Различният "Тур дьо Франс": Първи финал далеч от Париж и един словенец на прага на историята
В събота започва най-престижното състезание в колоезденето и най-тежко изпитание в спорта
В едно препълнено със спортни събития лято, в което феновете очакват елиминациите на Евро 2024, започващия в понеделник "Уимбълдън" и Олимпидата след по-малко от месец, не трябва да забравяме и друг символ на летния календар в спорта - Колоездачната обиколка на Франция.
Време е за "Тур дьо Франс" 2024, в който в продължение на три седмици най-добрите състезатели в този спорт ще преминат 3492 километра в 21 ужасно трудни етапа.
Тези три седмици каране на убийствено темпо из френски пътища са определяни като най-тежкото изпитание, което един професионален атлет може да си причини. В добавка 111-ото издание на "Тура" ще бъде белязано от няколко исторически момента.
Първият идва още със старта, който ще бъде на италианска земя. Още от зората на професионалното колоездене Франция и Италия винаги са били най-яростните съперници и Обиколките на двете страни винаги са били в голяма борба за престиж и надмощие. Поради което се смяташе за немислимо да видим етап от "Тура" на Ботуша.
Но ето, че в събота красивата италианска Флоренция ще посрещне всички 176 колоездачи за първия ден от френската спортна гордост. Както обикновено, телевизионното излъчване на всяка минута от Обиколката е на Евроспорт. "Турът" ще бъде изцяло на италианска земя в първите си три етапа, завършвайки на адриатическото крайбрежие в Римини, след това в Болоня, а в третия етап в Торино.
Едва в четвъртия етап - първият планински, колоната ще прехвърли Алпите, за да стъпи на френска земя.
Това ще е 26-и случай, в който "Тура" започва извън Франция. В последните две години началото бе в Копенхаген и Билбао, а през годините стартът идваше още от Нидерландия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Великобритания, Монако и Ирландия.
Но за първи път ще се случи в Италия.
Друго нещо, което ще се случи за абсолютно първи път в историята на "Тур дьо Франс" е шокиращия факт, че финалът няма да бъде в Париж.
Причината е в Олимпиадата, която се открива пет дни след последния ден от "Тура". Церемонията по старта на Игрите няма да е на стадион, а из цял Париж, по бреговете на река Сена. Заради сериозната подготовка и невероятни мерки за сигурност, организаторите решиха да си спестят една грижа в повече и нарушиха вековна традиция.
От първото издание през 1903-а до 1967-а обиколката завършва на "Парк де Пренс". След това за седем издания финалът е на колодрума "Мунисипал" в южната част на столицата, а от 1975-а всичко приключва в добре познатия ни формат на "Шанз-Елизе".
Но - винаги в Париж.
Сега финалът на обиколката ще бъде преместен с над 900 километра на юг - в Ница, където на 21 юли победителят ще влезе на площад "Ил де Бюте" в жълта фланелка.
Всички очаквания сочат, че това трябва да е Тадей Погачар, който е устремен да пише история във Франция.
Преди няколко седмици словенецът отвя конкуренцията и печели "Джиро д'Италия" в дебютното си участие в обиколката на Ботуша. А с оглед формата и нивото, което показа там, както и проблемите с травми на конкурентите в последните месеци, малцина са тези, които вярват в потенциална сензация.
Погачар е двукратен шампион от "Тура" (2020 и 2021), но в последните две години той бе свален от трона от Йонас Вингегор. Очаква се датчанинът отново да бъде основният му конкурент. Но Йонас със сигурност не е в опитмално състояние след травмите от много тежко падане преди 3 месеза. И едва ли ще видим хеттрик от датчанина.
Освен това той ще бъде без двамата си най-верни помощници от отбора на "Висма", което прави задачата още по-трудна, защото все пак говорим за отборен спорт, в който седем колоездачи карат за победата на своя лидер.
А тези, които са на "Тура" като "помагачи на аса", обикновено са с основна роля.
Ако Погачар успее да изпълни очакванията и да спечели "Тура", той ще се превърне в седмия колоездач, печелил обиколките на Италия и Франция в рамките на една календарна година. Знаменито.
Ще бъде и първият, който успява да постигне такъв дубъл от великия Марко Пантани през 1998-а.
При успех на Погачар на "Тура" големият въпрос ще е какво следва:
Тройна корона или немислимият и непостижим до днес Голям шлем от обиколки.
Тройната корона в колоезденето е спечелване на "Джирото", "Тура" и световната титла. До момента това са постигали само най-великият за всички времена Еди Меркс през 1974-а, както и ирландецът Стивън Рош през 1987. Това изглежда по-постижимата цел за Погачар, макар в еднодневния 154-километрво световен шампионат в края на септември в Цюрих, конкуренцията да е доста по-различна. Т
ам кандидатите за златото са повече, водени от големи асове на спринта като Матио ван дер Пул и Ваут ван Арт. Те са брилянтни колоездачи, но заради килограмите и ръста си просто нямат шансове в големите и дълги по няколко седмици Обиколки.
В един ден обаче списъкът от хора, които могат да победят Погачар не е толкова къс.
Другият вариант пред словенеца ще е да стори немислимото. Нещо, което на този етап той категорично отрича изобщо като възможност да се опита.
Става въпрос за прицелване в това да спечели "Джирото", "Тура" и "Вуелтата" на Испания в рамките на една година. Не само никой не го е правил до момента, но и никой не е правил опит за подобно немислимо постижение. В цялата история на колоезденето по-малко от 40 човека изобщо са се пускали в трите маратонски обиколки, в рамките на една година.
И тук говорим за колоездачи, които са отборни играчи - така наречените "грегари", които карат в помощ на съотборниците и в дълги моменти от етапите си почиват. А не за кандидати за първото място. Самото завършване на трите обиколки е свръхчовешко предизвиквателство, а опит за спечелването им не е правен.
Но никога не знаем какво ще хрумне в главата на Погачар при успешен финал на "Тура".
Тази година може да видим и друг епичен рекорд, който очаквахме да бъде подобрен през миналото издание, но едно нелепо падане го осуети. Става въпрос за историческия момент на спечелване на най-много етапни победи в историята на "Тур дьо Франс", към който вече от твърде много време се е прицелил 39-годишният Марк Кавендиш.
Една от суперзвездите на модерното колоездене има 34 етапни победи в най-престижната обиколка, като това е изравнено постижение с великия Еди Меркс. Преди година Кавендиш обяви, че кара последния си "Тур" и се оттегля от спорта, но едно нелепо падане, за което той нямаше вина, доведе до счупена ключица.
И до преждевременно оттегляне от надпреварата, след което постижението му остана изравнено с това на "Канибала". Рекордът не падна.
В последвалите месеци Кавендиш бе убеден да се завърне за още един опит, а всички усилия на отбора му "Астана" ще бъдат насочени само към една цел из френските пътища - да успеят да изведат Марк до поне една етапна победа - заветната.
Има и известни съмнения, че дори и колегите му в колоната биха го пуснали за един победен спринт, отдавайки почит към невероятната му кариера на един от най-великите спринтьори в този спорт. Това са само спекулации по темата, защото на "Тура" място за сантименти няма, нещата са жестоки.
Доста от класиците, сред които и действащият световен шампион Матио ван дер Пуул предпочетоха Олимпиадата пред "Тур дьо Франс" тази година, но в колоната ще видим четирима бивши победители. Освен Погачар и Вингегор, спечелили "Тура" в последните му четири издания, из пътищата на Италия и Франция ще са Еган Бернал и Герант Томас.
Стартът е в събота във Флоренция, а финалът на 21 юли в Ница. Чакат ни 3492 километра и 21 незабравими етапа.