Необикновеният път на момчето, което шокира Григор
От спане на дюшеци в малък офис до елита на тениса
Откритото първенство на Австралия е пред своя край, остава само финалът, а феновете на Григор Димитров претърпяха сериозно разочарование.
Той отпадна от турнира в четвъртия кръг, при това не със загуба от топ играч, а от Франсес Тиафо, който в същия ден навърши 21.
Младият американец сътвори една от сензациите в турнира и си уреди сблъсък с Рафаел Надал, където обаче нямаше никакъв шанс и загуби тежко, но напълно очаквано. Когато насреща е испанецът в такава форма, далеч по-опитни играчи са безсилни.
Тиафо все пак изпрати изключително успешен турнир, а победата над Григор накара света да заговори за него и да разбере изключителната му история.
Удивителна, предвид факта, че тенисът е един от спортовете, в който изграждането на професионалист изисква доста средства и рядко можем да види играчи, израснали в бедност и лишения.
Историята на Тиафо започва с гражданска война в годините преди раждането му.
Жестоката война в Сиера Леоне продължава 11 години (1991-2002), а първите й години са изключително жестоки, сред най-тежките на Черния континент.
Това принуждава Франсес Тиафо старши да бяга, не се замисля и за миг, когато получава шанс да отиде в САЩ през 1993-а, изоставя всичко, дори приятелката си Алфина. Тя търси варианти да го последва, все неуспешни, когато 3 години по-късно кандидатства за "зелена карта".
Във въпросната година над 2 милиона нейни сънародници правят същото нещо, но само малцина имат късмета на Алфина и заминават за САЩ.
Там тя се събира с Франсес, а две години по-късно се раждат близнаците Франсес-младши и Франклин.
Животът отвъд океана в никакъв случай не е лек за тях, но поне са далеч от ужаса на войната. Алфина работи като медицинска сестра само нощни смени, докато Франсес старши се труди нелегално, като част от строителна бригада.
Следващият значим момент в живота на бъдещата тенис звезда идва когато бригадата, част която е баща му, започва работа около изграждащия се мащабен тенис център в Мериленд, не далеч от столицата Вашингтон.
След приключване на строителството, Франсeс-старши оставя отлични впечатления и получава предложение за работа в поддръжката на тенис центъра. Сигурна работа с договор е нещо, което няма как да откаже. Франсeс старши приема, но проблемите не свършват.
Тенис центърът е далеч от дома им, той остава да живее в офиса си. Заради многото часове работа на Алфина, няма кой да се грижи за близнаците.
Таткото решава да ги вземе при себе си за 5 дни от седмицата и така той, Франсeс-младши и Франкли заживяват в офис с размери 3 на 4 метра. Двамата братя спят на дюшек на земята.
"Естествено, че не бях много щастлив от този факт, но тогава бях дете и не осъзнавах колко трудно е било за родителите ми. А сега, когато знам, че този малък офис промени живота ми, гледам на него като на най-ценното жилище", споделя тенисистът.
Шефовете на тенис центъра си затварят очите за двете деца, които живеят в офиса, а между уроците двамата обикалят из кортовете, гонят топките, подритват ги, но така и не хващат ракетата.
След доста молби от страна на бащата, шефовете се съгласяват да позволят на двете деца, които вече всички работници приемат като свои, да започнат да тренират тенис без да плащат скъпата и непосилна за семейството такса.
На осем Тиафо започва с тенис тренировките, а треньорът Миша Кузнецов вижда, че в момчето има голям потенциал.
Това е и човекът, изградил Тиафо като играч. Остава с него 11 години - до момента, в който младият тенисист започва да получава стипендия и напуска тенис центъра. И малкия офис.
Друг важен момент за Тиафо идва когато е на 12. Той започва да се оплаква на баща си, че тренира със скъсани обувки, стари дрехи и е обект на подигравки. Оплаква се от жегата, от прекалените тренировки и от още куп неща.
Франсес старши се решава на интересна стъпка и праща двамата си сина заедно с майка им за седмица в Сиера Леоне. Това е първият сблъсък на Франсес младши и Франклин с живота извън САЩ. Когато се виждат истинската бедност и условията, в които връстниците им живеят, двамата променят възгледа си за живота.
"Това ме кали като човек и тенисист, това ме кара да влагам в пъти повече.Всеки ден след завръщането ми от Сиера Леоне, когато децата на богатите се подиграваха с мен, аз просто си мълчах и продължавах да тренирам.
Влагах все повече и повече усилия, и стигнах до професионалния тенис, а пътят ми тепърва започва", споделя тенисистът.
"Washington Post" разказва историята му, когато е на 16 години и убедително печели турнир в столицата.
Удивителния път на Тиафо грабва сърцето на заможен местен жител, който решава да спонсорира младия играч и го праща на турнири из цялата страна. Талантът му изпъква ярко и 19-годишният тенисист получава стипендия за националния тенис център във Флорида.
От това място започва професионалният му път в тениса, довел до настоящия статут, до нахлуването в топ 50 на ATP. За наше съжаление - и до победа над Григор в Мелбърн, а след това и четвъртфинал срещу Рафаел Надал.
Път, който нямаше да съществува без "зелената карта" през 1996-а.
Без строителството на тенис центъра, без малкия офис и без сблъсъка с африканската действителност, изградила характера, на може би един бъдещ шампион.