18:26 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Краят на Гранде Торино - 70 години от трагедията на Суперга

Базиликата и днес пази ликовете на героите от непрежалимия отбор на Италия

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Краят на Гранде Торино - 70 години от трагедията на Суперга

Базиликата и днес пази ликовете на героите от непрежалимия отбор на Италия

15:31 | 4 май 2019 | Редактор : Динко Гоцев 2 5532 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Те бяха великолепни. Градът ги обичаше, Италия ги уважаваше и пълнеше стадионите да ги гледа, с лек страх за своите любимци, когато се изправяха срещу този отбор.

Ретро

Виж още Днес Гунди щеше да е на 76, а споменът за него остава вечно млад

На днешния 4 май, когато у нас свеждаме глави пред загиналия в катастрофа идол Георги Аспарухов-Гунди, град Торино потъва в размисли с навлажнени очи.

70 години минаха от онзи 4 май, когато на хълма Суперга си отиде най-големият клубен отбор на Италия. За няколко минути ги нямаше. Гранде Торино изчезва.

Тимът през 40-те печели пет поредни титли, преди да дойде трагедията. Очаква се да диктува модата в страната (тогава евротурнири още няма) още дълго. Но съдбата решава друго - самолетът Fiat G-212 се удря зловещо в стената на Базиликата на хълма Суперга на връщане от приятелски мач с Бенфика в Лисабон.

Отива си изключителен отбор, който дава 8-9 от титулярите на националния. Катастрофата става в късния следобед, дори привечер, а всички 31 пътници на борда загиват на място.

Снимка: Официален сайт

В онези времена няма онлайн медии, няма социални мрежи, но новината се разпространява още същата вечер в града. Пламъците се виждат отдалеч. Легендите разказват как цяла нощ хора от Торино се катерят на хълма, за да помагат в опитите да бъде спасен някой. Гледките са описани в разказите на очевидци. Градът пъпли по хълма Суперга, за да извади жив някой от героите си. Не успява. Никакъв шанс.

На следващата сутрин е извикан Виторио Поцо, националният треньор на Италия, за да разпознае жертвите - общо 18 са играчите.

Загиват футболистите Валерио Бачигалупо, Алдо и Дино Баларин, Емиле Бонджоми, Еусебио Кастилиано, Рубенс Фалдини, Джулиелмо Габето, Ружеро Грава, Джузепе Гресар, Ецио Лоик, Вирджилио Маросо, Данило Мартели, Валентино Мацола, Ромео Менти, Пиеро Оперто, Франко Осола, Марио Ригамонти и Жулиус Шуберт.

Това е цветът на италианския футбол. Звезди, които чакат на всеки стадион в страната, за да ги видят в игра.

На деветима от тях из Италия в наши дни са кръстени стадиони. На места като Виченца, Венеция, Верона... Просто като щрих, да илюстрираме какво ярко наследство оставя този отбор.

Загиват и треньорите им - Лесли Ливсли (англичанин), и унгарският евреин Ерни Ербщайн, архитект на този суперотбор. Той по чудо е оцелял в ужасите на Втората световна война и Холокоста, но съдбата избира да си отиде в пламъците на Суперга с отбора, който е създал.

Снимка: Getty Images

По улиците на Торино се изсипват над милион души за погребенията. Гледките са потресаващи, и то в годините след войната, когато раните от масови погребения изобщо не са зараснали.

Хора идват от цялата страна, от Швейцария, Австрия и Франция. Пътуват с дни. Всички са чували или зърнали поне веднъж Гранде Торо.

Историята на Мацола и останалите не свършва така. До края на първенството 1948-49 г. остават четири кръга. Торо води с 4 точки пред Интер, но вече няма отбор. Играе с юноши и резервен състав, събран набързо.

Федерацията обявява, че отборът е шампион, но клубът отказва - иска кръговете да се доиграят и всичко да е коректно.

Печели и четирите си двубоя, въпреки състава. В знак на уважение противниците - Фиорентина, Сампдория, Палермо и Дженоа, също пускат юношески формации в тези мачове. Конкурентът за титлата Интер няма нищо против. Респектът е огромен.

Последният шампионатен мач на големия тим преди смъртта е бил именно на "Сан Сиро" - 0:0 с Интер на 30 април. В Торино претендентът е разбит с 4:1 по-рано.

Снимка: Getty Images

Този суперотбор ниже голове с лекота, печели с по 4-5 попадения у дома, а мачовете на "Стадио Филаделфия" са карнавал - с оркестри, пълни трибуни и шоу на терена.

И днес базиликата - скромна и потънала в зеленина на хълма, е покрита с флагчета, снимки и фланелки в цвета на отбора. Фотосите на онези от златния състав са там, където останаха и телата им.

Градът има своята голяма болка и любов. Във времената, в които Ювентус е стиснал здраво доминацията в италианския футбол, в Торино те посрещат графити, надписи и стикери на магазини и тераси на домове:

Torino è Solo Granata. В смисъл, че градът е изцяло в цветовете на Торо.

Ясно е, че отдавна не е така. Но Гранде Торино го е оставил като наследство.

Споменът за тях не избледнява.