"Тур дьо Франс": Измами с влака, натравяния и бой. Култовото начало на една легенда

Времена, в които звездите "презареждаха" в барове и правеха какво ли не в името на победата

Снимка: Getty images

"Тур дьо Франс": Измами с влака, натравяния и бой. Култовото начало на една легенда

Времена, в които звездите "презареждаха" в барове и правеха какво ли не в името на победата

08:15 | 29 юни 2023 | Редактор : Венислав Кирилов 3 4625 Снимка: Getty images

За феновете на колоезденето идва онзи специален период от годината, в който елитът на този спорт се впуска в Обиколката на Франция. Това е най-чаканото състезание - отново е време за "Тур дьо Франс", който стартира на 1 юли, а в продължение на три седмици и 21 етапа, колоездачите ще преминат впечатляващите 3404 километра.

Още по темата

Ежегодно надпреварата предизвиква интерес дори сред онези, които не са запалени по колоезденето през останалото време. "Тур дьо Франс" е култ, магия и низ от драми и невероятни гледки. А стотици хиляди фенове вече са намислили къде точно да застанат по трасето, за да подкрепят звездите на живо.

"Турът" доказано е най-тежкото нещо в спортния календар, което един атлет може да причини на организма си, като неслучайно в наши дни е арена за битка между едни от най-издръжливите спортисти изобщо. Говорим за безумни целогодишни тренировки в името на едно състезание. Строги диети и сваляне на килограми на ръба на здравословното, с цел да бъдеш по-лек. Леки и модерни велосипеди, огромен екип от професионалисти, от готвач, през масажист до механик, тактическа подготовка, та чак до детайли като аеродинамична екипировка, епилирани крайници и обръснати бради.

Все детайли, които нямат никакво значение, ако излезете в неделя да покарате с приятели, но със сигурност ще ви улеснят, ако имате задача да изминете 3404 километра из цяла Франция в бясно темпо.

Подобно на всеки съвременен спорт, днес "Тур дьо Франс" е еталон на върховен професионлизъм и изпипване на детайлите, в пълен контраст с времената преди повече от век, когато колоездачната обиколка на Франция се появява на сцената.

Разбира се, колоезденето и специално това състезание си имат своите "черни петна" в историята с редица допинг скандали, оставили негативен отпечатък върху този спорт. Днес обаче няма да ви въвличаме в грозните скандали с измами посредством забранените стимуланти, а ще разкажем за едни други такива. Култови ситауции от зората на надпреварата, разиграли се десетилетия преди допингът да навлезе в световния спорт.

Говорим за първите години на "Тур дьо Франс", когато асовете на колоезденето са се отчитли с понякога гениални, а друг път нелепи похвати, само и само да изкопчат победата. При това във времена, в която тя е носела предимно слава. Е, и нелоша за онези времена парична премия, но несравнимо с днешните параметри.

А скандалите не са един или два, като съвсем скоро след учредяването на състезанието през организаторите са помислили да го стопират окончателно. За щастие това не се е случило. В събота, на 1 юли в Билбао ще започне обиколка №110. Точно на 1 юли, както е било и през 1903-а за първия "Тур".

И докато днес колоездачите се радват на помощни автомобили, верно съотборници и хора подаващи им вода и храна по етапите със средна дължина от около 170 километра, в началните години нещата са различни. Велосипедите са доста по-тежки и трудни за каране, състезанието е автономно, тоест всеки се оправя сам по трасето. А първия етап е 467-километров преход от Париж до Лион.

След каране по нощите Морис Гарeн финишира първи, а само за този начален етап 39 от 61 стартирали участници отпадат. А на фона на нечовешкото изтощение, последният дори е принуден да носи латерна на следващия ден, за да може всеки минувач по пътя отлично да разбере кой е пресякъл финалната линия последен - "латерна на срама".

Сред най-обичайните практики по онези времена е участниците да саботират своите опоненти. Пирони, стъкла и други методи за пукане на гуми, а понякога директно избутване от велосипеда и дори ръкопашен бой.

Снимка: Getty images

Тази година всеки се пита дали Тадей Погачар или Йонас Вингегор ще премине в жълто под Триумфалната арка, но в зората на "Тура" голямата звезда се казва Морис Гарeн. Той печели не само първия етап в историята, но и първите две надпревари. Прякорът на този първи герой е ... "Димящият комин". Вероятно се досещате за причината, която е, че Гарин често пали по цигара докато обикаля Франция. Всъщност доста често е забелязван да се състезава с цигара в уста.

Култовият французин, роден в сърцето на Алпите, там където границите на Франция, Италия и Швейцария се сливат, също така обяснява ранната си доминация в колоезденето със своята диета, която няма нищо общо с тази на днешните звезди. Червено вино, стриди, горещ шоколад и цигара. Истината обаче е, че нито цигарите, нито червеното вино е в основната на неговия успех, а измамата, заради което днес Гарен не фигурира като победител от втория "Тур дьо Франс" в историята.

Титлата му е отнета, защото се оказва специалист в "бодичека", без да е хокеист. Той имал усъвършенстван метод да удря рамо на конкурентите и да ги изхвърля, докато никой наоколо не гледа. Сами се досещате, че тогава няма видео предаване и непрестанно следване на групата, заради което често колоездачите остават скрити от всякакви погледи.

Но причината той да бъде лишен от титлата си през 1904-а е, че Гарен просто хваща влака и си спестява около 50 километра, возейки се заедно със своето колело. Нещо, което не е необичайно за онзи период, когато доста колоездачи са били улавяни да бъдат теглени или направо транспортирани от коли.

Именно тези скандали едва не налагат да бъде сложен край на "Тура". А макар публично никога да не признава измамата си, градските легенди в Ланс разказват, как остаряващият Морис на по няколко питиета е разправял, че си е служил с някоя друга измама. И как е хванал влака през 1904-а.

Но нечестните атаки и пукането на гуми не е било дело само на състеазателите. Те са имали свои хора по трасето, ангажирани със задачата да свалят конкуренцията, което често е водели до жестоки травми. Такава например понася италианецът Джовани Герби, когато в покрайнините на Сен Етиен лекомислено си позволява да подгони местния любимец Антоан Форе. Приятелите на французина просто се нахвърлят на Герби и го пребиват.

Години по-късно колоездачите от онази епоха разказват, че няколко камъка са най-лекото, с което може да се отървеш след дълъг етап.

Снимка: Getty images

В онази епоха дори има доказани случаи на натравяне, при това докато колоездачите пият по чаша вино след поредния дълъг етап. През 1903-а например Ниполит Акутиер печели втория и третия етап, но не стартора четвъртия заради тежко натравяне, повалило го на легло. Заключението е, че някой е сипал нещо в любимото му вино, а дълго витаят легенди, че това може да е добре познатият ни вече Гарен, който е използвал още един прийом да елеминира конкуренцията.

А тъй като състезанието е било далеч от професионално, доста често колоездачите са били забелязвани да спират по крайпътните ресторантчета и градските барове, където не са зареждали сили точно с бистра вода. От днешната перспектива на толкова напредналата спортна медицина вероятно е смешно, но всеки колоездач си е имал своя стратегия, която едва ли е била медицински обоснована. Един от асовете - Хенри Корне, имал тактика да изпива 11 литра горещ шоколад по време на всеки етап, както и да яде оризов пудинг след финала.

Доста негови колеги си носели шампанско, за което вярвали, че им дава сили в тежките етапи. Колко ли би издържал днес Тадей Погачар на няколко чаши шампанско?

Онези времена на архаични и спорни тренировъчни методи са докарвали колоездачите на ръба на тоталното изтощение в тежките етапи, което кара Октав Лапизе дори да се нахвърли на хора от организационния екип след края на бруталния десети етап в Пиринеите през 1910 г. Лапизе печели етапа, но седемте изкачвания в него са толкова тежки, че след финалната линия той оставя велосипеда и тръгва да търси саморазправа, крещейки "Убийци" към организаторите. За негово щастие той не се сбива с никого и не е дисквалифициран, като няколко дни по-късно печели "Тура".

Разбира се, всички онези моменти са немислими в днешни дни, но това са първите трудни и доста спорни крачки, които "Тур дьо Франс" прави, за да се превърне в емблемата на спорта, която е днес.

Надпревара, която е безкомпромисен тест за силите на едни от най-коравите атлети на света. А в същото време и шоу, и наслада за феновете, които чакат нетърпеливо старта на поредния "Тур".