За хората, които не са имали допир с комунистически диктаторски режим, следващите редове може да се сторят авантюристично невъзможни. Но тези, които помнят времената от преди падането на Желязната завеса, ще потвърдят истинността им.

Скорничещ е град от селски тип на 100 километра западно от Букурещ и единственото, с което е известен, е това, че е родното място на Николае Чаушеску. Румънският диктатор, управлявал страната в периода 1967-1989 г.

Малкото населено място с едва 11 000 жители изживява истински бум след издигането на политическия лидер и неслучайно първата румънска магистрала свързва столицата и Скорничещ. Причината е ясна - комфортът на Чаушеску при редките му визити до родния град.

По времето на диктатора това селище е истински оазис - докато почти навсякъде има безкрайни опашки, купонна система и празни магазини, в Скорничещ животът сякаш се развива в паралелна вселена - щандовете в магазините са винаги пълни, а хората имат отлични доходи.

Но нещо важно им липсва - забавления. И затова се създава футболният клуб Олт, чиято съдба е достойна за холивудска екранизация.

Отборът изиграва първия си мач през 1973 година и до 1978 година се лута в долните дивизии. През 1978-а стига до Втора лига и преди последния кръг от редовния сезон има шанс да влезе в елита. Решаваща за крайното класиране ще е головата разлика и точно тук възниква сериозен проблем.

Причината е, че в последния кръг Олт трябва да играе с вече разпадналия се Алуминиу (Слатина), който е прекратил участието си и всички тимове печелят служебно мачовете с него с по 3:0. Добре, но това означава, че ако по същото време претендентът на Олт за място в елита спечели с повече от 3 гола, ще го измести от първото място.

Затова с помощта на комунистическите служби се създава една от най-куриозните организации в историята не само на балканския, а и на световния футбол.

Тайните служби изземват екипите на вече разпадналия се Алуминиу, както и състезателните карти на играчите. От тима на Чаушеску събират местни кравари и пъдари, които обличат футболните екипи на несъществуващия тим и така мач все пак ще има.

За да може да се следи в реално време резултатът от конкурентния двубой, полицаи застават на постове през 30 километра, колкото е обхватът на радиостанциите им. Така със стройна комуникационна свръзка на стадиона в Скорничещ знаят във всеки един момент как се развива резултатът в другия двубой и съответно могат да вземат мерки, за да спечелят с повече голове.

Снимка: Getty Images

Както обаче можете да се досетите, полицейската техника в Румъния не е от най-модерните и заради смущения в радиостанциите до стадиона в Скорничещ идва информация, че съперникът води с 9:0, а не с 2:0, както е в действителност.

Ръководството на Олт за кратко изпада в паника, но бързо взема мерки - през второто време тимът вкарва 18 (!) безответни гола на мнимия си противник, за да се подсигури.

Съдията на срещата също е в час със ситуацията и не свири края, докато не дойде информация за крайния резултат на конкурентите. А той е...2:1 и така реферът спокойно може да финализира този исторически двубой.

След промоцията в елита на румънския футбол през 1979 г., Олт остава там в продължение на 10 години. Най-доброто му класиране е четвъртото място през сезон 1981-82 г., когато за малко не успява да се класира за Купата на УЕФА.

Сред играчите на Олт са бившият защитник на Челси Дан Петреску (1986-87 г.), бившият нападател на Уест Хем и Тотнъм Илие Думитреску (1987-88 г.) и най-титулуваният играч на Румъния Доринел Мунтяну (1988-89 г.).

Getty Images

След това четвърто място през 1982 г., Олт започва да се стреми към по-високи цели и затова през 1985 г. започва работа по изграждането на по-голям стадион. Съоръжението трябва да е с капацитет от 25 000 места и целта е да се превърне в дом на футболни успехи, каквито през 80-те в Румъния са в изобилие - достатъчно е да се припомни, че Стяуа печели КЕШ през 1986 година.

Стадионът на Олт, носещ красното име "Виторул" (в превод "Надежда", б.а.), е феноменален за времето си. Разполагал е с първата седяща трибуна в Румъния, минихотел, ВИП ложи, салон, плувен басейн, модерни съблекални.

А при строежа му има любопитна българска следа.

Стадионът се строи без знанието на Николае Чаушеску и целта е всичко да бъде изненада, като в основата на това е зетят на диктатора - Василе Барбулеску, който е луд футболен фен.

При посещението на високопоставен български политик (по всяка вероятност Тодор Живков), обаче делегацията трябва да прелети с хеликоптер над града и така има сериозна опасност изненадата да бъде разкрита. Затова властите в Скорничещ покриват целия стадион с кашони, за да не може да бъде видян от въздуха.

Стадионът е успешно завършен в края на 80-те, но никога не приема мач от футболния елит на Румъния. На 10 декември 1989 година есенният полусезон приключва, а от пролетта Олт трябва да започне да домакинства на уникалния си стадион.

Както е добре известно, на Коледа същата година Николае Чаушеску и съпругата му са екзекутирани по време на кървавата революция в страната, а куршумите в тялото на диктатора се оказват и решаващи за съдбата на футболния Олт и луксозния му дом.

Като свързан с Чаушеску, тимът е изхвърлен веднага от елита, играчите се разбягват и започва лутането му из аматьорските дивизии.

В наши дни стадионът в Скорничещ все още е там - всички седалки са налице, въпреки че са поставени преди 35 години. Но много от другите му съоръжения отдавна са забравени.

Хотелските стаи сега се използват за жилища от социалните служби, а в много от помещенията зад трибуните се помещават производители на дрехи, работещи за английски или френски марки.

Олт все още съществува и е в четвъртото ниво на румънския футбол. А на 25-хилядния му стадион пък дори на местните люти регионални дербита идват не повече от 150 души.

Така че, ако някога имате път към Скорничещ, задължително посетете двете местни забележителности - родната къща-музей на Чаушеску и футболния стадион "Надежда". Все места, където "надеждата" отдавна се е превърнала единствено в руина и блед носталгичен спомен от безвъзвратно отминали времена.

Embed from Getty Images

Снимка: Getty Images