17-11-2017 20-11-2018

Най-тихият финал: Абсолютен рекордьор у нас и на дъното в цяла Европа

Една тъжна вечер за родния футбол

10:57 | 25 май 2023 116 15632 Снимка: Bulphoto

Виж още Бразилец и аржентинец коронясаха Лудогорец за трети път с Купата на България

Шампионът на България в последните 11 сезона - Лудогорец, успя да изпита позабравена радост, печелейки Купата на страна за едва трети път. Разбира се, че три трофея от турнира в никакъв случай не е малко, но със сигурност тази надпревара не бе толкова успешна за разградчани, както първенството. А през последните години в нея виждахме култови и запомнящи се финали. И най-вече - такива, играни в страхотна атмосфера.

Вчерашният, в който Лудогорец победи ЦСКА 1948 с 3:1, едва ли ще може да наречем култов. Но пък се превърна в исторически и рекорден, за съжаление в изцяло негативна посока.

Не можем да се оплачем от футболната продукция, защото действително видяхме отворен мач с доста положения за разлика от предишни години. И най-голямата резултатност с четири вкарани гола, от десетилетие насам, го доказва.

Това, което за съжаление не видяхме, е атмосферата, достойна за мач от този калибър. Не видяхме онова, което всъщност прави един финален мач специален.

Все още нямаме официална информация за броя зрители, които присъстваха вчера, но от телевизионните кадри, а и снимките на трибуните на "Васил Левски" спокойно може да си направим сметката, че в никакъв случай тази бройка няма как да надвишава 500 души.

Снимка: БТА

Ако опитаме да сме по-точни, а и една идея по-крайни, вероятно феновете (изключвайки ВИП гостите и официалните лица) бяха около 350 човека, но дори и да се придържаме към бройката 500, този мач отново прави смущаващ антирекорд в родната футболна история.

Никога в родния футбол не е имало толкова малко хора на финал за Купата. До този момент първенец по този неприятен показател бе финалът от 2008-а, когато отново на "Васил Левски" Литекс победи Черно море с 1:0 пред 2040 души - по официални данни.

Вчерашният мач бе изключително неприятен контраст с миналогодишния финал, когато след дълги години пауза Левски и ЦСКА се изправиха в битка за директен трофей. А над 40 хиляди "сини" и "червени" фенове за часове заграбиха всеки възможен пропуск.

Ако не бяха нужните за безопасността две буферни зони, бъдете сигурни, че всяка седалка на "Васил Левски" щеше да бъде заета. Атмосферата бе изключителна, независимо, че естетите вероятно имат претенции към показаното на терена.

Снимка: БТА

Миналогодишният финал макар и най-посетен през новия век, не бе някакво сериозно изключение. В две поредни години преди това обстановката в мача за трофея бе на ниво. ЦСКА събра около 25 хиляди свои фенове, когато вдигна трофея срещу Арда, а година по-рано заради рестрикциите около коронавируса, едва 12 000 души успяха да посетят мача между "червените" и Локомотив (Пловдив). Но пак - стадионът бе шумен и цветен, а обстановката - наелектризирана.

Тук добавяме пловдивското дерби от 2019-а с невероятния колорит на двете агитки, както и финалите на Левски срещу Славия и ЦСКА срещу Монтана, когато на националния стадион имаше по над 30 хиляди души.

Сметката показва, че в последните седем финала имахме един над 40 хиляди, два над 30, един над 20, един с 12 000 заради пандемията (а бъдете сигурни, че зрителите щяха да са повече), както и финалът от 2017-а между Ботев (Пловдив) и Лудогорец, който привлече около 10 000 души. И докато тогава феновете на "канарчетата" почти напълниха два сектора и отпразнуваха трофея на своя тим, то общото между онзи мач и вчерашния бе едно - единият отбор на терена бе Лудогорец.

Връщаме се още няколко години назад, когато бройката зрители беше по-малка като цифра, но пък имахме четири препълнени стадиона. Между 2012-а и 2015-а един финал се игра в Ловеч, а три в Бургас, където капацитетите на арените с лекота бяха запълвани.

Снимка: Bulphoto

Именно финалът между Литекс и Черно море от 2008-а бе един от малкото случаи, когато трибуните са оставали неприятно празни, но не и в измерението, което бяха вчера.

А притеснителното в случая, че не говорим за финал - щастливо стечение на обстоятелствата или със случайно достигнали до него тимове. Един срещу друг се изправиха 11-кратният шампион на България и настоящ лидер в първенството, както и третият в класирането. Два от трите най-силни отбора у нас се в мач за директен трофей, в празничен ден в центъра на София. И - около 500 зрители.

Последното изречение е смущаващо по ред причини, а тази посещаемост може да бие само тази от финалите за Купата на някои страни "джуджета".

Преди година кадрите от обстановката на Левски - ЦСКА обикаляха социалните мрежи и попадаха в престижни класации. Тогава наистина нашият финал, макар и без никакви футболни стойности, като обстановка можеше да се мери с най-големите в Европа.

Вчерашната гледка обаче ни накара да се разровим в това, което се случи в някои финали из Стария континент, като изобщо няма да гледаме големите страни или тези, които са уж от нашия калибър.

В съседна Сърбия финалът е днес, а наличието на Цървена Звезда в него и потенциала за дубъл от тима, оставя без никакво съмнение въпроса дали легендарният "Райко Митич" ще бъде изпълнен. А в последните 15 години, с изключение на двубой пред празни трибуни по време на пандемията, най-слабо посетеният финал в западната ни съседка е от 3500 души, когато Партизан и Младост играят на малкият стадион в Сурдулица.

Преди 5 дни се игра финалът в Северна Македония, където познатият от срещите с ЦСКА тим на Македония Гьорче Петров победи шампиона Струга след дузпи, а на тренировъчния център "Петър Милошевски" имаше 1700 души.

Финалите в югозападната ни съседка не са надвишавали бройката от 10 000 души вече 17 години, но пък не са падали под 1000, което не изравнява вчерашния антирекорд.

Снощи финал за Купата се игра в Румъния, където един срещу друг се изправиха два изненадващи отбора. Сепси и Унивеситатя Клуж, тимове на шесто и десето място в местната лига, се срещнаха в град Сибиу. Но и там всяко едно от 12-те хиляди места на открития преди 5 месеца стадион в града бе заето.

Вчера финалът за Купата на Гърция се игра без публика заради наказания на замесените АЕК и ПАОК, но поазвайки футболната култура не само в Гърция, а и в Турция, е несериозно да замесваме финалите в тези две страни в този материал.

Още притеснителна статистика. В Черна гора финалът с най-малко хора е бил през 2021-ва, когато заради пандемията на стадиона присъстват точно 1200 души. Последният финал в Косово събра 7000 зрителите, а преди две седмици в Малта отборът на Биркиркара спечели трофея след финал срещу Марсашлок, на който присъстваха 4128 души.

Може да си отдъхнем, че на последния финал за Купата в Сан Марино, която носи внушително име "Купа на титаните", точно 312 човека наблюдават на живо как Тре Фиори побеждава Фолгоре. И докато за местният аматьорски футбол е нормално на такъв мач да отидат приятелите и роднините на играчите, то на финал между първия и третия в Първа лига, такива цифри са притеснителни.

В Лихтенщайн по традициа всяка година единственият професионален клуб в страната - Вадуц, печели Купата с лекота, а преди седмица това се случи с разгромното 4:0 над Балцерс. Присъстваха 1298 човека.

А тъжната равносметка ще завършим с финала във Фарьорските острови, провел се пред 4175 души.

Общо взето вчерашния мач категорично превъзхожда финалите в Андора и Гибралтар, но е спорно за този в Сан Марино. За останалите сравнението изобщо не си заслужава.

Статистика, която не ни изненадва, защото се очакваше подобна посещаемост. Въпросът обаче е защо тя е такава и какъв е смисълът изобщо?

Все пак спортът е за феновете, а финалите са неговата кулминация. Дори България доказа, че може да създава запомнящи се финали с невероятна атмосфера, но вчерашният не бе от тях. Тъжно.