Последният бой на непобедимото чудовище

На 21 септември 1955 г. Роки Марчиано за последен път размаза съперник на ринга

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Последният бой на непобедимото чудовище

На 21 септември 1955 г. Роки Марчиано за последен път размаза съперник на ринга

13:15 | 21 септември 2021 | Автор : Динко Гоцев 14 15555 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

21 септември 2021 г., Броктън, Масачузец. Деца и родители минават край бронзовата статуя на човека с ръкавиците, който е посегнал толкова решително към тях, сякаш е реален и а-ха да ги удари. Свежи цветя там никога не липсват, както и хора, дошли да видят статуята. Тя е паметник на човека, когото и днес американците наричат Чудовището-добряк.

Ретро

Любимецът на нацията от следвоенните години на XX в. Единственият непобеден боксьор в тежка категория, чието име се разнася като парола и мит от Източното до Западното крайбрежие. Нищо, че всеки го произнася по различен начин.

21 септември 1955 г., Бронкс, Ню Йорк. 61 574 зрители са изпълнили трибуните на бейзболния стадион на "Янките", за да видят за последен път Роки Марсиано (както го произнася конферансието) на ринга. Роки Марчиано - както се нарича самият той, а и най-близкото му обкръжение от италианци по кръв и произход, излиза срещу Арчи Мур за шестата защита на титлата си.

Всъщност, тогава още никой не знае, че това е последният бой на Чудовището. Самият Роки не го знае, защото го решава по Коледа на същата 1955-а, след дълги разговори със съпругата и семейството. На 32 години слиза от ринга, обявявайки го официално през април 1956-а в ден, който шокира света. Америка говори за отказването на Роки с месеци, а интересът към всякакви боксови събития рязко спада за дълъг период. Добре, че се появява Али...

История като за филм. А и има такъв, и то култов - на кого мислите е кръстен героят на Силвестър Сталоун в прочутия "Роки"? Да, там беше Балбоа, но е ясно - този Роки е онзи Роки.

Embed from Getty Images

Роко Франсис Маркеджиано се ражда в Броктън, Масачузетс през 1923 г. в семейство на италианци. Никога не се е занимавал сериозно с бокс в ранните си години, просто се бие по улиците като всяко хлапе в градчето.

Но през Втората световна война отива да служи в Европа или по-точно - във Великобритания. Неговата част от американската армия е разпределена в Кардиф, Уелс. Там се случва нещо, което променя живота на дребничкият и набит Роко. Сбива се с огромен австралиец пред цялото поделение след свада за нещо съвсем дребно. Онзи е с две глави над 179-сантиметровия "нахален италианец". Но едва спасяват австралиеца от юмруците на Роки.

Насърчават го да ходи да се бие на военни турнири, които тогава се провеждат из армейските части. Печели 22 мача, повечето - още в първия рунд. Славата му се носи из войската, но и в Америка се чува за някакъв италианец, който пребива с боксови умения всички съперници. Юмруците му са като парни чукове, един от войниците, с които се бие, едва оцелява след един-единствен удар с лявата ръка.

Още преди края на войната Джини Каджиано, приятел на семейството в Броктън, осъзнава, че този талант не бива да бъде пропилян. Без знанието на Роки, той праща няколко поредни писма на промоутъра Ал Вейл, който организира мачове на всякакво ниво - от поляни из Вирджиния до митичната "Медисън Скуеър Гардън". След седмици с нови и нови писма в пощата му, Ал решава да пробва момчето и го насочва към салона на Лу Стилман, където по това време се готвят някои от най-яките боксьори на Ню Йорк.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Там са стари майстори-треньори и хич не са впечатлени, защото Роки няма навици на боксьор, няма стойка, твърде дребен е и понася много удари. Освен това е и дребосък. Като килограми е за тежката категория, но като умения и ръст - просто няма какво да прави там. Елементарен боксьор на аматьорско ниво, го преценяват.

Но точно както във филма за Роки Балбоа, един треньор-пенсионер с репутация на чудак из нюйоркските боксови салони - Чарли Гуудман, забелязва нещо, което другите пропускат. Този тип удря така, че падат стени. Освен това в него има нещо, което прави шампионите - стръв и хъс за битка до край.

Гуудман се запалва, въпреки че отдавна не работи като треньор, и поема "случая". Останалото е история.

За 8 години точно 49 боксьори нямат никакъв шанс срещу Марчиано, както вече е името му за широката аудитория. Или Марсиано, както го произнасят в Америка мнозинството фенове и коментатори. Италианският произход обаче диктува това "ч". В Европа той е по-популярен като Марчиано, сам също се нарича така.

Дебютът е във "Вали Арена Гардънс" в Холиоук, Масачузец пред 1600 души. Смазва в третия рунд Лии Еперсън. Бой, за който масовата аудитория дори не разбира. Финалът - пред 61 хиляди на "Янки Стейдиъм", а между тях цели пет появи в "Медисън Скуеър Гардън", боеве на стадионите в Бостън, Чикаго, Филаделфия. Именно в този град без ясна причина е най-обичан Марчиано. Именно там неслучайно е арената на сценария за "Роки" със Сталоун.

И в Бостън, разбира се, там си е местен - Броктън е на 40 км и първата къща, която купува с парите от бокса, е именно в Бостън. Но не само - Роки е любимецът на Америка. Суперзвезда от първите страници на вестниците, телевизионни реклами и светски събития.

Боевете му са епохални, а съперниците често са изнасяни от ринга. Кармин Винго едва не загива след боя, който понася. Едни падат още след първия рунд, други издържат малко повече, но с месеци се възстановяват в болница. 4 години след профидебюта си, Роки е световен шампион в тежката категория. Нещо, което треньорът Гуудман е предвидил, че ще се случи след 10. Марчиано е на 28 години, но е победил всички асове на категорията, включително Ла Старца, Джо Луис, Лий Саволд... Бие в 13-ия рунд действащия шампион - страховития Джързи Джо Уолкът, като в този мач за първи път пада в нокдаун, и то още в рунд №1. Вторият такъв случай е в последния му бой срещу Муур на 21 септември 1955-а. Два нокдауна в 49 мача, на кантара срещу 43 нокаута и над 100 нокдауна на съперниците.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Отказва се изненадващо, както и се появява на сцената. Стигат му и парите, и боевете, и славата. Иска да си гледа семейството, отиват да живеят в Уилтън Манърс, Флорида и са щастливи. Роки е постоянен гост-коментатор на бокс, усмихва се от предавания, понякога тренира деца за удоволствие. Живее си живота, потръгва му и в бизнеса като компанията за паста, пици, спагети и италианска кухня Papa Luigi Spaghetti Dens отваря ресторанти в цялата страна. Той е вицепрезидент, пътува из Щатите понякога и навсякъде е посрещан като Бог. Молят го да се върне и да се бие, защото в началото на 60-те вече се е появил феноменът Касиус Клей (през 1964-а печели и световната титла срещу Сони Листън). Но Роки не се навива, отказва милиони дори само за един бой срещу Листън или Али.

По-късно се разбира, че веднъж е бил изкушен и се е хвърлил да тренира със седмици, преди да бъде разубеден от съпругата и семейството. Говори се, че са му предложили 10 милиона долара чиста сума и това го е изкушило. Но семейството знае, че парите не са им жизнено необходими. Те имат всичко, а и бизнесът върви. А добрякът от Броктън, защото той е точно такъв извън ринга, иска да живее друг живот. Така боят с Мохамед Али никога не се осъществява, но поне в края на 1968 г. го пресъздават в екранизация, като два дигитални образа пресъздават движенията на двамата. Мегапродукцията става хит из Америка, повтарят я през 1970-а, като в първия "мач" бие Роки, а във втория - Али.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Той не доживява да види екранизацията на продукцията, в която участва. Съдбата е решила друго. Загива в малък частен самолет "Чесна" в нощта преди рождения си ден (1 септември) през 1969-а, бързайки за партито, което го чака у дома при семейството. Не успява да навърши 46 години, а травмата от смъртта му продължава да е отворената рана в световната боксова история. Във Филаделфия на него са кръстени зали, улици, както и цял един район около хотела, в който е отсядал преди мачовете си в града. Стадионът в Броктън носи името му, а статуята е пред него.

Краят на историята е тъжен, но каква история само... "Той беше най-коравият тип, влизал някога в боксовия ринг". Това пише в некролога-статия, издадена от "Ню Йорк Таймс" ден след смъртта му.

Отива си от света непобеден и непобедим. Няма друг като Роки Марчиано.

И вероятно никога няма да има.