18:15 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Историята на Световните първенства: Тур дьо Фарс

Бойкотът, скандалите и тъжният край на френския отбор на Мондиал 2010

Снимки: Getty Images

Историята на Световните първенства: Тур дьо Фарс

Бойкотът, скандалите и тъжният край на френския отбор на Мондиал 2010

14:04 | 1 юни 2018 0 1088 Снимки: Getty Images

Денят е четвъртък, 17 юни 2010-а.

Мондиал 2018

Мачът в Полоквани не завърши добре за Франция, победена с 0:2 от Мексико и останала без вкаран гол след първите два двубоя от Мондиал 2010. В страната настана паника - отпадането беше почти гарантирано.

Но нацията, невярваща на очите си от играта и резултата, е още по-втрещена след жеста на Вилиам Галас.

Защитникът прави презрително движение към оператора с камерата, който го приближава на терена.

А после с нещо като полуусмивка изрича думи, които французите у дома разбират, макар и звукът да не влиза в микрофоните. Обидни думи.

Репортерите Даниел Дегор и Рафаел Раймон от в. "Екип" гледат от трибуните и не виждат веднага случката. Те бързат да напишат репортажите си и да се качат на автобуса към летището, а оттам - на самолета за базата на отбора, с който изкарват цялото световно.

Embed from Getty Images

Но в рейса за първи път двамата чуват думичките "скандали", "Анелка" и "Доменек". Нападателят Никола Анелка е сменен на почивката от селекционера Реймон Доменек, но на пресконференцията и в миксзоната никой не споменава нищо за конфликт.

И все пак Дегор и Раймон започват да ровят в историята...

В залата за чакане на заминаващите полети, двамата имат достатъчно време. Към дома летят SMS-и, обаждания - към агенти на играчи, съотборници от клубовете, които не са на първенството, близки до звездите... Търси се някаква сламка. Има я.

В петъчния "Екип" няма и дума, твърде късно е. Но в събота сутринта в базата на френския тим Доменек получава вестника с кафето си и едва не се задавя.

Първата страница е с две огромни снимки - негова и на Анелка. А между тях думите, които изданието твърди, че нападателят е казал на треньора си: "Шибай се, кучи сине!".

Четири часа по-късно Анелка пътува към летището, за да хване полета за Лондон. Изгонен е от отбора преди последния, решителен мач от групата срещу домакина ЮАР.

Преди да си тръгне, Никола моли съотборниците си да покажат подкрепа за него и се кълне, че не той е издал историята от съблекалнята на медиите.

Embed from Getty Images

В това време Франция гори - в страната са бесни за глупостите на асовете си, от които се чака класиране, достойно за репутацията на световен вицешампион от предишния Мондиал 2006. В лагера на тима зрее война, а капитанът Патрис Евра провежда разследване кой е "плъхът", издал вътрешни неща.

В книгата си "Историята на една ужасна каша", журналистите от "Екип" разкриват корените на проблемите, които са доста по-дълбоки от една смяна и от думите на Анелка (защото това са истинските му думи към Доменек).

Корицата на броя на в. "Екип", който взриви скандала.

Снимки: Getty Images

"Селекционерът изобщо не познаваше играчите си - пишат Дегор и Раймон. - А и ходовете му не бяха никак популярни, освен, че нямаше уважението на звездите и не подозираше кой как ще реагира от тях. Това бе някаква сбирщина от параноични, самовлюбени и разделени на касти хора, които изобщо не знаеха значението на думата "отбор"."

Доменек още преди световното отрежда роля на твърда резерва за Тиери Анри. Стар е (32 години). А най-добрият играч на Франция е класирал сам тима на световното, макар и с нередовния гол, при който с ръка овладя топката и я подаде на Галас за 1:1 с Ейре в баража.

Embed from Getty Images

Анри е отлъчен, резерва, далеч от тарторите на тима. И не е конфликтен и достатъчно наперен, за да е част от "играта".

Галас се изолира сам и е сърдит на целия свят, защото незнайно по какви причини Доменек му отнема лентата (а той е втори капитан след Анри от 2 години) и я дава на Евра. Треньорът странно се опира на човека, който е най-конфликтен и непредвидим в това кълбо от странни характери.

Намиращият се в отлична форма за "Челси" Флоран Малуда остава резерва в първия мач с Уругвай, добутан до 0:0. Под натиска на фенове и медии е пуснат като титуляр срещу Мексико, което не се харесва на Евра и неговата клика.

Галас и Анри са от малкото, които подкрепят Малуда, който пък изобщо няма вина за разделението в отбора и се превръща в косвена причина за поредния скандал. В същото време Йоан Гуркюф, отличен за "Лион" и сочен за бъдещето на френския тим (тогава е на 23 години) е в пълна изолация от тарторите. Евра, Рибери и Анелка не му говорят, не му подават и се държат с него като с някакво нахално хлапе, натрапено им на лагера.

Доменек и Анри по време на Мондиал 2010.

Снимки: Getty Images

Интроверт по природа, Гуркюф се отделя и не говори с никого. Месеци след световното дава едно-единствено интервю по темата, в което казва: "Да играеш за Франция в момента е тест не толкова за качествата ти на играч, а за това дали си психически готов да издържиш в компанията на незряли и самонадеяни типове, които не уважават никого."

В тази атмосфера Анелка си заминава за Лондон, а Евра и останалите изпълняват заръката му - пишат декларация, която дават на Доменек да прочете пред медиите. Докато тимът пътува за тренировъчната база в автобуса обаче, назрява нова ситуация. Ражда се идеята за стачка.

Така селекционерът слиза с асистентите си и отива при репортерите на хълмчето до тренировъчното игрище, за да чете изявлението от футболистите, докато в същото време те отказват да напуснат рейса и да тренират под негово ръководство! Пълен абсурд и гротеска.

Embed from Getty Images

След 30-ина минути няколко играчи слизат от автобуса и отиват на игрището, но без да вадят ръце от джобовете си.

Евра се приближава към фитнес треньора Робер Дюверне и започва да крещи в лицето му. Наставникът е в пълен шок, просто се отдръпва, облича горнището на тренировъчната екипировка и се прибира в автобуса. Подава оставка часове по-късно и иска да се прибере у дома. Доменек не му позволява.

"Дюверне нямаше никаква вина - уточняват в книгата си двамата журналисти. - Никога не сме търсили информация от него, нито пък той ни е давал такава. Той е изключително честен и добър професионалист."

Евра обаче не знае това и подозренията му падат върху треньора по физическа подготовка. "Това ли е плъхът, който ви снася всичко!?", крещи капитанът на отбора по репортерите, които са зяпнали от изумление. Играчът е обезумял, удържат го съотборници, преди да се прибере в автобуса.

Доменек напуска игрището и тръгва да се разхожда по хълма сам, с ръце зад гърба, прегърбен и умислен. Кадрите на тази разходка обикалят световните тв канали, а скандалът засенчва изцяло футбола на Мондиала поне за ден-два. Той е тема №1 за световните медии.

Заседание на треньорския щаб на базата на французите, след като отборът отказа да тренира.

Снимки: Getty Images

Какво си е мислил Доменек ли? В книгата на Дегор и Раймон има една теза по въпроса:

"Вероятно за това как месеци по-рано е ходил в дома на Евра в Манчестър, за да говори с него за световното. Как му е доверявал всичките си планове... Една история дори разкрива, че е подлаган на унижения - Патрис отивал да тича и го карал да чака пред дома му... И всичко това само, защото треньорът е решил, че това ще е най-довереният му човек в отбора. А именно Евро го предаде пръв и поведе останалите на бунт."

Анри мълчи и седи на последната седалка в автобуса, загърнат в анцуга. Той разбира, че това е най-тъжният му час като футболист. Последният оцелял от ерата на Зидан, Блан и Бартез, слиза от сцената по позорен начин.

Световните медии се надпреварват по оригинални заглавия, но единственото, което е направо триумфално, е на ирландския вестник "Дейли Стар": "Тур дьо Фарс". Прозира задоволството на ирландците, които ликуват, че елиминиралите ги с измама французи се гърчат в агония. А и - съгласете се - оригинално е да поиграеш на думи с фарса на "петлите" и с тяхната гордост "Тур дьо Франс"!

Франция няма как да се класира за елиминациите в тази атмосфера, но поне може да опита. Срещу ЮАР идва "битката за Републиката", както я нарича "Екип" - същият вестник, който е институция за френските фенове, и изважда наяве какво става в лагера на отбора.

Доменек се появява на пресконференцията преди мача с фланелка на Франция в ръка и казва на репортерите: "Всеки, който не е разбрал, да чуе - тук сме да играем за родината. И който си мисли, че е по-важен от това, не е познал."

Embed from Getty Images

Евра, Ерик Абидал и Жереми Тюлалан, трима от лидерите на бунта, са извадени от състава.

Гуркюф е титуляр, но получава червен картон още в 25-ата минута... Нервите му не издържат, неуверен е на терена като новобранец.

При 0:2 Доменек пуска Анри, Малуда и Сидни Гову, играта се променя, Малуда връща гол, но времето не стига. 1:2 и световният вицешампион отпада.

У дома критиките са убийствени. По това време в Париж вече знаят подробности, защото Дегор и Раймон в три-четири поредни броя разсъбличат цялата истина от лагера на отбора. Куриозно, Евра и останалите нито веднъж не ги укоряват директно, няма обиди или конфронтация.

Просто се търси предателят. Ден след загубата от ЮАР титулярният капитан (иначе резерва) Анри иска среща с президента Никола Саркози, за да обсъдят ситуацията в отбора. Главата на републиката отказва да приеме целия тим, кани в Елисейския дворец само и единствено Анри, като срещата им е на четири очи.

Тиери се отказва от националния часове по-късно. В същото време Жан-Пиер Ескале, бос на федерацията, подава оставка. И казва, че играчите са "позор за Франция, за футбола и за световното първенство".

Евра се оказа в основата на скандала, а "предателството" му и до днес не е простено от френските фенове.

Снимки: Getty Images

Новото ръководство на федерацията и спортният министър Рослин Башело взимат решение.

Анелка е наказан за не играе за Франция в 18 мача. Евра отнася пет, Рибери - 3, а Тюлалан - един двубой. Ерик Абидал, друг лидер на бунтовниците, не е наказан.

Това обаче не е всичко. Лоран Блан, заменил Доменек след световното, оставя абсолютно всички играчи от списъка с 23-ма за Мондиал 2010 извън състава си за първия мач от европейските квалификации срещу Норвегия.

Някои от тях - като Юго Лорис, Гаел Клиши, Бакари Саня, Стив Манданда и Андре-Пиер Жиняк, после постепенно се завърнаха в националния.

Те не бяха от онези, които опозориха името на страната във футбола през 2010-а по време на грозния скандал.

Тур дьо Фарс. Колко точно написано.