На малката улица пред кафенето на Дженаро автомобили почти не минават. Но малките скутерчета хвърчат край столчетата. На едно от тях седи един нисичък, елегантен тип с идеално вчесана коса и тъмни очила, който е сгънал пред себе си вестник.

"Благодарим, Южняко! Обичаме те", подвиква от едно от моторчетата мъж, който праща и въздушна целувка, намалил скоростта, докато минава край кафенето.

"Южнякът" се усмихва, видимо му става приятно. Случката е от 2018-а, Минали са близо 14 месеца, откакто кракът му стъпи за последен път на тревата на стадиона в Удине, обут във футболна обувка. Но градът продължава да го има за футболен идол и това ще остане така, докато на това място живее някой и играта калчо съществува.

Антонио ди Натале е различен идол - земен, нормален, от плът и кръв. Но идол. Божество, едновременно с това обикновен човек от рядка порода, вирееща в джунглата на славата в модерния футбол. Наричат го просто Тото и е спечелил такова уважение в цяла Италия, че противниковите агитки вдигаха транспаранти: "Знаеш и колко бихме искали да носиш нашата фанелка?". Да, имаше такива. Тото обаче си остана верен на неговата.

Embed from Getty Images

През май 2016-а си изплака очите на терена, след като изигра последния си мач за Удинезе срещу Карпи. За този град, а и за Италия, името му е парола. Ди Натале е мъжество, спортсменство, скромност и майсторство. Човечност, златно сърце. А, да - и голове.

Франческо Тоти, един друг гигант, даде гоямо интевю за "Гадзета дело спорт" през 2016-а.

Въпрос: "Виждате ли сте някога играч, който заслужава повече от вас "Златната топка", но никога няма да е спечели?

Отговор: "Да, Гигс и Джерард. Ако питате мен обаче, аз бих я дал на Тото ди Натале!".

През есента на 2006-а нападателят на Удинезе се върна в "скуадра адзура", въпреки че не бе играл от няколко контроли през 2002-2004 г. Бе на 29 и в Италия поставяха под въпрос включването му, та това бе отборът - световен шампион!

Роберто Донадони, тогава селекционер на тима, разказа как при първото появяване на Тото в лагера на адзурите в Коверчано целият шампионски състав, воден от Джиджи Буфон, се нарежда да го аплодира - посрещане не като за новобранец! "Той е пример за всички ни", признава Буфон.

Почти всяка сутрин хората от квартала го виждат как отива в кафенето на Дженаро, взима си късо еспресо, което изпива за едни 15-ина минути, докато разглежда "Гадзета дело спорт".

"Стига си чел "розовия вестник" (б.а. - така наричат тази спортна библия в Италия), кажи ни нещо за Рома - Интер довечера, голям мач, а!?", подхвърля някой от съседна маса. Приятел от махалата. Тото отговаря: "Интер е голям отбор, водят в класирането. Но - знаеш - в Рома играе Тоти.". Такива разговори. С всеки, с хората. Ди Натале никога не се е държал като звезда.

Сърцето му е на Юг, а животът - на север. Роден и израснал в Неапол, гледал Марадона като дете, минал през школата на клуба до 16-годишен, в кръвта му тече и синьото на Наполи - няма как. И днес признава, че е тифозо, гледа мачовете по телевизията и се вълнува.

"Ако бях принуден да напусна Удинезе и можех да избирам, щях да облека синята фланелка на Наполи", признава.

Съдбата обаче има друг план за него. На 17 отива в Емполи, където виждат уникалния му потенциал. Две големи събития се случват в този клуб и град, които променят завинаги Тото.

Младият експлозивен неаполитанец изведнъж намира баланса в живота си, а е едва на 19. Среща Илениа Бети, в която се влюбва от пръв поглед. След няколко месеца двамата живеят заедно, въпреки че се ожениха чак през 2002-ра, близо пет години по-късно. И до днес са заедно, а семейството им с двете деца - Филипо и Дилета, отдавна е намерило своя постоянен дом и не мисли да го сменя - Удине.

А 42-годишният Тото сега е в Емполи отново - треньор на нападателите. Това е град с особено значение за него.

Но за това има време. В Емполи разбира и още нещо. Ужасно добър е да стреля от позиции, в които никой друг не би се решил да го направи. Освен това вижда играта идеално, особено в ситуации, в които отборът му контраатакува. Решава да работи върху тези свои силни страни и да ги направи съвършени.

Embed from Getty Images

За 6 години в Емполи изпада, връща се, отново изпада. Вкарва 55 гола, като 18 от тях са в Серия А. Талантът му е очевиден, а Джовани Трапатони го вика в националния, но само за контроли. През лятото на 2004-а Емполи пак изпада и младото семейство мисли за промяна. Тото е на 26, време му е за голям футбол, след като потенциалът отдавна е явен.

Удинезе посяга към нападателя и го взима за ... 100 000 евро. На представянето си се шегува, че клубът е платил за него толкова, защото населението на града е 100 000 души. Тифозите веднага го харесват. Той се чувства у дома си, съпругата му - също.

И започна една от големите любовни истории на Серия А в новото време, а такива има няколко само през новия век. Нищо не застава на пътя им - на Тото и на Зебрите с черно и бяло. Верни един на друг за цели 12 години. Ди Натале се захваща за работа и вкарва като звяр. Във всички сезони, с изключение на последния (тогава вече бе на 38), ниже по над 10 гола.

11. 15. 13. 18. 16. 29. 28. 29. 26. 20. 18. 4. 227 общо. Това са 51 процента от попаденията на Удинезе в периода, в който Тото е в отбора (до 2015-а преди последния му сезон). Изумително постижение.

На практика, той изцяло е поел отговорността за попаденията на отбора, а останалите гледат да има баланс, като не допускат много.

Любовта на Южняка и Удинезе е тествана само два пъти през годините сериозно. През 2008-а Ливърпул купува Андреа Досена, но Рафаел Бенитес иска и Тото. Преговорите започат, но... не завършват.

"Това е единственият случай, в който се замислих да напусна Удине - разкрива Ди Натале. - Мисълта, че мога да играя на стадион "Анфийлд" ме изкуши. Но не се получи, а и аз не съм недоволен от това. Не съжалявам за нищо." Четири години по-късно нападателят вкарва на "Анфийлд" и Удинезе бие Ливърпул с 3:2 в Лига Европа. Публиката на домакините стана и го изпрати на крака с аплодисменти.

Вторият случай е различен и идва през 2010-а, когато Ди Натале, вече на 32 години, е в разцвета на головите си суперсили.

"Завърших сезона с 29 гола, втори след Меси за "Златната обувка" и с чувство на изпълнен дълг към Удинезе - разказва с усмивка този толкова обикновен футболен идол. - Седях при Дженаро на кафе, в същия ден трябваше да заминем на почивка със семейството. Тогава ми се обади президентът на Удинезе."

Босът му казва: "Юве дава 17 милиона евро за теб. Клубът е готов да приеме, ако ти искаш да идеш. Решението е твое."

Тото има 10 трудни минути. Нападателят не се обажда на съпругата си. Прави го след един друг разговор. Звъни на президента и му казва, че няма да ходи в Торино. След това споделя с Илениа, че току-що е отказал на Ювентус.

"Не можех да го направя, не си го представях - казва Ди Натале. - Не защото беше Юве, нямам нищо против този отбор. Просто виждах колко щастливи сме в Удине, аз и жена ми, децата ми... Не исках да развалям всичко."

Новината е във всички вестници на следващия ден. Тото е на почивка вече, но Италия гърми - той отказа на най-големия клуб!

Никой в Торино не го е намразил заради това. Напротив. Той печели уважението и на хората в Юве, защото кой нормален човек няма да има респект към някой, който не е движен единствено и само от меркантилни подбуди?

"Какво ми липсва във футбола? Играх на две европейски и едно световно с Италия, имам над 200 гола в Серия А, а в този град хората ме обичат. Аз играех заради тях и за семейството си." Това е неговата оценка на кариерата му.

През 2010-а и светът му се възхищава заради един жест, каквито правят големите мъже. В мач срещу Лацио резултатът е 2:3 и Удинезе натиска да изравни. Остава по-малко от минута. Тото поема топката и тръгва в контраатака, като ситуацията е трима на двама и голът се пече. Но Ди Натале спира играта, изкарвайки топката в тъч. На земята лежи Либор Кожак от съперника и се държи за главата... Тото сигнализира да влязат лекарите, докато съотборниците му се държат за главите - изпуснат е почти сигурен гол! ФИФА му дава наградата за Феърплей в края на сезона.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Една друга история дълго бе встрани от общественото внимание, но вече и тя се знае.

През 2012-а Пиермарио Морозини, негов приятел и съотборник в Удинезе, почина на терена от инфаркт, докато играеше под наем в Ливорно. Страната бе разтърсена. Неговата съдба е трагична, като в семейството всички си отидоха рано и Пиермарио бе сам със сестричката си, която пък е с парализа. И след смъртта на футболиста, тя остана напълно сама. Беззащитна и сама.

Ди Натале пое изцяло издръжката на Лифе Морозини, като договори част от заплатата му като играч на Удинезе всеки месец да отива за всичко необходимо момичето да е добре. Тото намери и дом със семейство, което да гледа сестрата на приятеля му. На последния си мач през 2016-а плака не само заради раздялата - вдигна екипа на Морозини и разплака трибуните. Лифе е добре и днес, а Тото не е спирал да се грижи това да е така. Приел я е като част от неговото семейство.

Никога не го обяви публично. Години по-късно клубът го разкри пред медиите.

И днес, когато има почивен ден от работата в Емполи, отива при Дженаро. Продължава да живее в Удине. Нормален човек. Суперзвезда без нищо звездно в поведението и присъствието му.

Когато Удинезе откри новия си стадион на церемонията дойде и един мит - Зико, носил екипа на черно-белите през 80-те.

"До мен седи най-големият играч в историята на този клуб, аплодирайте го", каза бразилският идол по микрофона към тифозите. Човек би се обзаложил, че именно Зико е най-великият, обличал този екип. Но Белия Пеле сочеше друг. Вляво от него, заровил скромно глава в обувките си, някак свит и притеснен, седеше Ди Натале.

Такива като Ди Натале са рядкост. Затова и трябва никога да не бъдат забравяни и недооценявани.

 

Embed from Getty Images