"Тя ще живее с последствията от това цял живот. Ще отговаря за тях пред себе си и пред Бог". Думите са на Майк Тайсън, написани в първата автобиографията на боксовата звезда.
И се отнасят за жената, която промени живота му (и нейния), вероятно изстреля първия куршум в гърдите на кариерата му и след това ... изчезна от света. Една от най-странните истории, свързани с мегазвезда в спорта, остава и до днес енигматична и недоизказана.
Точно 30 години минаха от деня, в който съдийката Патрисия Гилфорд произнесе в залата в Индианаполис: "Виновен за изнасилване. Присъдата е 10 години затвор, четири от които са под условие".
Тайсън, вероятно най-голямата спортна звезда на Америка в този момент, вече официално бе престъпник, осъден да лежи зад решетките.
10 февруари 1992-ра е денят, в който съдия Гилфорд влезе в историята. За значимостта на момента говори само гледката пред съдебната зала в Индианаполис в онзи ден. Сателитните чинии над бусовете (като по филмите, да) са 13, а медиите от цялата страна и извън САЩ са пратили 141 свои представители да следят процеса в града. Последното заседание се предава пряко в щата Индиана, а и от други канали в страната. Интересът е огромен.
Предисторията
Кой е Тайсън в онзи момент?
Най-популярният боксьор в света, а в Америка - суперзвезда, редовен посетител на най-важните паркетни събития, мъж-мечта за актриси (Брук Шийлдс е гадже, а от 1988-ма до 1989-а Робин Гивънс е мисис Тайсън, но се развеждат). Само на 25 години е, но светът е в краката му. Свободен и богат.
Той вече е станал най-младият световен шампион в историята на тежката категория с победата си над Тревър Бербик (1986-а), когато е на 20. През 1990-а Бъстър Дъглас изненадващо го детронира, отнемайки му поясите в WBA, WBC и IBF версиите.
Но Майк отвръща с четири бързи победи за около година, за да доведе актива си до 41-1 на профиринга. На 25. Направо помита противниците и през юли 1991 г. започват преговори за Боя на следващия век, както го наричат медиите, срещу Ивендър Холифийлд.
Точно в разгара на тези преговори, Тайсън е поканен на събитие в Индианаполис, което променя живота му.
Стая 606 в хотел "Кентърбъри"
"От момента, в който слезе от самолета в Индианаполис на 17 юли 1991 г., Майк Тайсън вече бе заплашен от 23 възможни причини да влезе в затвора", пише в книгата си Винсънт Фулър, който е нает да ръководи екипа по защитата на боксьора. Този Фулър не е случаен и Дон Кинг го е избирал внимателно - няма загубено дело от 1973 г., а и вероятно и затова взима по 5000 долара на ден. Препоръчва го лично бизнесменът, по това време носещ се на гребена на вълната - Доналд Тръмп.
На 18 юли 1991-ва Тайсън влиза в балната зала на хотел "Омни", където го гледат 23 чифта развълнувани дамски очи. Толкова са кандидатките за титлата "Мис Черна Америка" от цялата страна, на възраст от 18 до 22 години. Майк е суперзвезда, славата му на плейбой се носи, а и той е разведен. И много известен, а и достатъчно богат.
"Това бе рецепта за катастрофа", пише Фулър в книгата си.
Всички 23 участнички се снимат с боксьора по време на репетицията, а ако това бяха времената на социалните мрежи, тези фотоси днес биха били навсякъде. Но тогава остават в няколко местни вестника, а по-късно стиган и до националните.
Дезире Уошингтън е на 18 години, срамежливо момиче от Роуд Айлънд, което е спечелило щатския конкурс. Тайсън я заговаря, двамата остават в залата на "Омни" малко след церемонията, пият кафе заедно. Майк я кани да излязат вечерта. Тя му дава телефона в хотелската си стая. Всичко това е потвърдено от свидетели, а и Дезире не го отрича на процеса.
Вечерта се развива бързо, двамата вечерят, минават през заведение в града и около 2 часа се озовават в стая №606 на хотел "Кентърбъри". Това е апартаментът на Тайсън.
Сутринта след "случилото се"
Шофьор на Майк по време на престоя му в Индианаполис, наета от организаторите, също е жена - Вирджиния Фостър. Тя получава обаждане от стаята на Тайсън около 8 ч сутринта и отива с лимузината до хотела, а там качва Дезире и я прибира в нейния хотел. "Изглеждаше леко смутено, не бе имала време да оправи косата си така, както изглеждаше предната вечер и бе напълно некомуникативна. Не каза нито една дума", пише в свидетелските показания на Фостър.
Часове по-късно Уошингтън е в болницата Methodist Hospital, където минава прегледи, установили охлузни рани, генитално кървене, наранявания по краката и ръцете. Следва жалба за изнасилване в местния полицейски участък.
Тайсън по това време, в късния следобед на 19-и юли 1991-ва, няма никаква представа за случващото се. Той е на път към летището.
Процесът
Започва в края на януари 1992 г. Делото тръгва насред протести от организации, искащи главата на "чудовището-изнасилвач", размахващи плакати с лика на Дезире и т.н. Но и с мощна кампания защитници на Тайсън, които открито обвиняват в лъжа тийнейджърката.
Съдийката Гилфорд обявява старта на дело номер 49G049109CF116245: Щат Индиана срещу Майк Тайсън. Възможното наказание за провиненията, в които е обвинен боксьорът, достига общо 63 години затвор.
"Не съм дошъл тук да моля за милост - казва няколко думи пред съда обвиняемият сред встъпителните реми на защита и обвинение. - Подготвен съм за най-лошото. Вече ме разпънаха на кръст и ме унижиха пред целия свят."
В същото време интервюта за националните медии един през друг дават Дон Кинг и Доналд Тръмп, който е приятел на Тайсън и част от неговите бизнес дела още от старта му в професионалния бокс.
"Разбира се, че не мога да подкрепя някой, който е извършил изнасилване - казва бъдещият президент на Щатите. - Но дали е изнасилване? А и не е ли по-добре Тайсън да плати сериозно обезщетение на момичето, както и да свърши полезна работа за щата Индиана? Защото цялата работа със затвор и ефективна присъда е малко прекалена.
Имаме една млада жена, която е отишла в стаята му. В 2 часа след полунощ. Два дни по-късно тя танцува усмихната на конкурс за красота. Не мисля, че тя изглеждаше нещастна там."
На 10 февруари присъдата е произнесена и Тайсън отива в ... Добре, де, в нещо като затвор - Младежкия възпитателен център в Плейнфийлд, Индиана. Остава там до март 1995-а, точно три години.
Последствията за Майк
"Не съм я изнасилил. Тя знае това, аз знам това, Бог го знае. Тя ще отговаря за това, което направи, цял живот. Пред себе си и пред Бог", пише Тайсън в автобиографията си.
Веднага след процеса обаче не е толкова смирен. Пред колата, която го отвежда от залата, журналист от местен вестник го чува да казва към Дон Кинг: "Трябваше да убия тази кучка".
И Тайсън, и адвокатите му, и Кинг, го удрят и на расистката нота. Те посочват, че само 1 от 12 съдебни заседатели е бил тъмнокож. Също така - че съдийката е жена. Всъщност, куриозно, в дузината избрани да решат едлото заседатели, тъмнокожи са двама. Вторият е отстранен от съда ден преди да бъде произнесена присъдата. В неговата хотелска стая пламва пожар, той е в шок и сам моли да бъде изваден от списъка. Не е в състояние да мисли трезво, един вид.
"Ако ме съдиха в Ню Йорк или Лос Анджелис, щеше да е съвсем различно - пише още боксьорът в книгата си. - Няма как да получа правосъдие в Индиана, където е една от люлките на Ку-клукс-клан. Тук хората с моя цвят на кожата са втора ръка. Винаги е било така."
Години по-късно, вече далеч по-улегналият и създал семейство Тайсън каза в интервю за едно от най-гледаните вечерни шоута в Америка, че съжалява за тези си разсъждения. Също така призна, че представени така, нещата наистина са изглеждали зле в очите на широката общественост.
И отново отсече: "Не я изнасилих. Правихме секс, но и тя го искаше. Дойде в стаята ми след полунощ, коя жена би го направила, ако няма желание да спи с мен?"
Тайсън продължава по пътя си на ринга след излизането от затвора. Но никога не е същото. Боксира в още само 16 професионални мача за следващите 10 години (спрямо 42 за първите 6 г. в кариерата му). И печели само 9 победи в тях (41-1 преди процеса). Връща си титлата в WBA и WBC версиите, после ги губи... Бие се два пъти с Ивендър Холифийлд, като първият мач е загубен, а вторият - прекратен след втрещяващото отхапване на ухото, приложено от Майк. През 2008-ма спря с бокса.
А Дезире?
Тя наистина участва в конкурса, след което се прибира при родителите си. Появява се за голямо интервю пред Барбара Уотърс в края на същата 1992-ра, а след това... изчезва.
Живее скромно и далеч от всякакви медийни изяви в Роуд Айлънд. Изключително трудно е да намерите дори нейни снимки в интернет, а това в съвременния свят говори достатъчно...
Desiree Washington who’s testimony convicted Mike Tyson of rape, and was dragged by the media in a particularly vicious case of misogynoir pic.twitter.com/MRnXlGTiEo
— Molly Shah (@MollyOShah) December 6, 2017
Но от малкото неща, които се знаят за тези години, изпъкват два факта:
- Изтърпяла е много заплахи и натиск в първите 3-4 години след делото. Същото се отнася за нейни близки, за нейната сестра (по-малка) дори в училище.
- Отказала е 1 милион долара, предложени от Кинг и Тайсън, за да се уреди въпросът извън съдебна зала. Нейният баща, както и самият боксьор, потвърдиха това.
"Не ги предложих, защото съм виновен - уточнява Майк. - Просто не исках дело, не исках проблеми... Дори не съм вярвал, че ще ме осъдят. А и можех да си го позволя финансово - давам един милион долара и случаят е забравен."
Но... 30 години по-късно случаят не е забравен.
Едно от двете най-шумни дела в историята на САЩ, свързано със спортист (О`Джей Симпсън, разбира се, е другото) продължава да е тема.
Обвито в доста неясноти, спряло една кариера в нейния разцвет, но и променило коренно бъдещето 18-годишно момиче - ако искате да погледнем от всеки ъгъл. Тя изявява желание да учи право, преди да се случат събитията в Индианаполис. Не го прави след това.
Естествено, никога няма как да разберем какво наистина и в детайли се е случило в стая 606. Знаят го само двама души.
Но животът и на двамата не бе същият след това.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}