За мнозина той е перфектният атлет като физика. Има немалко критици, които не смятат, че е блестящ актьор, но пък на Холивуд така или иначе му е бил нужен малко реализъм и естествен чар.

Хора като него - Дуейн Джонсън, както и британците Джейсън Стейтъм и Вини Джоунс, го внесоха.

Днес Скалата, както е далеч по-известен, отколкото с името си, грее в целия си блясък от корици на списание Sports Illustrated, от рекламите по Коледа, от същите спотове на Супербоул и всякакви зрелищни церемонии.

Той не е Де Ниро или Джони Деп, но кариерата му разби всякакви граници на очаквания и разумни представи за пробив в киното. А истината е, че една друга кариера е неговата мечта, която и днес продължава да не напуска духа в това здраво като канара тяло.

Скалата тръгва към екрана не от актьорска школа или някое мрачно студио с първите ленти, в които се е снимал. А от футболното игрище.

Това за американски футбол, разбира се. Не за сокър - както би ви казал един уважаващ себе си гражданин на Съединените щати. И както хич не би харесало да чуе на всеки средностатистически европеец. Но така е - там футболът е онзи с ръце, а тук - този с крака.

За да разберем небивалия му успех, трябва да погледнем далеч назад и да отворим вратите на един директорски кабинет в училището Фрийдъм Хай в Бетлеем, Пенсилвания (всъщност - Витлеем, но в Щатите произношението е такова).

Това е четвъртото училище за Дуейн в разстояние само на три години, семейството му често се мести в търсене на по-добра работа.

Embed from Getty Images

Навсякъде той е титулярен първи избор за назидание в директорския кабинет. Голям за възрастта си, кораво момче, което наследява физиката на баща си и дядо си по майчина линия - професионални борци, с манталитет "всички са срещу мен"... Татко му е канадец - Роки Джонсън, популярен кечист, преди това ас в борбата. Майка му Ата е от Самоа, дъщеря на Питър Маивия - друга култова фигура в професионалните борби.

Физическите сблъсъци с останалите деца са неизбежни, за което често е наказван. Няколко пъти те завършват доста зле да опонентите на якото момче.

Та в онзи ден във Фрийдъм Хай, Дуейн не харесва миризмата в тоалетната за ученици и отива да ползва тази на учителите и директора. Това е типично за него, дисциплината е от нещата, които не влизат в речника му. Просто нахълтва там, където не му е мястото.

Но след секунди вратата се отваря и влиза грамаден мустакат мъж, който се развиква: "Младежо, изчезвай оттук!". И дори якият и неособено уважителен към йерархията ученик, се смущава. Има нещо в гласа на този човек, което впечатлява момчето. Напомня му за самоанските вождове, свирепи и с мощни гърла. А това е инстинкт, споменахме за самоанската кръв на самия Дуейн.

Учителят се казва Джоуди Цвайк, а тийнейджърът прави нещо, което не му се случва често - отива да му се извини. И получава ръкостискане, от което едва не му потичат сълзи. Мистър Цвайк, усетил силата насреща, казва: "Синко, ела да играеш футбол за моя отбор". Вече е спечелил гледащия го с респект младеж.

Именно играта, по която е луда Америка, му дава дисциплината, организацията, разбирането за света, което променя Джонсън. А ментор му става учителят от тоалетната. Таткото на Дуейн - Роки Джонсън, често отсъства и съветите, напътствията, идват от Цвайк. Американският футбол не търпи липса на подготовка или спазване на правилата. Иначе ще пострадаш. Физически.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Висок 1,90, тежащ стотина килограма, младежът е страшилище в тима - играе като бранител и често отнася съперниците. "Има кръв на воин", казват за него в отбора.

Дуейн се влюбва в играта. Забравя за глупостите в училище, за уличното право, на което се учи още в Хавай и Нова Зеландия, а после и като юноша из Щатите. Спира с нещата, които са били ежедневие за него.

Футболът го поглъща изцяло. И най-важното - дава му цел и смисъл. Цвайк му казва и първата фраза, оставила печат върху живота му. До този момент не се замисля твърде много.

"Слушай, оценките ти са средна работа. Семейството ти няма пари. Единственият начин да промениш живота си и да се измъкнеш от този град, е футболът."

Играта дава шанс на Джонсън да стане първият член на рода спортисти и военни (във фамилията има и ветерани от армията) да иде в колеж. Не военно училище. Колеж.

Няколко от най-добрите отбори в колежанската лига го искат, представляващи елитни училища в Щатите. Избира Маями.

През есента на 1990-а Дуейн Джонсън прекрачва прага на голямата игра. Колежанският футбол. Това е първият му лагер с отбора, а треньорът Денис Ериксон вижда веднага каква скала има насреща.

"Корав е като стомана, има сръчни ръце и тренира до изнемога", пише в първия доклад на Ериксон за новия играч. Треньорът, който се захваща здраво да направи от тази камара мускули играч, се казва Ед Орегън, който ръководи дефанзивната линия. За съжаление, намесва се съдбата. В последния ден преди сезона, на тренировката Джонсън вади лявото си рамо и се налага операция.

На негово място в защитата влиза Уорън Сап - бъдеща мегазвезда в НФЛ и част от Залата на славата на американския футбол. През целия си престой в колежанския тим, Дуейн остава в неговата сянка.

Периодът е тежък - претърпява още четири операции, вече на коленете. За човек с неговите габарити, килограми и телосложение, това е адски трудно. Но никога не се отказва и работи двойно по-здраво.

"Истината е, че Уорън бе по-добър от мен - признава днес Скалата. - Но аз не се примирявах с това и исках да играя. За времето, което получих, се справих добре."

Кариерата му в Маями завършва с твърде оскъдни статистики - 78 успешни спирания и 4 сваляния на куотърбека, за да бъде част от драфта за НФЛ. Тимът печели титлата в колежанското първенство на Щатите, но неговата лична звезда не блести достатъчно ярко. За сметка на това получава две дипломи - по Криминология и Физиология, с които напуска колежа.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Преглъща гордостта си, за да спаси любовта си. Отива да играе за Калгари в Канадската лига, далеч от блясъка на НФЛ. Нивото е съвсем друго, но на него футболът му е в кръвта. След само 2 месеца тази авантюра приключва заради прекалените натоварвания върху коленете му, а и Джонсън трябва да се върне във Флорида, където са родителите му. Те не са в цветущо състояние, таткото е звезда от миналото, но във времена, в които големи пари от борбите и кеча не са се правили...

Годината е 1995-а и якото момче, влюбено във футбола, се готви да живота извън играта. Ясно е, че в нея място за него не се отваря.

Стартира със 7 долара в джоба. Приятел на баща му - Пат Патерсън, който е фактор в WWF - набиращата скорост и финансова мощ кеч организация, го урежда да участва в регионални шоута.

През март 1996 г. той се пуска в първите такива като Дуейн Джонсън. След това сменя името си на Роки Маивия - по нещо от таткото и от майката/дядото. Физиката му и вродената харизма убеждават зрителите и той е свежо ново лице в кеча.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Продължава да опитва да играе футбол за отбори от полуаматьорски лиги във Флорида, но знае, че мечтата за НФЛ е отлетяла завинаги.

Равносметката му е, че не винаги нещата се получават там, където е сърцето ти.

Останалото е история - звезда още през 90-те, вече като The Rock в края на десетилетието. Скалата Роки Маивия, а след това и само Скалата, печели турнири Wrestlemania, награди за "Състезател на публиката" в поредни години. Талантът му да играе пред 80 000 е очевиден. Защото кеч, както знаем, е мускули, но много повече актьорско майсторство. И оттам следващото стъпало е ясно.

Embed from Getty Images

Пренасяме се в наши дни. Преди 5 години сериалът "Играчи" (Ballers), в който Дуейн е звездата-агент на асове от НФЛ, е неговият личен апотеоз. Това е мечтата му, но изиграна на екрана. Скалата реализира "на кино" много от поуките, които извлича от онези години, а и онова, което не успява да изживее на терена. И в добавка - сериалът се превръща в огромен световен хит.

Всъщност, филмите му често са такива. Има вече близо 40 за 21 години в киното, като общата стойност на приходите от тях надхвърля 10.6 милиарда долара. Той е богат, успешен и познат на всеки на тази планета.

Важните първи уроци от улицата, но най-вече - онези от футбола, като се започне със съветите на мистър Цвайк, все пак са покълнали и израства една изключително успешна кариера. Макар и не на терена в екип на някой от отборите в Националната футболна лига, както е искало момчето Дуейн.

Ballers се оказа начин да разкаже своята история и немалко други за това колко е важно да те наставлява опитен човек. Да се опазиш от травми, за късмета в ключови моменти при развитието ти като млад играч. Извади на показ много от недотам известните на обществото отношения вътре в спорта, какво се случва в главите на милионерите, които цяла Америка познава като футболисти.

Embed from Getty Images

Сериалът не бе приет изцяло позитивно например именно от хората в НФЛ. А това е една от големите победи на Скалата - показва всички страни на играта, в която е влюбен всеки американец.

"Не се провалих във футбола - казва днес. - Опитах и направих колкото можах с таланта, който имах и при обстоятелствата, които се изправяха на пътя ми. Във всяко друго начинание съм далеч по-успешен и не съжалявам за нищо. Ballers ми даде завършек, с него се чувствам така, сякаш не е останала мечта, която не съм сбъднал. Това е все едно играх в НФЛ".

И днес в Холивуд той се отличава. Дисциплина, железен режим и ежедневна битка за доказване. Тренира като звяр, защото друго, което е научил - вече от починалия наскоро негов баща, гласи: "Никакво отстъпление. Никакъв компромис към себе си, но такъв е позволен в отношенията с близките хора. Никога не знаеш на кой от техните гърбове ще се наложи да се опреш утре."

Само на 47 години, той е нещо като символ на успеха в американското общество, в което хората от спорта и шоубизнеса са с особено висок статут. Той мина и през двете с огромната си усмивка, специфично лице и физика на гладиатор. Вече е продуцент и има желание в следващите 10 години да прави това. Идеи - колкото искате.

"Всъщност и днес, голямата ми мечта тайничко остава друга, като знам, че никога няма да се изпълни. Още сънувам как печеля Супербоул", признава Скалата.

И не забравя, че той е Скалата и Звездата днес, защото спортът го превърна в такъв. Защото към кръвта на непримирими бойци, която тече във вените му, и мускулатурата на Херкулес, мистър Цвайк и треньорите в Маями по-късно добавиха дисциплината и спортната воля, без които Дуейн Джонсън днес нямаше да е суперзвезда.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos