17-11-2017 20-11-2018

Кончита вярваше, че тревата е за кравите. Това не я спря да покори "Уимбълдън"

Испанката - шампион като играч и треньор, днес навършва 50 години

10:17 | 16 април 2022 | Редактор : Николай Петров 3 3546 Снимка: Getty Images

Понякога в спорта има и шампиони, които няма да бъдат разпознавани от феновете на всяка крачка. Малко вероятно е да бъдат спирани за автограф и не се притесняват да се появяват в публичното пространство и да се разхождат из улиците.

Испанката Кончита Мартинес е една от тези фигури, която не предизвиква особен интерес в медии и социални мрежи. Липсва й може би харизмата на Мария Шарапова, провокативното поведение на Серина Уилямс или емоционалността на Наоми Осака. Не е от героите на ежедневните заглавия, казано накратко. Някои биха казали, че й липсва и същият брой титли.

Кончита обаче е изключително интересна личност, а поводът за тези редове е, че днес празнува своя 50-и рожден ден. Тя се връща към спомените за шампионския "Уимбълдън" през 1994-а - време, в което малцина очакваха, че може да постигне подобно нещо. И ето, че 23 години по-късно испанката вдигна купата и като треньор. Една от малкото в тениса, правила такъв "златен дубъл".

Мартинес получава признателност за своите постижения в наши дни, но не впечатляваше с грандиозен тенис. Нямаше я и драматичната история, заради каквато много нейни колежки бяха сред най-разпознаваемите жени в спорта. В същата 1994-а Мартинес се яви на турнир във Филаделфия и там никой не я спира и познава, въпреки че е шампионка на "Уимбълдън" съвсем скоро преди това. Винаги е било така при нея, но това изобщо не я е притеснявало.

Историята й с тениса започва още на 5-годишна възраст, когато в родния град Монсон вижда как баща й играе с брат й. Получава ракетата от своя татко и още тогава се влюбва в играта. В 16-хилядното градче няма кой знае колко хора, които практикуват този спорт, така че тя е принудена да използва стената за опонент в първите си години. Това й харесва, защото обстановката е тиха и не й се налага да общува с никого - както винаги е предпочитала.

Снимка: Getty Images

Когато уменията й стават очевидни, тя бива посъветвана да замине да учи в Барселона, далеч от семейството си, и там да развие таланта си. Съгласява се и повече не поглежда назад. Първият й треньор е Ерик ван Харпен - изключително груб и шумен наставник, който те кара да съжалиш, че си се родил, но и те дисциплинира. Години по-късно той повтаря, че успехите на Кончита Мартинес са недооценени.

Една от причините е, че по време на своята кариера тя остава в сянката на сънародничката си Аранча Санчес Викарио, която играеше с широка усмивка и спечели шест титли от Големия шлем. Не е лесно и когато на корта има влиятелни жени като Щефи Граф, Мартина Навратилова, Дженифър Каприати и дори Мери Пиърс.

Точно Навратилова цял живот ще помни Кончита, защото тя я лиши от последна титла на "Уимбълдън". През 1994 женският турнир започна с първа поставена Граф, втора - Аранча Санчес, трета - Кончита Мартинес и четвърта - Навратилова.

Снимка: Getty Images

В онзи период германката и чехкинята бяха истински доминатори на тревата с общо 14 титли на "Уимбълдън", като девет от тях бяха за Навратилова. В последните 12 години преди турнира от 1994-а двете легенди на тениса не бяха допускали никоя друга да се доближи до отличието. За последно го бе направила Крис Евърт през 1981 година и то защото имаше късмета Навратилова да бъде отстранена на полуфинала.

Сега ситуацията бе подобна, но късметът този път беше за Кончита, като никой не я смяташе за възможен шампион.

Щефи Граф шокиращо отпадна още в първия кръг след загуба от американката Лори Макнийл. Така пътят на Навратилова към юбилейна десета титла изглеждаше чист. Тя минаваше като торпедо през опонентките си и даде само един сет по пътя към финала - на традиционно неудобната си сънародничка Яна Новотна в четвъртфиналите.

"Спомням си деня, в който Щефи Граф отпадна в първи кръг. Бях някъде в Лондон далеч от тенис клуба и с приятели гледахме мача по телевизията. Беше твърде рано да си мисля, че това е шанс за мен, но това няма как да не промени нагласата ти", казва Мартинес в интервю за "Ню Йорк Таймс" години по-късно.

В другата половина на схемата Кончита имаше късмета да играе само с една поставена опонентка по пътя към финала. Това бе Линдзи Девънпорт на четвъртфиналите. В полуфинала пък испанката надделя над Лори Макнийл в голяма драма и 10:8 гейма в решителния трети сет.

Снимка: Getty Images

Онзи финал ще се помни по много причини - изненадващият победител, облеклото на принцеса Даяна, която гледаше мача с малкия принц Уилям и перфектният английски на Кончита в интервюто след победата. Никой не я слагаше като фаворит във финала, въпреки че година по-рано бе достигнала до полуфиналната фаза.

"Смятах, че ако спечеля титла от Големия шлем, то ще е на "Ролан Гарос". Но когато стигнах полуфинал през 1993-а започнах да се сприятелявам с тревата. Дотогава вярвах, че тя служи само за изхранване на кравите. Това е много трудна настилка - един ден играеш перфектно на нея, а в другия някой те побеждава. Топката може да подскача по всевъзможен начин, а кортът да е ужасно бърз", спомня си Кончита.

6:4, 3:6, 6:3 - това беше резултатът, с който испанката сломи Навратилова и получи топъл поздрав от чехкинята. Вече много опитната Мартина знаеше, че е надиграна и искрено се радваше за своята съперничка. Онази загуба бе една от причините да вземе решението да прекрати кариерата си на сингъл в края на същата година. За жалост това се оказа единствената титла за испанката в Големия шлем. В годината след триумфа Кончита успя да стигне до №2 в световната ранглиста, но така и не докопа първото място. Загуби и два финала в Шлема - на Australian Open през 1998-а от Мартина Хингис и на "Ролан Гарос" две години по-късно от Мери Пиърс.

Снимка: Getty Images

Сега 50-годишната Кончита се изявява като треньор и доказа, че е добра и в това начинание. През 2017-а тя беше една от основните причини сънародничката й Гарбине Мугуруса също да спечели "Уимбълдън". Двете все още работят заедно и това допринесе за титлата "треньор на годината" за Мартинес през миналата година.

Друг интересен нюанс от нейната кариера е, че тя е една от малкото открити лезбийки в тениса.

Въпреки че не е сред най-разпознаваемите лица в спорта, испанката има право да отпразнува значимите си постижения и да се връща назад с усмивка.

ИЗБРАНО