Преди година в Ню Йорк се случи спортно чудо. Дори бяха повече от едно чудеса по време на US Open в тениса, като до финала при жените стигнаха световните №73 и №150 в ранглистата, като спечели тази, която е дори по-ниско в класацията. И то - в 10 мача (с три квалификации), без да загуби сет!
И ако чудото на Ема Радукану е твърде прясно и едва ли сте го забравили, ще ви върнем не само към него, а и към 10-те най-сензационни шампиони в турнири от Големия шлем. Защото утре започва последният за годината от тях, именно отново в Ню Йорк. Ще видим ли ново чудо там?
1. Марк Едмъндсън, Australian open 1976
Да кажем, че беше изненада, е най-малкото. Австралиецът е само на 21 години, като се намира под номер 212 в ранглистата. Появява се на турнира, стига до финала, който по-късно влиза в историята като "битката на мустаците". От другата страна на мрежата е Джон Нюкъмб, също мустакат, но доста по-известен и опитен. На полуфинала е победен легендарният Кен Розуел, а мустакатият Едмъндсън е посрещнат като герой в родния му град Госфорд в Ню Саут Уелс.
Това не остава единствен проблясък в кариерата му, стига до още един полуфинал в Мелбърн, както и на един на "Уимбълдън". На сингъл печели още пет титли от по-малки турнири, все на трева, все в родината (плюс една в Англия преди "Уимбълдън"). На двойки е далеч по-силен - има 34 титли, включително 4 на Australian open и 1 на "Ролан Гарос".
Но онази от 4 януари 1976 г. остава паметна - тя шокира света на спорта. "Кой е този мустакат анонимник?", пита при излизането му срещу Розуел британски радиокоментатор. Дни по-късно вече знае кой е.
Още по-куриозно е, че до титлата в Мелбърн Марк дори не е професионален тенисист. Ниският му ранкинг и мизерните суми за играчите извън топ 50 тогава го принуждават да работи на половин работен ден в болница в родния му град като санитар, а през останалото време, в което не тренира, продава в магазин. Та, ето кой е този мустакат анонимник - шампион!
2. Борис Бекер, "Уимбълдън" 1985 г.
Няма шанс да прочете това, не само, защото не знае български език, а и защото не е известно какъв достъп до интернет има в затвора във Великобритания, където е в момента. Но германецът направи чудо преди 37 години, поваляайки на финала Кевин Кърен, за да стане най-младият шампион в историята на свещената трева.
Борис Бекер през 1985 г.
Снимка: Getty ImagesНа 17 години, 7 месеца и 15 дни, Борис бе залят от световната слава в един слънчев следобед в Южен Лондон. Той победи хора като Анри Льоконт, Йоаким Нилстрьом и Кърен, които бяха в топ 20 на света по това време. Самият Бекер не бе поставен в схемата и мина през квалификации. Това също никога не се бе случвало на "Уимбълдън", както и никога не бе печелил германец.
Нататък кариерата на рижавия тенисист продължи с още две титли в Лондон, една от Мелбърн и една от Ню Йорк, като му убягна само тази на "Ролан Гарос" от четирите в Шлема.
3. Майкъл Ченг, "Ролан Гарос" 1989 г.
На 17 години и 109 дни, американецът вдигна трофея в Париж, въпреки че никой дори не помисляше това за възможно. Година по-рано талантът е размазан от Макенроу на клея на "Ролан Гарос" и ветеранът казва, че "това момче може да бъде много добро, но ще е след доста време". Е, 12 месеца...
Семейство Ченг
Снимка: Getty ImagesЧенг влиза в турнира като поставен под №15 и се надява да мине няколко кръга, да е поне четвъртфиналист. След всеки мач увереността расте, а играчът е в хотелски апартамент с майка си и татко си, което забавлява френските медии. А не е странно - та той е още дете.
Което не му пречи да бие Иван Лендъл, удивлявайки публиката със сервис отдолу в мача (не са много тези, които са си го позволявали на такова ниво до тогава), и да изненада суперфаворита Щефан Едберг на финала.
Стига още два пъти в кариерата си до мач за титла от турнир в Шлема - на US Open и в Мелбърн. Но губи и двата. Взима 34 титли общо и стига до №2 в ранглистата през 1996-а.
След кариерата на играч остана близо до тениса и има страхотно позитивна репутация в спорта. Бе посланик на лятната олимпиада Пекин 2008, изгради академия за млади играчи, а също така и фондация за финансиране на азиатски подрастващи тенисисти. Дълги години бе директор в ATP по отношение на благотворителните инициативи.
4. Густаво Куертен, "Ролан Гарос" 1997 г.
Густаво Куертен
Снимка: Getty ImagesГуга - вероятно така го помните. Едно слънчево хлапе от Бразилия, което изненада света не един, не два, а три пъти. Но първият бе наистина паметен.
21-годишният Гуга влезе в турнира като 66-ти в ранглистата, вече популярно лице, особено с неизменната усмивка и лъчезарно излъчване. Би трима шампиони от Париж по пътя си до титлата - Томас Мустер, Евгений Кафелников и Серхи Бругера на финала, за да стане и първият бразилски тенисист с трофей от Шлема от 60-те години.
Куертен направи и силна кариера след това, печелейки още две титли на клея в Париж, но никога не игра дори полуфинал на другите три надпревари. Типичен клейяджия, както би се изразил някой тънък специалист в тениса. Завърши кариерата си с баланс 358-195, което е малко над 60 процента победи. Нищо изумително.
Стигна обаче и до №1 в ранглистата.
Густаво Куертен, "Ролан Гарос" 1997
Снимка: Getty Images5. Горан Иванишевич, "Уимбълдън" 2001 г.
Хърватинът е пред отказване от тениса същата година. Преследван и от травми, а и вече на възраст, той е 125-и в ранглистата и отива да играе в Лондон само, защото получава уайлдкард от организаторите. Изключително популярна фигура сред феновете около свещената трева, които го подкрепят горещо, Горан прави чудо.
Горан след победната точка на финала
Снимка: Getty ImagesБие по пътя си петима съперници, срещу които е пълен аутсайдер - Анди Родик, Грег Руседски, Марат Сафин, Тим Хенман и на финала - Пат Рафтър, поставен под номер 3 в основната схема. Играе петсетови полуфинал с Хенман и финал, като в мача за титлата петият сет отива до 9-7. Толкова е изтощително, че Иванишевич едва не припада на корта.
Толкова е драматично, че публиката едва е накарана да сяда от съдията на стола. Атмосферата е нещо, което до този момент в Лондон е виждано и чувано изключително рядко и то само, когато играе британец. Трибуните буквално бушуват и лудеят като на футболен мач, а хората искат Горан да спечели.
Той е една от най-горчивите истории на неудача на турнира - през 90-те стига три финала и ги губи, два от тях - в петсетови епоси срещу Агаси и Сампрас. Играе и два полуфинала, все нещо не стига... И вече мисли, както и целият свят, че е изпуснал шанса си да спечели любимия турнир.
Но го прави. После се качва сред публиката, целува баща си Сърджан, който плаче от емоции. Горан също плаче и сяда насред хората - кадър, който и до днес може да се види на една от алеите в комплекса край кортовете на "Уимбълдън". Една от великите спортни истории.
И още нещо - за първи път играч с уайлд кард има титла от турнир в Големия шлем.
Малко на шега за край на историята - в наши дни Горан печели доста често "Уимбълдън", защото от години е треньор на Новак Джокович.
Горан Иванишевич с титлата от "Уимбълдън"
Снимка: Getty Images6. Томас Йохансон, Australian open 2002 г.
Удивителна история. Шведът със сложно име Карл Томас Кони Йохансон (за щастие ни е пожалил и играеше само като Томас Йохансон) спечели в Мелбърн, въпреки че никой не го броеше в сметките. И как да е иначе?
Той никога до този момент не бе стигал повече от осминафинал в Мелбърн, а и това се бе случвало общо веднъж. На 27 години, в средата на кариера, дотогава донесла 6 титли, но нито една от турнир 1000 или такъв от Шлема, Йохансон прави невероятен рейд в Австралия.
Четвъртфиналът срещу Йонас Бьоркман, полуфиналът с Иржи Новак и финалът с Марат Сафин са три мача, в които е абсолютен аутсайдер. И въпреки това - титлата е за него. След турнира достига и до най-високата си позиция в ранглистата за цялата кариера - №7.
Отказа през 2009-а с общо девет титли на сингъл в ATP тура, нищо кой знае какво. Но си остава един от най-сензационните шампиони в Шлема заради онова чудо в Мелбърн.
Томас Йохансон с титлата в Мелбърн
Снимка: Getty Images7. Франческа Скиавоне, "Ролан Гарос" 2010 г.
Още една история за аутсайдер, който просто преобръща всякакви прогнози наопаки. Скиавоне е на 30, вече към залеза на кариерата си, като никога не е стигала повече от четвъртфинал в турнир от Големия шлем.
През 2010-а обаче удари нейният час, а после видяхме и едни от най-паметните празненства, който клеят на Париж помни.
Франческа бие наред звезди - Мариа Кириленко, Каролине Вожнячки, Елена Дементиева. И ето, че е на финал. А там я чака Саманта Стоусър от Австралия, седма поставена в схемата и победила по своя път Серина Уилямс и Жустин Енен. И още - Стоусър е победила с лекота Скиавоне година по-рано на "Ролан Гарос", при това още в първия кръг. Никакъв шанс за италианката, нали?
Тя обаче печели - 6:4, 7:6, като пада и целува настилката на корта (нещо, което не ви препоръчваме на клей), търкаля се, докато бялата екипировка не става тъмночервена. Плаче, смее се, вика и тича към ложите, където са родители и семейство.
Франческа целува клея след финала
Снимка: Getty ImagesСкиавоне е първата италианка с титла от Шлема.
Тя е и първата дама-шампион в четирите турнира, която взима трофея без да е поставена в топ 10 на схемата. И е най-възрастната шампионка за Оупън ерата в момента, в който печели в Париж.
Скиавоне с титлата
Снимка: Getty Images8. Ига Швьонтек, "Ролан Гарос" 2020 г.
Странен турнир беше този. Без публика заради пандемията, игран през есента, а не през лятото... И няма как да го забравим заради дългите ръкави и дори анцунзите, с които играеха тенисистите. Студеничко си беше в Париж преди 2 години, но на Ига винаги ще и топли този спомен.
Тя е 54-а в световната ранглиста, но бие 19-ата Вондрушова, после и Симона Халеп, считана за фаворитка в турнира. Тя е №2 по това време, а и румънката е разбила Ига с 6:0, 6:1 точно в Париж година по-рано. Сега полякинята и дава само три гейма...
На финала е ред на №6 в света София Кенин и титлата е за 19-годишната сензация. Днес Ига е №1 в ранглистата, има още една титла на "Ролан Гарос", навъртя серия от над 30 поредни победи този сезон.
9. Барбора Крейчикова, "Ролан Гарос" 2021
До миналата година бе далеч по-популярна като играч на двойки, печелила "Уимбълдън" и "Ролан Гарос" при дуетите. Първата титла на сингъл дойде през май 2021-ва - от турнир 250. Последва сензацията в Париж, а после и един трофей в Прага... И толкова. Три сингъл титли в кариерата, но пък пет в Големия шлем, 2 от турнири 1000, както и олимпийско злато на двойките.
Удари по пътя си Елина Свитолина, Слоун Стивънс, Коко Гоф, Мария Сакари. И така на финала се изправи срещу Анастасия Павлюченкова, която е №31 в схемата. Барбора е непоставена. Печели с 6:1, 2:6, 6:4, след като ден по-рано е вдигнала титлата и на двойки с партньорката си Катерина Синякова.
10. Ема Радукану, US Open 2021
И стигаме до чудото от Ню Йорк преди година.
Световната №150 Радукану бе не само световно неизвестна. Дори в Англия никой извън тесните специалисти около тениса не знаеше коя е.
18-годишната Ема пристигна в Щатите като №150 в ранглистата. Влезе в квалификациите, спечели трите кръга, за да прекрачи в основната схема. Там наред падаха момичета, далеч пред нея като ранкинг - Стефани Фьогел, Шелби Роджърс, Сорибес Торно...
На четвъртфинал дойде ред на Белинда Бенчич (№11 в схемата), а на полуфинал - на 17-ата Мария Сакари. В другия поток Лейла Фернандес, тя пък на 17 години, мачкаше наред фаворитки като Свитолина, Кербер, Сабаленка и Наоми Осака. И така - финал на тийнейджърки, за историята.
Първи между две непоставени състезателки, първи между две ученички (все още и двете бяха такива)... 150-ата в света спечели, като на мачбол сервира ас със 175 км в час и... Останалото е история. Радукану е звезда, грее от реклами и предавания, въпреки че и днес, година по-късно, онази титла в Ню Йорк остава единствена за нея в WTA тура.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}