В средата на ноември 2017 г. Григор Димитров бе тема номер едно в тениса. Не, не - не говорим за родните сайтове, вестници и новинарски емисии на телевизии и радия.

Григор

Българинът изигра пет мача по учебник в Лондон, по време на Финалния "Мастърс" турнир на ATP, спечели го при първото си участие в него, побеждавайки на финала Давид Гофен.

Едва ли има по-голям спортен момент за България в последните години. Снимките с трофея, в центъра на тенис-вселената, на усмихнатия българин... Беше еуфория.

Беше и повече от това.

На следващата сутрин - 20 ноември, Григор се събуди като номер 3 в света, веднага след Роджър Федерер и Рафаел Надал. Първи сред равните, малко след извънземните.

"Шампион", написахме тогава в просто, но казващо всичко заглавие. И - трябваха ли повече думи?

Тези дни, от средата на ноември 2017-а до първите седмици на новата година, изстреляха Григор в друга орбита на очакванията, интереса, глобалната популярност и новинарска стойност.

Шампион!
Виж още Шампион!

Статутът на първата ни ракета вече бе друг, той бе шампион от "Мастърс", трети в света.

И, разбира се, с това дойдоха нови котировки при букмейкърите преди големите турнири. Нов стандарт, наложен при всяко негово участие, поне като предварително очакване.

Появи се глад за успехи и победи, а някои от тях вече се приемаха, едва ли не, като задължителни и рутинни.

Но в спорта нещата не работят така.

Никой не губи само, защото... всички очакват да го направи. Напротив - инстинктът, самоуважението и спортната злоба изискват да докажеш, че несправедливо си смятан за аутсайдер.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

А и точките, спечелени в година с 4 титли в ATP тура, още един загубен финал, три големи полуфинала и един четвъртфинал, изведнъж "натежаха". По системата в тениса, трябва да ги защитиш в следващия сезон. Тест за постоянство.

Комбинацията от всички тези фактори, с тънката и пропускана често подправка, че Григор изкара миналия сезон почти без почивка и време за възстановяване между турнирите, донесе съвсем резонен спад.

Първите месеци вървяха стабилно, но след сезона на клей нещата излязоха от релси.

2018 г. не донесе титла, загубен бе един финал, както и още един полуфинал. Твърде бледо, спрямо 2017-а. Но - в никакъв случай не и слабо.

Не и при титлата с отбора на Европа в Laver Cup, не и при мисълта, че имаме спортист в елита на спорт, където конкуренцията е убийствена. Слабо това представяне не може да бъде.

Но.. пусти очаквания.

Григор не успя да стигне до осмицата на финалистите в Лондон (и вероятно няма да го направи, ако не се случи чудо), а на моменти - както бе на Roland Garros, US Open и Wimbledon, например, изглеждаше просто като човек, който не си вярва.

Вероятно ще завърши годината далеч извън топ 10.

Григор се отказа от "Мастърс"-а в Шанхай, чака го голям срив в ранглистата
Виж още Григор се отказа от "Мастърс"-а в Шанхай, чака го голям срив в ранглистата

Контрастът от ноември 2017-а и онзи самоуверен суператлет, който прегази всички на корта в Лондон, до октомври 2018 г. и неуверения Григор в Пекин срещу Лайович, е от Земята до Луната.

И, ако е най-лесно да нанижем дълги изречения с критики и укори, както и да търсим причините в познатите думички "психика", "постоянство" и т.н., не е лошо да погледнем и от друг ъгъл.

Нивото от края на 2017 г. бе много, много високо. Да, Григор не успя да го задържи, вероятно оборотите бяха твърде големи, а на моменти той и щабът му не успяха да ги забавят и да потърсят почивка - най-вече психологическа.

И при очакванията да се побеждава често и навсякъде, дойде срив, напълно обясним в спорта. И нерядко виждан в тениса при всички водещи играчи без онези, които са в карето отбрани на новия век - Федерер, Надал, Джокович, Мъри (когато бяха здрави).

Разочарованието е обяснимо, защото ни се искаше да повторим, потретим и слагаме още пъти заглавието "Шампион", от лондонската тенис епопея. И вероятно пак ще се случи.

Просто това бе година, в която успехите си взеха почивка от Григор, а той - от най-силната форма, на която е способен.

От януари всичко започва отново.

Както някога бе казал един от големите философи на спорта и футбола Йохан Кройф:

"Най-хубавото е, че винаги има следващ сезон".

В моменти като този - иди, кажи, че не е вярно.

 

Питаме и вас, както го правим винаги по интересни теми в Dir.bg: