Споделено мъчение, лудост или терапия? Те бягат 24 часа. И то доброволно
Поглед отвътре към една нетрадиционна бегаческа надпревара в Лондон
Често хората, които бягат в състезания на дълги дистанции, било то маратони в градска среда или пък ултра надпревари, получават въпроси от типа на - "Защо го правиш?", "Никой не те гони?", "От какво бягаш?" и какви ли не все от този характер. Винаги всеки има своята причина, но понякога действително има събития, които карат страничните наблюдатели да се запитат - защо, по дяволите, се подлагат на това мъчение?
Едно от тях 24-часова надпревара в Лондон, вдъхновена от индийския гуру Сри Чинмой и неговото послание, гласящо - "Препятствията са тук, за да бъдат преодолявани. Избягайте от съмненията към себе си и бъдете победители". Духовният лидер през целия си живот, приключил през 2007 година, е бил бегач, а изглежда посланието му за активен живот продължава да ехти достатъчно силно и години след кончината му.
Вероятно се досещате от името, но въпросното състезание е... да, 24-часово. Започва в събота следобед и прилкючва в неделя следобед, но за разлика от градските маратони, в които има разнообразно трасе и променящи се гледки или планинските ултра бягания, където красотата е навсякъде, тук просто се въртят обиколки на съвсем нормална писта.
Може би до полудяване. Но пък може би и точно тук някъде участниците побеждават собствените си съмнения.
Бегачите, които се впускат в тази на пръв поглед чиста лудост, са доста шарена и интересна банда. От млади до такива на преклонна възраст, като например Патриша Сийбрук, която със своите 84 години е най-старата участничка в тазгодишното издание.
Бяга в това състезание за 19-и път, като сама се успокоява, че най-доброто ѝ постижение, датиращо от 1996 година, когато навърта 173.8 километра, не е в опасност в момента.
"Защо го правя ли? Защото смятам, че трябва да бъде направено. Докато мога да бягам, ще продължавам да бягам", казва ветеранката, която в живота си досега е пробягала 522 маратона.
Рей МакКърди също има впечатляващо резюме зад гърба си. 70-годишният шотландец е завършил 200 маратона и 179 ултрамаратона, като е редовен участник в надпреварата в лондонския парк Батърсий от 1998-а насам.
"Пристрастен съм", лаконичен е той.
Повечето бягащи тук признават, че виждат сериозно предизвикателство. И макар тези, които да навъртат пълни 24 часа, да не са чак толкова много, всички са обединени около едно.
"Много хора се страхуват от това, което не знаят. А аз го приемам с отворени обятия. Когато хората ме питат "Защо?", аз им отговарям - "Защо пък не?".
Това е гледната точка на 44-годишният Ричард Хол-Смит от Лестър, който се захваща с бягане през 2021 година, за да отслабне.
Майкъл Стоукс, който печели състезанието през 2018 година, когато изминава 249.4 километра, е толкова вдъхновен, че дори пише книга за случилото се.
По-опитните участници са категорични - същинската надпревара започва след шестнадесетия час. Тази година двама от фаворитите са аут след едва пет - заради неразположение и проблем в коляното, а друг не успява да прескочи десетте поради болки в гърдите.
Организацията е добра, а регистрацията струва 94 британски паунда. Сума, за която участниците на практика получават всичко необходимо - храна, напитки, тоалетни, съблекални с топла вода и физиотерапевти при нужда.
Не липсват куриозни ситуации, като на последното състезание лисица, обитаваща парка, отмъква енергиен гел от станцията с храна. Напълно безболезнено, тъй като преди година например, пак лисица, не се знае тази или друга - си тръгва с резервната обувкаа на един от участниците.
Атмосферните условия също не са от значение и това е причината всички записани да са длъжни да си носят връхни дрехи в случай на дъжд. Ето, например 40-годишният Брайън Роб не се е съобразил с това и вече трепери под дъжда. Докато в крайна сметка не бива убеден, че с импровизиран дъждобран от найлонова торба за боклук ще се чувства по-добре, отколкото без нищо.
Тази година над всички бе Сара Фъндърбърк - американката навърта 210.9 километра, с 12 повече от гореспоменатия Брайън Роб, който завършва втори със "само" 198.
В първите 10 има само двама души под 40 години. Явно и в бягането максимата за можещи и неможещи, а не за стари и млади, важи също.
И явно всяка година в Лондон ще продължават да се събират хора от всички краища на света. Както защото са пристрастени към това да бягат и да тестват пределите си, така и за да побеждават себе си и съмненията си. Някои го наричат споделено мъчение, други лудост, а трети - терапия.
И вероятно и в трите има доза истина.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}