"Политиката няма място във футбола" е мантра, която ФИФА, УЕФА и останалите конфедерации повтарят, но в повечето случаи това изгелжда като илюзия и просто лозунг.

И няма как да е по друг начин, защото футболът е част от живота и всичко случващо се в него. И всяко значимо политическо решение няма как да не засегне най-популярния спорт, както засяга и всеки друг аспект от човешкия живот.

Вчера Световната футболна централа взе радикално решение, като изхвърли Русия от международния футбол. Това означава, че до второ нареждане Сборная и клубните тимове на страната няма да участват в никакви състезания на международно ниво. Разбира се, поводът за решението е ясен - нахлуването на руската армия в Украйна.

Макар първоначално ФИФА да взе половинчато решение само със забраняването на флага, химна и герба на руския тим, призивите на МОК за тотално спиране на руски отбори и атлети от международните състезания, станаха повод и ФИФА да вземе безспорно смелото си решение.

Едва ли до миналата седмица някой е очаквал, че подобно нещо във футбола е възможно, а и все пак ФИФА тотално отказа да се присъедини към МОК в допинг санкциите, които тегнат върху Русия в останалите олимпийски спортове. Освен това президентът на централата Джани Инфантино е в отлични отношения с Путин. Припомняме, че и Москва посрещна и организира Мондиала през 2018-а въпреки призивите той да бъде отнет от страната.

При това Мондиалът бе изключително успешен, оцениха го и феновете, а футболът изглеждаше единствената сцена, на която руският спорт не би пострадал. Не трябва да пренебрегваме и факторът "Газпром", който наливаше немалко милиони годишно в УЕФА и нейната Шампионска лига.

Но от вчера - 28 февруари 2022 г., за неопределен срок Русия няма да съществува на футболната карта.

Към днешна дата правата на руския футбол са като тези на Занзибар, Тибет, Кюрдистан и Северен Кипър и други федерации, които ФИФА отказва да приеме в редиците си като официални национални отбори.

Снимка: AP/БТА

Макар и невиждано през новия век, подобно решение не е прецедент в световната футболна история, като ФИФА не е новобранец в  изхвърлянето на държави. И тук не говорим за санкция за един квалификационен цикъл или конкретен турнир, а решения, подобни на вчерашното. Изхвърляне до второ нареждане.

Понякога това "второ нареждане" идва след месеци, а в случаят на Южна Африка то се чакаше над 30 години. Причината е Апартейда в страната, който е повод и за най-тежкото и дълго наказание в историята на международния футбол. През 1953-а ЮАР е сред четирите страни, които се успяват да създадат Африканската футболна конфедерация с благословията на ФИФА. Останалите са Египет, Судан и Етиопия, а четирите държави организират и първата Купа на Африка през 1957 г.

Конституцията на страната обаче е категорична, че спортните събития няма как да са за хора от различни раси. На терена трябва да има играчи с един цвят на кожата, което прави евентуален мач на съставения изцяло от бели футболисти тим на ЮАР срещу Етиопия и Судан противоконституционен. И така отборът на тази държава не заминава за шампионата в Судан, а на следващата конференция останалите три членки изключват южноафриканците от своята организация. Три години по-късно това прави и ФИФА.

Макар наказанието официално да идва през 1960-а, всъщност в предходните години ЮАР не играе никакви мачове под егидата на ФИФА. За 13 години страната среща 15 пъти Австралия и 4 пъти Нова Зеландия в тест мачове, подобно на ръгби традицията в тези три стани.

А официално от 1960-а започва болезнената изолация на ЮАР, която не приключва до падането на Апартейда през 1990-а, въпреки безбройните молби за прием от страна на местната федерация. Първият официален мач в историята на ЮАР идва на 16 август 1992-ра, когато в квалификация за Купата на Африка (загуба с 1:4 от съседна Замбия).

Макар да не се класира за онзи турнир, в следващото десетилетия ЮАР изживява мнгоо радостни футболни мигове. Триумф на домашния турнир през 1996-а, както второ и трето място в следващите две издания. По това време страната участва и на два поредни Мондиала. И по-малко от 20 години след приемането обратно във ФИФА, Южна Африка се превърна в първата и единствена до този момент страна от Черния континент, която домакинства на Световно първенство по футбол.

Снимка: Getty images

Далеч по-познат за европейците обаче е случаят с Югославия и изхвърлянето на националния тим на страната само 10 дни преди Евро 1992. Може би най-силният състав, който югославяните са имали, и пълното с надежи учатие на Европейското в ролята на потенциален шампион, са разбити от решенията на ООН и ФИФА.

Всъщност решението е на ООН заради войната във вече разпадащата се Югославия. ФИФА няма друг избор освен да се съобрази и извади страната от Евро 1992. Размирните времена в този период са пряко свързани и със спорта в Югославия. Именно футболен мач разпалва конфликта, когато първите сблъсъци започват по време на двубой между Динамо (Загреб) и Цървена Звезда. А част от участниците в онзи кървав мач са съотборници в националния отбор.

Напрежение има и в баскетболния тим, който печели световната титла, но се разцепва на лагери с непреодолими различия веднага след финала. 

В този период Югославия също така играе контрола срещу Нидерландия в Загреб, на която пълният "Максимир" освирква югославския химн, югославският национален тим, а освен това вее нидерландски флагове. В него подредбата на цветовете - червено бяло и синьо, е подобна на тази от хърватския флаг.

Цялото това напрежение прераства и във военни действия на територията на страната, а в крайна сметка ООН взима решението да спре Югославия за Европейското. На мястото на съседите ни отива отборът на Дания, който пише една от най-великите футболни приказки с титлата си. Така последният мач в историята на Югославия се оказва през март 1992-ра. 

Този национален отбор е изтеглен в жребия за Мондиал 1994-а, но не получава право да участва, което тогава спомага Гърция и Русия да се класират в оказалата се доста лека група. Всички са на мнение, че с наличието на Югославия това нямаше как да се случи.

Снимка: Getty images

Любопитен детайл - този футболен тим така и не получава амнистия от ФИФА, защото просто спира да съществува. В квалификациите за Евро 1996 в Англия се включват националните отбори на Сърбия и Черна гора (до 2002-а все още е прието да се нарича и ФР Югославия), както и дебютиращите тимове на Хърватия, Словения, Босна и Македония.

Наказания в миналото получават и националните тимове на Германия и Япония, които нямат шанс да се борят за мястото си на първия следвоенен Мондиал през 1950-а в Бразилия. Естествено, че причината е Втората световна война, като макар по това време да има три немски национални тима, нито един от тях не е допуснат до квалификациите. Това са Западна Германия, Източна Германия и областта Саарланд, която до 1957-а е отделна страна с отделно първенство и национален отбор.

Снимка: Getty images

Тогава за всички е странно решението на ФИФА да включи в квалификациите Италия въпреки участието на страната в Тристранния пакт. Мнозина смятат, че това е статутът на Скуадрата като действащ шампион от последния Мондиал преди войната - този през 1938 г.

През годините е имало страни, които са изтърпявали санкции заради неща като корупция или административни нарушения. Ярък пример е от Мондиала през 1990-а, когато силният тим на Мексико не е допуснат до квалификация заради пускането на по-възрастен играч в квалификационен мач за юношеското Световно.

Иначе десетки са случаите на отказали се страни. Някои се оттеглят дори след класирането си, други още в квалификациите. Причините са различни.  В този цикъл за Мондиал, по пътя към Катар, имаше такива. Северна Корея отказа квалификациите заради риска от коронавирус, който според местната власт все още не е нахлул в страната. Карибският тим на Санта Лусия пък просто реши в дните преди старта на квалификациите, че няма особен смисъл изобщо да участва.

Но случаите ФИФА да изхвърля някого по политически причини се броят на пръстите на едната ръка. Все още не е ясно как ще се процедира с мястото на Русия в баража, но сред потенциалните заместници на Сборная са Словакия, Норвегия и Унгария.

Ако един от тези тимове се добере до Катар, то той ще е вторият след Уелс през 1958-а, който участва на Световно първенство, след като е бил елиминиран. Тогава "драконите" завършват квалификационната си група след Чехословакия и няколко месеца живеят с мисълта, че няма да ходят на Мондиал, докато ФИФА не решава друго.

По политически причини всички арабски страни отказват да играят срещу Израел, но ФИФА е категорична, че няма как отбор без нито един изигран мач да отиде на Световно, заради което в последния момент решава да организира бараж между израелците и най-добрия европейски тим в класирането, който не е намерил място на първенството.

А това е именно Уелс, който по този начин записва първото и последното си до този момент участие на Световно първенство.

Любопитни истории от миналото. Днес имаме нов казус и изхвърляне на страна от Мондиал и целия футболен живот заради политика и военни действия. И то - на домакина на последното световно първенство.