В дните, в които чакаме да се завърнат големите първенства по футбол, а спортни събития на живо все още почти няма, на помощ идват класиките.
За всички е ясно, че Байерн (Мюнхен) е сред най-големите страшилища в европейския футбол - машина, която те унищожава, когато не си в най-добата си спортна форма.
На гърба си са го изпитвали Барселона, Реал (Мадрид), Манчестър Юнайтед, Ювентус и почти всички големи имена на континента.
Когато баварците се класираха за финала на Шампионска лига на този ден - 19 май, през 2012-а, който бе насрочен на техния "Алианц Арена", малцина очакваха те да бъдат сломени. За някои сблъсъкът срещу Челси в онази година може да изглежда със сравнително логичен завършек, но обстоятелствата около двубоя не подсказваха подобно нещо. Напротив - имаше явен фаворит. Отборът-домакин.
"Сините" от Лондон обаче спечелиха първата си и до момента единствена титла в най-престижния клубен турнир, като го направиха на територията на врага и то след като изоставаха в резултата. Сценарият бе като в някакъв сложен холивудски трилър, а предисторията - още в месеците преди самата кулминация с купата.
Финалът завърши при 1:1 в редовното време и продълженията, а след това драмата оформи 4:3 за англичаните при дузпите.
Тогава треньор на Челси беше Роберто ди Матео, назначен в средата на сезона на мястото на уволнения Андре Вилаш-Бояш. Още с избора му, никой не очакваше това е нещо повече от "запълване на дупката до лятото".
Под негово ръководство обаче шокиращо бе отстранен основният фаворит Барселона след 1:0 на "Стамфорд Бридж" и емоционално 2:2 на "Камп Ноу", в което "сините" сътвориха подвиг в мирно време.
Те изоставаха с 0:2 след половин час игра и загубиха с червен картон капитана си Джон Тери. Мисия невъзможна. Но Челси някак стигна до финала, като изживя страховити минути, греди, пропуски и опълченска отбрана. Меси изпусна и дузпа, за да е пълна драмата.
За финала обаче в Челси песимизмът надделяваше заради множеството контузии и наказания. По крилата трябваше да започнат Райън Бертранд и Жозе Босингва, след като липсваха Тери, Бранислав Иванович, Рамирес и Мейрелеш.
Силният тим на Байерн бе съствавен от хора като Ариен Робен, Франк Рибери, Томас Мюлер, Тони Кроос и Бастиан Швайнщайнгер. С такъв състав баварците трябваше да доминират съперника и бързо да решат нещата в своя полза. Поне на теория.
В същото време Челси имаше нещо по-специално - Дидие Дрогба. Нападателят беше гладен за злато и го показа в хода на двубоя. Много важно бе, че тази генерация на лондонските "сини" усещаше, че това може да е нейният последен шанс за трофея, избягал няколко пъти на полуфинали и веднъж на финал (2008 г.) в предишните сезони.
След обсада и куп ситуации, най-после Мюлер изведе домакините напред в 83-ата минута и изглеждаше, че има логика. Но Дрогба изригна с най-важния гол в историята на Челси. Той дойде в самия край след центриране от корнер и удар с глава.
Всеки, който цени кариерата на Дрогба, видя нещо много специално в онзи отскок и отклоняване на топката. Дори Гари Невил, легендата на Манчестър Юнайтед, който беше английският коментатор в онзи ден, изпадна в еуфория при попадението. Големите играчи избухват в най-важните мигове.
В продълженията Дрогба почти се превърна и в големия грешник за "сините", тъй като направи дузпа, но Петър Чех спаси последвалия удар на Робен. Обсадата пак бе колосална, но гол не влизаше.
Челси по чудо издържа 30-те минути и Дрогба знаеше, че при наказателните удари ще има още важна работа за вършене. На него му се падна най-важната роля отново, тъй като ударът му донесе титлата на лондончани. Преди това Хуан Мата изпусна за тях, а за съперника неточни бяха Ивица Олич и Швайнщайгер.
В онзи мач Байерн отправи общо 35 удара срещу девет за съперника. Владееше топката значително повече и имаше по-опасните ситуации, но за пореден път се доказа, че не това решава мачове.
Великият ден за всички свързани с Челси ни напомня, че във футбола всичко е възможно. Дори когато говорим за финал на най-голямата сцена.
Онзи отбор беше изведен от капитана Франк Лампард, който към днешна дата е мениджър на отбора. А в ложите един от първите с трофея бе Роман Абрамович, който 9 години по-рано купи Челси и обяви, че голямата цел е точно тази - трона на Европа.
Само преди два месеца Байерн поне частично си отмъсти за онзи финал, като победи с 3:0 на "Стамфорд Бридж" в първи осминафинален мач от тазгодишната надпревара. Но пълна мъст за онова поражение на свой терен, потопило град Мюнхен в сълзи, не може да има.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}