Изминаващата 2020-а година бе странна и различна за всеки човек, както и за всяка сфера от живота ни.

Изключение не прави и спортът, който бе тотално объркан заради пандемията от коронавирус. Като започнем от отложената Олимпиада и Европейско първенство по футбол, и стигнем за десетките отложение турнири и първенства в разлините спортове. Въпреки всичко това, 2020-а си имаше своите незабравими мигове, като в това число влиза и българският спорт.

Според тенденцията напоследък, успехите и поводите за гордост не бяха кой знае колко, но пък си имаше запомнящи се моменти и събития. Неща от спорта, които се откроиха над другите, които със сигурност ще останат в съзанието на феновете.

Макар не всички от тях да завършиха положително, 2020-а ни предложи някои събития, които караха българинът да става рано или да стои до късно, за да наблюдава наш спортист. Започна се в първите часове на януари с тенис в Австралия, та чак до изминалия уикенд и боксовите страсти от Лондон.

Екипът ни дава няколко предложения на най-запомнящите се събития в родния спорт през годината. Гласувайте за тях в анкетата, или дайте друго предложение в коментарите.

Мачът на Кубрат Пулев за световната титла

Мачът между Кобрата и Джошуа бе събитие от световен мащаб, което не вълнуваше само хората в България и Великобритания, а боксовите фенове по всяка точка на земята. За съжаление Пулев загуби битката на живота си с нокаут в деветия рунд, но в събота вечер той бе под светлините на прожекторите на най-голямата сцена в неговия спорт.

Битката за световната титла в тежка категория е боксовият Еверест, а преди два дни един българин бе там. Бе в подножието на този връх за втори път, но за съжаление пак не го изкачи. Трудно е да повярваме, че скоро или изобщо някога пак ще има българин на подобно нещо, което само по себе си прави постижението на Пулев специално.

Със сигурност Кобрата накара стотици хиляди българи, които не са фенове на бокса и изобщо на спорта, да седят до рано сутринта в неделя, за да очакват победата му. А после да коментират, обсъждат и дават мнение - изобко, мачът грабна общественото внимание както никое друго спортно събитие у нас през 2020-а, поне като интерес.

Снимка: Getty Images

Завръщането на Цветана Пиронкова

Дълго време бяхме останали с впечатлението, че Цвети Пиронкова се е отказала от тениса, отдавайки се на семейството си и начинанията извън корта. В началото на година обаче, сякаш на шега лъчезарната пловдивчанка обяви, че това е било просто почивка и обмисля завръщане на ринга.

Естествено, че реакциите бяха скептични, а когато организаторите й позволиха да участва на US Open със защитения си ранкинг, очакванията със сигурност не бяха големи.

Цвети обаче шокира света на тениса, завръщайки се след три години далеч от корта. Сякаш на шега тая записа четири победи и достигна до четвъртфиналите на турнира. Нещо, което никога не бе правила. Тя бе сред най-добрите 8 в турнира, преди да загуби от най-добрата активна тенисистка - Серина Уилямс. В тези дни обаче българката впечатли целия свят, а не една и две емисии зад граница започнаха с историята на майката Цвети. Която след раждане и три години извън корта, успя да се завърне с гръм и трясък.

Неслучайно е номинирана за "Завръщане на годината" в класацията на WTA за 2020-а.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Отново два отбора в групите на европейски турнир

На фона на все по-слабото ниво на футбола ни, както на клубно, така и на национално ниво, тази есен българските фенове си върнаха едно приятно, но позабравено чувство.

Два български отбора в отново играха европейски футбол до декември. Това бяха Лудогорец и ЦСКА, които бяха част от групите на Лига Европа. Това не се бе случвало от десет години, като Левски и ЦСКА бяха заедно в групите на същия този турнир.

За съжаление двата тима заеха последните места в групите си, ЦСКА с 5 точки и престижен успех над Рома (3:1), а Лудогорец без точка и шест поредни поражения. Все пак участието им в тази фаза бе позитивно за футбола ни.

И докато за идващия от пресявките за Шампионска лига Лудогорец, достигането на групите изглеждаше като нещо очаквано преди сезона, то мястото там на ЦСКА си бе истинска сензация. "Червените" тръгнаха от първия кръг и с доста никсък коефициент, но отстраниха четири съперника, като най-впечалтяващ остава обратът срещу Базел в Швейцария.

Със сигурност приятен момент, който се надяваме да стане навик, а не забравено чувство, идващо през десет години.

АТР Cup

Спортната година започна с един нов и непознат турнир, който обаче накара хиляди българи да стават по тъмно, за да следят тенис изявите този път не само на Гришо, а и на банда непознати за широката аудитория наши сънародници. Те бяха там, за да представляват България, а не собствените си имена.

Те пристигнаха в Австралия с широки усмивки и добро настроение. Докато останалите отбори тренираха в залите, нашите обиколиха басейните и се забавляваха. А липсата на напрежение се отрази и на корта, когато шокирахме тенис света и бихме Великобритания - най-богатата тенис федерация. Неподправената емоция и сълзите в очите им трогнаха всички, които е насладиха и на победата над Молдова два дни по-късно.

За съжаление в третия си мач загубихме от Белгия, за да ни сполети огромният малшанс да отпаднем от група с четири тима след две победи и една загуба. Решаваща се оказа една изгубена среща на двойки срещу Молдова, която ни лиши от излизане от групата. Положителните емоции в тази седмица обаче бяха отличен старт на една година, която щеше да се окаже доста объркана. Не само за тениса и спорта.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Баражът с Унгария - пропуснатият шанс

В това събитие положителни български емоции няма, има само равносметки и осъзнати грешки (надяваме се). Все пак това събитие си бе сред най-важните в спорта ни през годината, а футболният ни тим за първи път от много години имаше реален шанс да отиде на голям форум.

Деляха ни две победи у дома, като първата трябваше да е срещу Унгария. Пандемията отложи насрочения за март месец мач, играхме го през октомври, като никога няма да узнаем дали нещата можеха да са различни 7 месеца по-рано.

България обаче безлично изпусна шанса си. Паднахме с 1:3 на свой терен от отбор, в който няма звезди, но пък имаше грамотни футболисти, подготвени от очевидно добър треньор. Имаше федерация и цяла държава зад себе си, докато тук през цялата 2020-а цареше управленски хаос във футбола конкретно.

Сякаш логично шансът ни логично си замина, а след като ни би в София, Унгария победи и Исландия, а следващото лято ще бъде сред най-добрите тимове на Европа.

Sofia Open и поредното отсъствие на Григор

България отново бе домакин на чудесен тенис турнир въпреки всичко. Пандемията пообърка плановете, след като вместо през февруари, той се проведе през ноември. Sofia Open можеше да се окаже решителен за разпределението на местата на АТР финалите в Лондон, но за съжаление това не се случи. Надпреварата в "Арена Армеец" бе силна и така, но можеше да е изключително силна при малко по-добро стечение на обстоятелствата.

Последните места в Лондон се разпределиха няколко дни по-рано, а това доведе до доста откази на някои от топ имената. Все пак достатъчно солидни играчи имаха, а те направиха и доста силен турнир, с организацията на който се справихме добре. Спечели италианецът Яник Синер, което може да се окаже началото на една дълга и успешна история в тениса - той е сочен за суперталант с огромно бъдеще. Един ден ще си спомня, че първата му титла е дошла именно в България.

Голямото разочарование за трета поредна година си остана отсъствието на Григор Димитров, който можеше да е туптящото сърце на този турнир. Напразни останаха очакванията на феновете да го видят на родна земя.

Все пак България отново се представи на ниво като организация, а очевидно спортът се харесва на феновете у нас. Което ни дава надежда, че тази традиция ще продължи.

Назарян младши и медалите ни в борбата

Както през януари никой не очакваше, че ще го трогнат тенисисти като Мико Кузманов и Алекс Донски, през февруари емоциите на спортните фенове привлече младият Едмонд Назарян.

Синът на легендата Армен Назарян се появи на голямата сцена и по време на Европейското първенство в Рим натръшка всичките си опоненти.

Доста по-дребен и слабичък от славния си баща, но също токова впечатляващ като стил. Той разби конкуренцията и развя гордо родния трибагреник.

Освен него, с титли ни зарадваха Миглена Селишка и Мими Христова, а България завърши първенството втора таблицата след Русия. Борците ни спечелиха 6 медала, 3 от които златни.

Снимка: www,bul-wrestling.org