12:50 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Нацистите ли го убиха? Трагедията и мистерията около Футболния Моцарт

Една от първите суперзвезди на футбола - Матиас Синделар, си отиде съвсем млад

Нацистите ли го убиха? Трагедията и мистерията около Футболния Моцарт

Една от първите суперзвезди на футбола - Матиас Синделар, си отиде съвсем млад

12:34 | 17 ноември 2019 | Автор : Динко Гоцев 10 11336

На 23 януари 1939-а Густав Хартман почуква на вратата, която е отваряна пред него толкова много пъти в центъра на Виена. Нетърпеливо чака, защото навън е студено. Но от дома на неговия приятел Матиас не се чува никакъв звук, което след няколко минути чакане започва да се струва твърде странно на Хартман. Той събира смелост, рита вратата и влиза в квартирата, за да намери в нея две голи тела, лежащи на пода.

Ретро

Матиас Синделар вече е мъртъв. Годеницата му Камила Кастиньола диша, но умира малко по-късно на път за болницата, без да успее да дойде в съзнание. Няма смисъл да уточняваме, че не може да разкаже нищо за събитията, довели до смъртта на двама млади хора в студения ден във Виена.

Мъжът в тази двойка е на 35 години и новината за неговата смърт потапя в скръб града. Ако вие днес, 80 години по-късно, се разходите из виенските улички, ще намерите поне 4-5 кафенета, носещи имена в памет на този човек.

Някое ще се казва просто "Матиас", или "Der Papierene" (Хартиеният човек, Салфетката). Или пък "Моцарт на футбола" - има ги няколко, ще ги познаете по лика му и футболната топка до него.

Всичко това е той - наречен десетилетия по-късно и "Пеле на играта преди да се появи самият Пеле".

Футболният Моцарт на Виена.

Матиас Зинделар, както е германското произношение на името му, се ражда като Матиас Синделар в Моравия, в градчето Козлов, през 1903 г. По днешните политико-географски разбирания за Европа, това си е в Чехия.

Тогава обаче е Австро-Унгария, а този слабичък и фин мъж, който с усмивката си не оставя равнодушна нито една дама от виенските заведения и паркетни събития, се превръща в големия любимец на града, който е сърцето на Централна Европа.

От двегодишен е виенчанин, след като семейството му се мести през 1905-а там. Расте по улиците с топка в краката, преди на 15 да започне да играе организирано в Херта (Виена). На 21 подписва като "професионален" (доста условно за онези години, но все пак - със заплата и т.н.) играч за Аустрия, където остава цял живот. Той е символът на клуба. Вкарва 600 гола в 703 шампионатни мача за отбора.

Можете да си представите какво е било влиянието на такъв футболист в града, който обича големите личности. Виена обожава Матиас, той е считан за играч №1 в света на своето време от местните. И вероятно това не е далеч от истината.

Аустрия печели многократно титлата и купата на страната, както и трофея "Митропа", който е нещо като предвоенна версия на Купата на европейските шампиони.

Стадионът "Франц-Хор", на който днес продължава да играе клубът във виолетов цвят, през 20-те и 30-те години носи името "České srdce" (Чешко сърце). Нает е от местен клуб на чешки преселници, което е изключително подходяща арена за родения в Моравия Матиас.

Хората се стичат да го гледат, а той просто твори на терена. Играе с усмивка, танцува при головете си, повтаряйки без музика движения от валса. Невероятен артист. А за един артист това са велики години да живее и твори във Виена - културна столица на света в периода между войните.

Около този очевидно изключителен талант, австрийският отбор изгражда ореол на непобедимост. Това е Вундертима на страната, който победоносно обикаля Европа на турнета и бие наред.

За съжаление Австрия отказва да участва на първото Световно първенство през 1930 г. в Уругвай. Иначе може да го спечели. В периода от 1929-а до 1933-а този състав печели 90 процента от мачовете, си като записва серия в един момент от 14 мача без поражение.

Вили Мейсл, който пише за спорт тогава във виенската преса, описва Синделар: "Той е изключително крехък физически, но има мозък в краката. Техниката му е виртуозна. Триковете му и постоянните идеи как да се развие атаката, са нечувани. Играе с детинско удоволствие от футбола."

През 1934 г. Вундертима остава четвърти след поражение от Италия, което и до днес е един от най-спорните мачове в историята на Мондиали (заради подкрепата от съдиите към домакините). Месец преди шампионата същият съперник е разбит с 4:2, а Германия е размазана с 5:0. Добавяме и 8:2 над Унгария... Ясно е кой е фаворит да спечели първенството.

Това губи значение в полуфинала на "Сан Сиро" в Милано, където теренът е умишлено разкалян и неравен. Италианският отбор е подсилен по програмата "ориундо" (с наемници от други страни) от Мусолини - в него играят звезди от Южна Америка.

Аржентинецът Монти пази Хартиения човек Синделар и след десетата минута той е фигурант, наритан злобно от коравия и брутален бранител. Голът пада при скандални обстоятелства, вкарва го Гуаита (също ориундо, натурализиран), след като Меаца изритва топката от ръцете на вратаря Петер Плацер.

Естествено, става дума за политика. Двете първенства през 1934-а и 1938 г. са безспорно повлияни от нея. И двете ги печели Италия на Мусолини.

Но фактите са, че Синделар не става световен шампион. Две години по-късно му убягва и олимпийската титла, след като травми го оставят извън състава за игрите в Берлин, а там Австрия губи финала от Италия и се задоволява със сребро.

Продължава да твори за Аустрия и в националния до 1937 г., като на 19 септември същата година отборът играе последния си мач като самостоятелен такъв. Матиас вкарва при победата над Швейцария с 4:3, без да подозира, че това е последният му гол за австрийския Вундертим. Всъщност, предпоследен...

След присъединяването на Австрия от германците, отбор вече няма. Играчите са принудени да играят за обединения Бундестим, под флага на нацистка Германия. Синделар отказва. Причини - колкото искаш, контузии, напреднала възраст (вече е на 35)... Но за един-единствен мач, той се завръща. И това, ако се вярва на градските легенди във Виена, е фаталната му грешка.

На 3 април 1938 г. пропагандната машина на Райха организира мач на "Пратер", в който местният отбор отново си е австрийски, а насреща е Германия. Нещо като официален прием за играчите от австрийските тимове в Бундестима, преди вече заедно да поемат към Мондиал 1938 (на който Вундертима се е класирал самостоятелно). Синделар слага обувките за двубоя и си партнира един последен път с Карл Сеста в атаката.

По негово настояване тимът на домакините излиза на терена не в бяло и черно, каквито са традиционните цветове на австрийския отбор, а в червено и бяло - като флага на независима Австрия. Първа черна точка за деня.

И днес по кафенетата на Виена, легендите за този мач не се забравят. Той е трябвало, според тях, да завърши наравно. Но домакините са много по-добри и изпускат страхотни положения - включително, както Синделар признава по-късно пред приятели, умишлено. Все пак в края Моцарт не издържа и вкарва.

След това танцува с любимите си стъпки от валса пред централната трибуна. Черна точка номер две.

Сеста добавя още един гол - 2:0.

Матиас не облича екипа на обединения отбор на Германия. Концентрира се върху Аустрия, но не играе всяка седмица. Има голямо кафене в квартала "Фаворитен", а в съседство е ресторантът на италианката Камила, с която заживяват заедно.

Историите за случилото се през януари 1939-а са няколко. Коя е вярната или, по-точно казано, кое от всичко е вярно във всяка от историите... Спорно.

Знае се, че вечерта преди смъртта си, Синделар играе на карти и пие до късно в кафенето си. Официалната версия за смъртта на двамата е "отравяне с въглероден оксид", което е или заради изтичане на газ в дома, или - самоубийство. Именно тази версия е подхваната от властите. Доста удобна.

Какво се говори?

Виенските градски легенди шумят, че в месеците преди това Матиас е разработван от Гестапо, опитващ да следи всяка негова стъпка. Не е само заради онзи мач, разбира се. Синделар купува кафенето във "Фаворитен" от евреи, които напускат Виена. Плаща за това добра сума на предишните собственици, което също не се харесва на новите управляващи.

В заведението му не се позволява нацистка пропаганда. Не е известно да е имал чак революционни възгледи и да се е противопоставял открито на нацистите. Въпреки че, за да е още по-красива тази най-виенска от виенските истории, и това влиза в легендите.

Но е факт, че два дни след смъртта му, 20 000 виенчани дефилират към гробището Zentralfriedhof, където е положен.

Там са гробовете на Бетовен, Брамс, Шуберт... И Синделар. Години по-късно авторът Фридриф Торберг ще нарече погребението на футболиста "единствен акт на съпротива на виенчани срещу окупаторите". Също доста пресилено, вероятно. Но мълвата си остава.

Смъртта на един 35-годишен виртуоз, когото целият град боготвори, без съмнение оставя огромна рана. Дали е убит умишлено, дали краят му е плод на авария и нелеп инцидент... Мистерията остава. Къде свършва истината, започва легендата и се вае митът, това историята също не може да ни каже с точност.

Знае се само, че и днес във Виена този мит е жив. Звездата на Вундертима бе обявен за най-велик спортист в Австрия за XX в. в допитване през 1999 г.

Кафенетата на града напомнят за виртуоза, артиста с футболни обувки. За Моцарт на играта.

А най-голямото доказателство за това колко значим е бил той и колко тежка е била загубата му в съвсем крехка възраст, са венците и букетите, които никога не спират да отрупват черната плоча на гроба му.