Мери нае охранители срещу баща си и стана любимка за родината на майка си
Авторката на най-красивата точка в историята на женския тенис навърши 50 години
В наши дни все по-често се говори за влиянието на бащите и треньорите върху професионалните спортисти, а тази тема е най-често засегната в света на тениса.
Случаят на доскорошната №1 Ига Швьонтек например може да бъде даден като образец са позитивна връзка между баща и дъщеря. Томаш Швьонтек е човекът, който я ошлайфа за голямата игра без да прекрачва границата на оскърбителното поведение.
За съжаление обаче има и много тенисистки, които са със съсипана кариера или по-лошо - съсипано психично здраве, заради фикс-идеята на бащите им да ги направят шампионки.
В такава ситуация попада шампионката на Australian Open и "Ролан Гарос" на сингъл Мери Пиърс. Французойката, която днес навършва 50 години, дори наема бодигарди, които да я пазят от агресивния й баща Джим Пиърс.
"Годините между 10-ата и 18-ата бяха истински ад за мен, защото той се държа изключително грубо и заплашително. Бях уплашена всеки ден. В продължение на две години наемах бодигарди, които да ме пазят и изисках ограничителна заповед", разказва Пиърс.
През 2000 година Мери спечели "Ролан Гарос", като и до днес е последната французойка, която донесе радост на домакините в техния турнир. Това важи както за женската, така и за мъжката надпревара. В онзи ден Пиърс прости на американския си баща Джим, който през 2017 година почина на 81 години.
"Моят баща се разболя тежко от рак на простатата през 2016-а и имах възможност да се грижа за него. Помня, че един ден стоях до леглото му и той просто започна да плаче. Беше благодарен за всичко, а аз просто му казах, че вече съм му простила", спомня си двукратната шампионка в Шлема.
Никак не е случайно, че Мери Пиърс избира да представлява родината на майка си Яник Франция. Тенисистката има не само двойно, но и тройно гражданство, защото е родена в Канада.
Още в детството й става ясно, че тя е родена да бъде професионална тенисистка. През 1985 година в поредния горещ ден във Флорида Мери се прибира от училище със своята приятелка Рейчъл и двете минават през тенис кортовете на близо. Първоначално Пиърс няма интерес да играе, но един от инструкторите я пита дали иска да направи няколко удара. Учуден от нивото й, той й задава въпроса "от колко време играеш?". Отговорът "от днес" го смайва.
Доказателството за таланта й идва бързо, тъй като само след две години тенис тя вече е №2 в американската ранглиста при 12-годишните. До края на 1992 година тя вече има четири титли в WTA и завършва сезона като №13 в света.
Стилът й на игра наподобява този на нейните идоли Джими Конърс, Иван Лендъл, Андре Агаси и Крис Евърт, а именно много силна игра от основната линия. Съперничките й трябва да се приспособяват към силните удари, които много често намират линиите.
Първата гигантска победа за Пиърс е тази над Щефи Граф с 6:2, 6:2 на полуфиналите на "Ролан Гарос" през 1994 година, като за съжаление след това представителката на Франция губи финала от Аранча Санчес-Викарио. Точно в този период Пиърс разваля връзката с взискателния си баща и започва работа с легендата Ник Болетиери.
Резултатът не закъснява, тъй като на Australian Open през 1995-а Мери достига финала без да загуби сет, а там отново се изправя срещу световната №1 Аранча, като този път грешка няма - 6:3, 6:2 и категорична победа с цената на първа титла от Големия шлем. Това е първи успех за французойка в Шлема от 1967 година.
Да, този триумф топли сърцата на сънародниците на майка й, но не толкова колкото успехът, който идва пет години по-късно. На "Ролан Гарос" Пиърс е шеста поставена и стига до титлата след последователни победи над световната №3 Моника Селеш, световната №1 Мартина Хингис и отново испанка на финала, но този път Кончита Мартинес - 6:2, 7:5. За капак французойката дублира успеха си с титла в турнира на двойки в тандем с Хингис. Освен това тя има и триумф на "Уимбълдън", но в смесените двойки през 2005 година.
Изглежда, че Мери Пиърс е обречена да избухва на всеки пет години, защото следващият й силен сезон е нейният предпоследен през 2005 година. Тогава тя достига два финала в Големия шлем - на "Ролан Гарос" и US Open, загубени съответно от Жустин Енен и Ким Клайстерс. Тя определя финала в Париж като един от най-сладките мигове в кариерата си, макар и загубен, защото е изключително неочакван.
Французойката може да се похвали и с друго значимо постижение, макар и субективно. Според мнозина тя е автор на най-красивата точка в историята на женския тенис. На четвъртфиналите за историческия за Пиърс "Ролан Гарос" през 2000 година тя победи Моника Селеш, след като в една от точките я прехвърли с удар между краката и то след скок. Действието изглежда като отчаяно, но топката трудно може да падне по-перфектно на линията. Парижани и целият тенис свят изригват с аплодисменти.