха за противниците на тима, а справянето с объркана защита е лесна задача за тези играчи.
Всички определят стила като "жогo бонито" - красивата игра.
Групата е наглед ужасяваща - Световният шампион Англия, Европейският шампион Чехословакия и силният тим на Румъния са съперниците.
Все европейски отбори, а спомените за проблемите от миналия Мондиал и физическият футбол, все още е жив в главите на бразилците.
Първият мач е срещу Чехословакия и става първи футболен двубой, излъчен в цветен формат и на живо в целия свят.
Пеле застава на центъра и дава начало на мача, а 90 минути по-късно всички са без дъх.
Бразилците са бързи. Изнасят с множество бързи пасове по дължина, а играчите отпред са магьосници.
Пеле прескача топката, която достига до Тестао. Ривелиньо от своя страна цял мач залъгва опонентите и се подиграва с тях. Светът за първи път вижда подобен атакуващ футбол.
Селесао побеждава Европейския шампион с 4:1, а над 50 хиляди мексиканци в Гуадалахара ги аплодират на крака.
Следващият мач е срещу Англия, а години по-късно бразилците го определят като най-трудния на цялото първенство.
Боби Мур и компания са физически доста по-здрави. Въпреки това бързите и технични бразилци ги преодоляват на няколко пъти, но невероятният вратар Гордън Банкс ги лишава от гол.
Победата все пак идва след хубав гол на Жаирзиньо. Едно от спасяванията на Бенкс остава в историята като паметен момент на Мондиали - удар с глава на Пеле, който очевидно няма как да бъде избит, е отразен от вратаря.
Третият мач в групата е победа с 3:2 на Румъния, като на някои от звездите е дадена почивка.
За щастие на Селесао, противник на осминафиналите е южноамерикански тим - Перу. Бразилия състава над дузина положения по всевъзможни начини и вкарва 4 от тях, побеждавайки с 4:2.
На полуфиналите идва големият враг по това време - Уругвай. 20 години по-късно, споменът "Мараканазо" е все още жив.
Уругвайците пазят персонално "строителя" на бразилските атаки Жерсон и Краля Пеле.
Бразилците се затрудняват, а Уругвай повежда с 1:0.
Загало се чуди какво да промени, когато нарежда на левия бек Евералдо и дефанзивният халф Клодоалдо да започнат да се включват в атаките.
Това веднага дава резултат, Евералдо подава към Клодоалдо и следва гол - 1:1.
През втората част бразилците са преобразени и заиграват познатото "жого бонито", за да победят с 3:1.
И както всеки спектакъл, така и този трябва да има грандиозен завършек. Идва финалът на "Ацтека", а съперник е много силният тим на Италия, победил на полуфинала Западна Германия с 4:3 в Мача на века.
Загало е подготвен за персоналната защита на италианците и нарежда играчите му да разиграват постоянно, за да изтощят италианците.
Първото полувреме завършва 1:1, а през втората част светът вижда отбора на Бразилия в пълния му блясък.
Убедителна победа с 4:1, а играчите в жълто просто се забавляват - танцуват своята самба. Голът на Карлос Алберто, дошъл след феноменална атака, минала през половината състав на бразилците, е също символен момент в историята на футбола, не само на Мондиали.
Поради фактът, че всички бразилци играят в родината, те са непознати за европейските фенове. През 1970-а, те успяват да видят едно друго лице на футбола - красиво, грациозно, танц между 11, с топка в крака.
Бразилия е единственият тим и до днес, който печели всичките си мачове, от първия квалификационен, до самия финал.
Прави го със стил.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}