17-11-2017 20-11-2018

Бончо, не се подхлъзвай, не падай, уцели вратата!

Разказът на жокера на България Бончо Генчев, 25 години след лудата драма с дузпи срещу Мексико

11:49 | 5 юли 2019 | Редактор: Динко Гоцев, Деян Веселинов 29 16934 Колаж: Юлиян Илиев

На 5 юли 1994 г. не един телевизор в български дом е бил пред заплахата да лети от висок етаж на кооперация, както и не едно сърце у нас е прескачало в нетипично забързан ритъм.

Ретро

Има моменти, в които цяла една нация колективно е хипнотизирана от случващото се в малкия правоъгълник на телевизора за няколко минути. Времето спира.

Футболът е майстор да спира времето така и точно преди 25 години цяла България гледаше в едно общо състояние на полухипноза дузпите след осминафинала срещу Мексико. След 1:1 в дълги и трудни 120 минути, българите стигнаха до изпълненията на наказателни удари и залогът бе място сред последните, най-добри осем отбора в света.

За да ви върне отново в онези минути, Dir.bg покани Бончо Генчев, един от жокерите на България на Мондиала, за да разкаже историята "отвътре". Именно нападателят на английския Ипсуич (тогава) вкара първата дузпа, след като преди него мексиканците Гарсия Аспе и Марселино Бернал, както и българинът Красимир Балъков, бяха пропуснали. Генчев стреля, даде аванс на нашите, след което успехът дойде с точни удари на Боримиров и Лечков.

"Датата за мен е по-специална - започва разказа Бончо. Да го слушаш е удоволствие, както сами ще се уверите от видеото. Усмивката му трудно се събира при всеки кадър, всеки спомен от онзи ден преди четвърт век. - Това е най-големият ден в моя футболен живот. Като гледам кадрите, виждам, че съм остарял доста. А и че донесохме една голяма радост."

Снимки: Getty Images

От Мексико до Мексико

Интересна е историята как Генчев попада сред 23-те имена на България за САЩ 94. Имахме атомно нападение със Стоичков, Костадинов, Сираков. Но сред избраниците на Димитър Пенев попаднаха още Ивайло Йорданов (игра защитник на самото първенство, но бе деветка в Спортинг), Петър Михтарски, Петър Александров, Велко Йотов и жокерът от Ипсуич.

"В отбора имаше изградено ядро и всички бяха наясно, че без тях не може - започва предисторията Бончо Генчев. - Освен тях имаше 13-14 футболисти, които чакаха своя шанс да се докажат, за да отидат на световното. Моят дойде в една контрола в Сан Диего срещу Мексико, играна в началото на 1994 г. Там бяхме извикани аз, Велко Йотов, Боримиров... Аз изиграх пълни 90 минути и направих великолепен мач.

След края лежах на масата за масажи в съблекалнята, бях много уморен... Димитър Пенев дойде и ме пита: "Всеки мач ли играеш така?". Отвърнах му, че в Англия е така, няма къде да се скриеш на терена... И той ми призна, че треньорският щаб е харесал това, което съм показал."

Около същия мач се случва и друго знаменателно събитие. Хотелът с отбора ни е евакуиран заради земетресение в 4 ч сутринта преди двубоя, а Данчо Лечков, в типичен духовит стил, предсказва: "Ние в Америка с гръм дойдохме, с гръм ще си идем и след световното".

Да хванеш шанса си

В трите мача от групата Бончо Генчев не записва дори минута. Но не губи вяра.

"Аз проведох една малка подготовка по време на световното, тренирах страшно здраво, напомпан бях с желание и ентусиазъм - разказва нападателят. - Усещах, знаех, че в един момент ще дойде шансът. Дали ще е за 15-20 минути, няма значение. Но трябва да съм готов за него."

И шансът идва, при това в кулминацията на драмата.

Генчев сменя Наско Сираков в 104-ата минута на осминафинала с мексиканците и е на терена сред останалите, когато идва ред на дузпите. Няма представа, че е избран да бие.

"Съжалявам, че не намерих и запазих листчето, на което Димитър Пенев си пишеше изпълнителите - спомня си и се усмихва. - Едно листче си беше откъснал и си пишеше на него, обикаляйки играчите. Аз бях седнал на терена до Боби Михайлов. Дойде при мен и ми каза: "Ще биеш, нали?". Казах "да", но аз всъщност нямам право да му кажа друго, освен "да". Иначе ще съм се уплашил и съм предател, така го разбирам.

Дойде втори път след малко и каза: "Ще биеш трети."

След това казва и крилат лаф, който е типично в стил Стратега, а Генчев го описва във видеинтервюто с широка усмивка.

Преди него изпускат двамата мексиканци и Балъков, а резултатът е все още 0:0 при дузпите. Идва неговият ред.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вратата ти се струва все по-малка

"Казах си - какво толкова, трима изпуснаха, аз ще съм четвъртият! Но веднага го изтрих от съзнанието си. Сега е моментът, трябва да поведем - това си мислих.

Като вървях от центъра към наказателното поле да бия дузпата, само си повтарях, че е важно да не се спъна, да не се подхлъзна. Вратата ми се струваше два метра, не седем. Напрежението е толкова голямо... Не мога да опиша.

Погледнах вратаря и после опитах да създам впечатлението, че ще бия в неговия ляв ъгъл. Вярвах, че ще тръгне към някой от ъглите, а аз бях решил да бия в средата и исках просто да не го уцеля.

Когато топката влезе, това бе най-голямото облекчение, което съм изпитвал. Това беше всичко, за което бях се трудил, за което бях работил в играта, за този миг бе всичко. Няма такова удовлетворение."

След това идва разказ за това как брат му Иво е преживял дузпите във Велико Търново, който може да те накара да настръхнеш. И да си припомни всеки от нас, свидетел на събитията, какви минути на напрежение бяха онези.

Из улиците, от блокове и кооперации не се чуваше и звук. Тишината бе последвана от взрив на радост, всенародна и шумна, защото България бе на четвъртфинал на световно първенство.

Незабравим ден. И един разказ на герой в него, който несъмнено ще ви накара да се усмихнете и да си спомните емоциите от онзи 5 юли преди четвърт век.