Националите на Испания ще играят за първи път от 13 години на стадиона в Ла Коруня, което даде повод на "Марка" да върне лентата цели 89 години, когато изплува и любопитна "българска следа".

В материал, посветен на местната легенда Франсиско Валиньо-Чачо, се отделя специално внимание на кошмарния за България мач от 21 май 1933 година. Тогава родните национали падат с рекордното 0:13, записвайки най-тежката загуба в историята.

Някои от фактите около двубоя са добре известни, но новото идва от думи на въпросния Чачо след двубоя. Нападателят на Депортиво (Ла Коруня) успява да вкара 6 пъти в българската врата (6, 9, 21, 68, 85 и 87 минути), а интересното е, че в цялата си кариера след това успява да добави само още един гол за Ла Фурия. Заради историческото си постижение той се сдобива с паметник край стадион "Риасор".

В коментара след двубоя обаче Чачо разбива мита, че българският тим е бил слаб.

"Някои наричат българските футболисти туристи и се опитват да неглижират нашата победа. Истината е, че не българите бяха слаби, просто ние сме изключителен отбор", признава Чачо.

Думите му не са далеч от истината. Специално за този двубой медиите в Испания лепват етикета "туристи" за нашите футболисти, защото пристигат в Мадрид с...влак. Условията в купетата са примитивни, а умората у играчите след 5-дневната одисея е повече от сериозна.

Не това обаче е най-големият проблем. Българските национали, водени от капитана Асен Пешев, с изумление установяват, че мачът ще се играе на трева. Подобни условия са били непознати дори за софийските стадиони, които в този период са изцяло покрити със сгурия.

Обувките, с които българите играят, са с гладка подметка. За разлика от испанците, които са с бутони.

Нещо повече - в деня на мача над испанската столица се излива обилен дъжд, който прави терена труден за игра, превръщайки го в пързалка за българските футболисти. 12 от головете са испански, а един е автогол на Константин Ефремов.

В потвърждение на думите на Чачо, българският тим изобщо не тръгва за Мадрид в ролята на обречен. През 1932 година "лъвовете" печелят в Белград Балканската купа и при завръщането си в родината са посрещнати като герои.

Трофеят вдига очакванията към държавния ни тим, в редовете на който има наистина солидни състезатели.

Местните медии обръщат сериозно внимание на мача.

Конкретно за срещата в Мадрид, за България излизат Тодор Дермонски, сменен от Ради Мазников в 30-та минута, Иван Моканов, Тодор Мищалов, Стефан Георгиев, сменен от Пенко Рафаилов в 46-та минута, Димитър Байкушев, Константин Ефремов, който получава червен картон в 55-та минута, Никола Стайков, Любомир Ангелов, Михаил Лозанов, Асен Панчев и капитанът Асен Пешев.

Контролите срещу Испания и Португалия са били част от подготовката на тима ни за защита на Балканската купа, която същата година трябва да се проведе в Букурещ. Вместо в приповдигнато настроение обаче, "лъвовете" се прибират от минитурнето с най-тежката си загуба, а 13-те гола, за радост, не са надминати и до наши дни.

Иначе поражението до таква степен срива самочувствието на българския тим, че вместо защита на балканския трофей, родните национали записват нова срамна загуба с 0:7 от Румъния, а в крайното класиране се нареждат трети.

Най-близо до антирекорда пък сме през 1947 година, когато Унгария ни побеждава с 9:0 Букурещ. След това следват няколко разгрома с по 6 гола, последният от които бе на 14 октомври 2019 година от Англия в онзи злощастен мач, прекратен временно заради расизъм по трибуните.

А на нас ни остава да се надяваме двубоят в Мадрид от преди 89 години да си остане единствено кошмарен спомен, към който все по-рядко да имаме повод да се връщаме.

Испанците ни вкарват 6 гола за едно полувреме.