22:34 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Последното интервю на Марашлиев: Някога тренирахме пред пълен стадион

Какво сподели легендата на последния си земен рожден ден

Снимка: Иван Григоров

Последното интервю на Марашлиев: Някога тренирахме пред пълен стадион

Какво сподели легендата на последния си земен рожден ден

13:29 | 12 юли 2018 | Редактор: Николай Петров, Кирил Караиванов, Sportnamasa.com 1 1986 Снимка: Иван Григоров

Виж още Почина легендата на ЦСКА Димитър Марашлиев

На 70-годишна възраст ни напусна една от най-големите легенди на ЦСКА Димитър Марашлиев.

Показваме ви последното интервю на големия футболист, в което той говори за великите си мачове, състоянието на родния футбол, породено от родния манталитет и начинът да го подобрим.

Интервюто бе направено навръх последния му земен рожден ден - 31 август 2017 г. В думите му има мъдрост и много истини, от които можем да се поучим.

- Как започнахте във футбола.

- Започнах да играя много млад, още не бях завършил осми клас. Тогава играх за мъжете на Харманли. След това като завърших осми клас играх три години в "Марица" (Пловдив). Учих във физкултурен техникум. Преди да вляза в казармата направих 6 мача със "Спартак" (Пловдив).

- Как стана трансферът в ЦСКА

- Тогава имаше обединение на отборите. "Марица" се обедини със "Спартак", ЦСКА със "Септември" и "Левски" със "Спартак". Когато дойдох войник през 1968 г. изиграх 3, 4 мача с ЦСКА. Моят клуб "Спартак" не съществуваше тогава и останах свободен агент. Затова бях част от ЦСКА. Така ме направиха офицер три месеца преди да се уволня.

- Може ли да ни разкажете за най-паметните мачове с ЦСКА - в евротурнирите.

- Един от най-паметните беше още когато дойдох в ЦСКА - този с "Гурник" (Забже). Победихме с 4:0 и като дебютант вкарах два гола. Публиката ме хвърляше на ръце. Това са спомени, които няма да забравя.

- На колко години сте тогава?

- На 18, първа година войник. Мачовете и головете са много. На "Ювентус" вкарах гол, на Дино Дзоф. Вкарах на Майер в Германия, вкарах на "Аякс". Имам около 10 години в Евротурнирите. Мачовете с "Левски" също са много хубави. Вкарах им доста голове.

Няма да забравя когато всички очакваха, че ще ги разгромим, а загубихме със 7:2. Ние 10 мача нямахме загуба. Тогава може би и беше грешка на треньора, защото от 9 удара ни вкараха 7 гола. След една, две седмици играхме за купата и на полувремето ни водиха с 1:0.

Гунди беше вкарал. Започнахме второто полувреме и откраднах една топка на Вуцата от центъра, напреднах и вкарах гол за 1:1. Жеката им вкара в края на мача. Такива мачове са по-впечаляващи. Не мога да помня всичките си голове.

- Как се изживяват победи като тази срещу "Аякс"?

- "Аякс" бяха супер отбор, който въведе тоталния футбол. Бяха непобедими и вкарваха по 7,8 гола. Никой не очакваше, че ще ги елиминираме. Беше голяма радост, но тогава за евротурнирите нямаше такъв голям отзвук в България и не се оценяваха.

Сега дават пари за отборите, а тогава ни дадоха по 400 лева. В последствие ни взеха 200, защото не сме ги били двата мача. Тогава имаше такива аномалии. Такава ни беше и държавата.

На терена всички си знаехме кътните зъби и се разбирахме. Затова играхме силно.

Тогава и съдиите ни порязваха в големите мачове. Когато бихме Аякс, играхме с Байерн (Мюнхен). Съдията ни поряза много. Те вкараха, а после изравнихме с мой гол. При 1:1 имаше една топка, която стигнахме с централния защитник.

Герд Мюлер ни вкара от явна засада. Съдията през първото полувреме беше един, а през второто друг.

В България не се държеше тогава толкова на тези турнири. Няма да забравя когато бихме ПАОК тук с 2:1 и там загубихме 2:1. Бяхме влезнали под душовете и ни изкараха да бием дузпи. Треньор им беше Пушкаш. Вкарах моята дузпа, Паро вкара неговата, а те изпуснаха две.

Пушкаш каза, че приключва мачът и трябва да го преиграем. След една седмица ги бихме 2:0. Но нямаше такъв отзвук в международните мачове. Те не се оценяваха толкова. Стадионите обаче се пълниха, а и пистата. Тогава хората се радваха и на футбола. Нямаше ексцесии. Левскари и цесекари стояха един до друг.

Сега не се уважава противникът. При победа не казват, че са победили голям отбор, а се подиграват на съперника. Това е простотия.

Фразата "вечен враг" не е правилна. Трябва да се използва "вечен съперник". Думата "агресия" също няма място тук.

- Стадионите са били пълни, но това била ли е по-голяма мотивация? Сегашните играчи се панират при повече хора по трибуните.

- Тогава на тренировките на ЦСКА идваха повече хора, отколкото сега на мачовете. Настръхваше ми козината на тренировка, бяхме нахъсани.

Нашите играчи се ритат постоянно, а в големите първенства съперниците се уважават.

Има наши момчета, на които ако се даде аванта ще успеят. Те са на нивото на чужденците. Чужденците когато видят зор се отказват. Нашите момчета мислят за отбора си - независимо за кой. "Дунав" (Русе) е такъв приме (в началото на миналия сезон б.а.). Местни момчета, които играят нахъсано и правят много добри мачове. Нека се взимат по един, двама чужденци, но не повече.

В България няма и база да станеш футболист. Не може до 18 години да играеш на малки вратички и след това да започнеш да голям терен.

Всичко трябва да се прави бавно, а при нас ден година храни. Това не е само във футбола, а във всички аспекти на живота.

Феновете трябва да се обръщат срещу ръководствата на отборите, а не треньорите. Защото оттам ги назначават.

В България има подготвени треньори, но ние не ги уважаваме. Все си мислим, че чуждата кокошка е патица. Чужденците не знаят българския манталитет, а разликата е голяма.

Когато бях на Белмекен в едната половина тренирахме българи, а в другата германци. Кажат да направим 10 лицеви опори, а ние правим 5, ако треньорът си обърне главата. На германеца му казват да направи 10, а той прави 15. Просто сме си такива, не можем да се надскочим. Нашите хора знаят манталитета ни.

ИЗБРАНО