17-11-2017 20-11-2018

Неподражаемият Серафим Тодоров на 50: Триумфи, болка и живот като за филм

Трикратният световен и европейски шампион пред Dir.bg навръх юбилея му

09:32 | 6 юли 2019 | Редактор: Динко Гоцев, Деян Веселинов 20 8279 Снимка: Павлин Даскалов

Серафим Тодоров на 50 години - това е като парола за празненства на един народен герой. Нарекоха го "най-титулуван бял боксьор" на планетата, след като през 80-те и 90-те години правеше магиите си на ринга. Днес това "звание" може и да не е абсолютно вярно, но Сарафа остава еталон със спечелените титли.

Dir.bg ви кани на рождения ден на един трикратен световен, трикратен европейски шампион, олимпийски вицешампион... Разбира се - това вече е широко известен факт не само у нас, той е последният човек, победил Флойд Мейуедър. Прави го на игрите в Атланта 1996 г., но след това не тръгва по пътя на профибокса.

Разказите му са пълни с истории за битки на ринга и извън него. За неизпълнени обещания, несбъднати очаквания, но и щастие. Определя се като щастлив човек, има многодетно семейство, вече е и дядо.

Съжаление за миналото има, но и очаквания от бъдещето - също. Продължава да чака среща с Флойд, каквато е планирана от американска филмова компания.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СРЕЩАТА НИ СЪС СЕРАФИМ ТОДОРОВ НА ЮБИЛЕЯ МУ>>>

Срещаме се в дома му в Пазарджик, но интервюто се случва в боксовата зала "Хебър", където тренират 30-ина деца от местния боксов клуб "Тракиец".

Градът си е доста буден за спорта, хората се радват на успехите на волейбола, на футбола, но и на бокса. Не е изключено това да има нещо общо с отворилото пак врати през 2017 г. Спортно училище в Пазарджик. Дори изглежда нещата да са свързани...

Пред дома му е прословутото заведение "Банана", впечатлило дори американски репортери преди време

Снимка: Павлин Даскалов

С трофеите у дома в Пазарджик

Снимка: Павлин Даскалов

Стените са облепени със снимки на Тайсън, Али, Кубрат Пулев, Сарафа...

Крушите, огледалата, ръкавиците, кантарът в стаята отсреща - обстановката е малко като от "Роки", преди героят на Силвестър Сталоун да се изправи срещу шампиона Аполо Крийт. Но не е филм. Пред нас е човекът, за когото светът говореше с респект, и когото Мейуедър помни като единствения, когото не победи.

Рингът в пазарджишката зала помни много, като на него е играл и Антъни Джошуа, когато през 2011 г. участва на "Странджата" тук у нас. По това време британецът още е аматьор, готви се да отиде на Олимпиадата в Лондон (където взе злато) и пътят му към професионалния бокс е начертан.

Снимка: Павлин Даскалов

Това е точно този ринг от турнира преди 8 години. В боксовия клуб го сочат с гордост от този факт.

"Джошуа и Уайлдър, ето това ще е голям мач! - връзва в разговора мнението си за профибокса в тежката категория Сарафа. - Ей, ето това ще е мач за гледане!"

И подчертава, че Кубрат Пулев е постигнал много, като изобщо успял да влезе в "играта" на такова ниво, около световна титла в тази компания.

Именно в ринга влиза юбиляря, за да говори пред Dir.bg навръх 50-ия си рожден ден. Няма по-подходящо място, където да си говорим с боксовото Чудо от Пещера. Между въжетата, от които висят десетки негови медали и пояси, спечели с ръкавиците през активните години от кариерата.

С влизането в салона за бокс, с приближаването до ринга, Сарафа се променя. Това не е човекът, с когото се срещаме по-рано пред дома му. Очите му искрят. Стъпва леко, като пеперуда, сякаш танцува...

Както го правеше между въжетата в онези дни, когато цяла България чакаше да гледа мачовете му на големи първенства. И всички знаехме - Серафим няма да разочарова.

Започва лек "бой със сянка", вдига гард, вкарва 2-3 удара на въображаем противник. И пак - танц с краката, а лицето му става супер сериозно, като преди финал на голямо първенство.

Веднага е ясно - Сарафа извън залата и този край и на ринга, са различни. Имат различно излъчване.

"Биех ги наред, и то само големи боксьори, много силни - в типичен стил клати глава. В него злоба няма, видимо е добряк... извън боксовия ринг. - Вътре бях друг, бях злоба. Докато съперникът посегне към мен, вече ме няма там. Бях невероятно бърз. За десет секунди ги преценявах, знаех какво ще направят и как ще боксират. Това е талант, това ми е дадено от Бог. Но нека някой каже, че съм му сторил зло извън бокса! Никому не съм сторил зло."

Темата със силите свише, които му помагат в живота, е застъпена сериозно и постоянно. Споменава Бог, благодари му и вярва, че той го води и наставлява.

Сарафа пред плочата на славата с неговото име, поставена пред входа на голямата спортна зала в Пазарджик - "Христо Ботев"

Снимка: Павлин Даскалов

Не може да се каже, че е същото с всеки от хората, с които животът го е сблъскал.

Един от тези, които са отдавна заедно с него и продължава да е опора, е Борислав Даскалов - личен мениджър, но по-важно - дългогодишен верен приятел.

Той издирва и носи за интервюто медалите, които Сарафа честно признава, че не знае точно къде съхранява. А колко е раздал...

"Такъв съм си, широка душа - свива рамене. - И с парите съм така, не можех да ги ценя."

И сега иска да помага. Веднага се заговаря с Андрей Георгиев, който ръководи клуба "Тракиец".

Казва му: "Има две-три страшни момчета в Пещера, трябва да ги доведа да ги видиш - пак му блесват очите. - Движение, стъпване, виждам ги... Трябва само да се работи с тях."

Говори за филми, за музика, за любими песни и как самият той обича да пее. Душа-човек, както се описва.

Но боксът е слабото място. Това е неговият свят дори и днес, вече на 50 години. Тъжи за времето, в което на ринга е било надхитряне, игра с крака и "умен бокс". Сега е само "файт", всичките са "биячи".

"Няма техника днес в бокса, брат ми", сумира всичко в типичен стил.

Снимка: Павлин Даскалов

Боли го, защото по никакъв начин не е близо до спорта у нас, няма на кого да обясни за техниката, за ескиважа, за ударите, за движението с крака. Не е ангажиран към клуб или федерация.

"Няма да се моля, не съм такъв човек. Ако те поискат, да ме привикат... Да съм жив и здрав, това е важното".

Темата стига и до проблемите на неговия приятел и съотборник Даниел Петров, към когото отправя послание и го благослови.

"Той ми е брат, моля се за него всичко да се оправи".

Радва се, че не е забравен. Телефонът му вероятно няма да спре да звъни на този 6 юли, в който закръгля 50 години. По улиците на Пазарджик го разпознават и поздравяват. Усмихва се.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СРЕЩАТА НИ СЪС СЕРАФИМ ТОДОРОВ НА ЮБИЛЕЯ МУ>>>

Това е Серафим Тодоров на 50.

За всеки, който е гледал как носеше зрелищни победи на българския бокс и медали от куп големи първенства, това си е повод за празнуване.

ИЗБРАНО