17-11-2017 20-11-2018

Пълен рестарт или необмислен риск: Какво да очакваме от чисто новия ни национален тим?

Кръстаич дебютира с размах и много смели решения

19:12 | 5 септември 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 58 9314 Снимка: AP/БТА

Новият национален селекционер на България - Младен Кръстаич обяви първия си списък с 23-ма повикани играчи, а той веднага предизвика вълна от реакции. И както винаги те са на двата полюса на мнения и настроения.

Национален отбор

Причината става ясна още при първия прочит на списъка. Много нови имена, девет дебютанти, 22,3 години средна възраст и почти коренно различен тим.

В последното десетилетие общо взето всеки нов селекционер идваше и на първата си пресконференция говореше за "подмладяване" и изграждане на "нов отбор", но с изключение на някои опити от Ясен Петров, то старите муцуни си бяха част от все един провалящ се състав.

Първото нещо, което може да кажем със сигурност за работата на новия ни национален селекционер е, че още с първия си състав той действа много смело и с размах. Фразите "подмладяване" и "нов отбор" ги виждаме нагледно още от списъка с играчи. Разбира се, това носи приятен полъх на нещо нова и някаква промяна, но винаги подобно действие може да крие и сериозен риск.

Но пък веднага ще зададем въпроса: Дали може да бъде по-зле? През юни националният ни тим отнесе 5 гола от Грузия у дома и не успя да бие Гибралтар. Тогава на линия бяха играчи с вече натрупан много сериозен опит. Е, едва ли група младоци могат да се представят по-зле от това.

Младен Кръстаич и момчетата му ще започнат с домакинство на Гибралтар на 23 септември, а три дни по-късно в Скопие ще имат първия си изключително тежък тест като гост на Северна Македония.

А ето какво прави този състав на Кръстаич толкова революционен, интересен и напълно неочакван.

Както споменахме, средната възраст е 22,3 години. За сравнение, групата, която през юни взе две точки от четири мача срещу скромни опоненти, беше със средна възраст от 26,9 години.

За сравнение и с опонентите ни. Последната селекция на Гибралтар е със средна възраст 27,4, докато тази на Северна Македония е с 26,5 години. Със сигурност тези 22,3 години ни правят ако не най-младият, то един от най-младите национални отбори в Европа. При излизането на всички списъци със сигурност подобна справка би била изключително любопитна.

Само четирима играчи в нашия отбор са над 25-годишна възраст, а само един е навършил 30. Това е крилото Радослав Кирилов, който отпразнува 30-ия си рожден ден в края на юни. И този "най-опитен" в състава ни всъщност е играч със 7 двубоя за България, само три от които като титуляр, а само един от тях - в официален мач.

В графата "опитни" може да сложим единствено Антон Недялков и Кирил Десподов, които имат съответно 24 и 31 мача за България. Останалите ни национали са с доста незначителен стаж в представителния тим.

БТА

Девет от повиканите играчи нямат и едно участие, а осем от тях дори никога не са били викани в състава.

В него имаме двама души на по 18 години. Марин Петков, който макар и изключително талантлив, е играч с ролята на резерва в Левски, както и Никола Илиев, който дори не играе мъжки футбол. Нападателят е голмайстор на примаверата на Интер, имаше основна заслуга за шампионската титла, но все пак говорим за юношески футбол. Повиквателната му в мъжкия национален тим със сигурност е изненада.

Снимка: Youtube

Дебютант с много закъсняла повиквателна е Илия Груев. През миналия сезон той бе част от Вердер, спечелил си промоция в Бундеслигата, а сега е част от тима и в елитната дивизия. Влиза като резерва във всички мачове.

Може и да не е със статут на титуляр, но всекидневните тренировки с Вердер в последните три години със сигурност дават подготовка и тактически познания, които нито един играч от Първа лига няма.

Дебютант е Християн Петров от ЦСКА. Момче, което до миналия сезон играеше във Втора лига, но обстоятелствата и липсата на здрави бранители му дадоха шанс да играе за столичния гранд, а месец по-късно да се превърне и в национал.

Халфът на Лудогорец - Иван Йорданов, който намира все по-често място в състава на фона на скъпоплатените чужденци, също е национал за първи път, а друго изключително изненадващо име е на Йоан Стоянов. Момче, израснало и изградено като футболист в Израел. Местните дори отказваха да го пуснат в младежкия ни тим преди година, искаха да го запазят за израелския отбор. Но Стоянов избра България. Той е десен краен бранител в Апоел Беер Шева, който е сред водещите тимове в страната.

Факт, който не може да се отрече е, че и Ясен Петров даде шанс на изключително много млади играчи. Дори в световната квалификация в Белфаст срещу Северна Ирландия (0:0) отбраната ни бе съставена от трима пълни дебютанти, както и вратар с 0 мачове зад гърба си.

Снимка: AP/БТА

Разликата е, че Петров никога не пропускаше да повика опитните - тези, които бяха неизменно във всеки състав в последните 5-6 години.

Кръстаич обаче го направи. Няма да анализираме дали е заслужено или не, а само ще изброим факти. В състава не е Николай Михайлов, няма го официалният капитан Георги Костадинов, който играе в АПОЕЛ, няма го Кристиян Малинов, който е титуляр в белгийския Льовен, няма го Ивайло Чочев, който макар и в ролята на халф, има 9 гола за 8 мача от началото на сезона.

Няма го Георги Миланов от Левски - човек с 47 мача за Бъглария, няма го и Спас Делев от Лудогорец. Само тези петима изброени имат общо 230 двубоя в екипа на България. Кръстаич ясно показа, че иска нов състав, с нови лица. Нещо, които мнозина казваха, но не изпълняваха.

Разбира се, тук вече идват и съмненията, защото веднага може да кажем, че тези млади момчета, най-вече в халфовата линия, биха се огънали в Скопие. Знаем какъв мач и какво напрежение ни очаква там. Вероятно домакините от няколко месеца мислят само за него.

В никакъв случай няма да е изненада, ако България не заблести с игра от първите минути на Кръстаич. Но в крайна сметка кога за последно си спомняте родната селекция да е блестяла с игра?

Мнозина биха казали, че националният тим е мястото, където викаш точните хора за точния момент, а не е място за експерименти и подмладяване с голобради момчета. Мотивите за противопоставяне на избора на Кръстаич са десетки, а при неубедително представяне може и да станем свидетели на дежурното отписване и водопад от хули и критики.

Но отново трябва да се замислим, дали представянето наистина може да бъде по-неубедително от това, което ни беше срам да гледаме през юни. Защото определението за онези мачове срещу Северна Македония, Грузия и Гибралтар наистина бе "срам".

Заглавията бяха дори за исторически провали и ново дъно, при това напълно основателни. Както на фона на игра, така и на фона на резултати. Е, защо да се притесняваме от такъв революционен подход? Ако губим с голобради момчета ще е по-лошо, отколкото ако го правим с опитни играчи ли? А в единия случай поне можем да споменаваме думи като "бъдеще" и "потенциал".

Вероятно в такъв момент, когато всички сме обединени около мисълта, че отборът ни никога не е бил по-слаб, е време да видим рестарт, нещо ново и различно. Поне да опитаме. Ако това радикално подмладяване не се изпробва в два безсмислени мача от Лигата на нациите и в контроли срещу Кипър и Люксембург през ноември, то кога ще бъде точният момент? В квалификациите за Евро 2024 ли?

Със сигурност решението на Кръстаич е смело. И само от неговата работа около мачове и от повиканите млади момчета ще зависи, дали след сблъсъка в Скопие ще си говорим обнадеждени за пробуждането на футболния ни тим, или отново ще търсим новата промяна.

Защото ако тя и сега не дойде с тези млади играчи, тъжната новина е, че вече други наистина няма.