Усмихнатият аржентинец, когото светът не познаваше, но обикна
Ламанша погълна Емилиано Сала на път към мечтата му
"Никога не видяхме как играеш, не видяхме как бележиш, но Емилиано - нашата красива птичка, ще те обичаме завинаги", гласеше транспарант, опънат пред стадиона на Кардиф в продължение на 2 седмици.
В нощта на четвъртък срещу петък светът чу новината, която очакваше, знаеше, но сякаш не искаше да стане факт.
Тялото на Емилиано Сала бе разпознато от близките и аржентинският нападател бе обявен за мъртъв.
Малкият частен самолет, който го превозваше от Нант към Кардиф изчезна от радарите на 21 януари някъде над Ламанша.
Последваха сякаш безкрайни две седмици на търсене, на много въпроси и малко отговори.
Финансираната от неговите колеги футболисти акция по издирването даде резултат. Не положителен, но все пак резултат.
След намирането на останките, бе открито и тяло, а след преминаването на всички процедури по разпознаване, светът научи, че това е Емилиано Сала.
Пилотът Дейвид Ибъстън все още не е намерен. Не само поради това, сагата не е дори близо до края си.
Тепърва ще трябва да се разследва катастрофата - причините за нея. А и има замесени и едни 17,2 милиона евро - трансферната сума, която качи ентусиазирания Сала на самолета, за да преследва мечтата си в английската Висша лига. Всъщност, той бе докоснал този блян, с който растеше у дома...
Това е мечта, започнала преди 28 години в аржентинското селце Кулулу.
Място сякаш от уестърн. Няколко улици, църква и бар в центъра, население от около 300 души.
Напълно в реда на нещата, като всяко хлапе в Аржентина, Сала е по цял ден с футболната топка. Обожава Габриел Батистута. Опитва се да му подражава във всичко.
По това време Батистута е звезда по терените на Италия и истински идол в провинция Санта Фе, защото е роден недалеч от селцето на Сала.
Като дете играе в отбора на съседния град Прогресо, преди да направи сериозната крачка с преминаването си в академията на Проекто Крекер.
Академията е финансирана от френския Бордо и испанския Майорка, като е пратила не един и двама играчи в Европа.
Бляскавите му изяви в академията го пращат във Франция когато е на 20.
Живее заедно с други аржентински момчета в Бордо, но промяната не лесна. Сала трудно се адаптира към живота във Франция, не успява да намери място и в първия тим на Бордо.
За 3 сезона изиграва едва 15 минути за първия тим, при това в мач за Купата на Франция. Така и не записва мач за първенството.
Това го принуждава да потърси късмета си под наем. Прекарва по сезон в третодивизионния Орлеан и втородивизионния Ниор, където бележи 39 гола.
Хищническият му инстинкт в наказателното поле се забелязва от Бордо и "жирондинците" решават да разчитат на него.
Домакински дебют срещу Монако, август 2014-а. Попадение на Димитър Бербатов извежда тима от Княжеството напред, но следват 4 гола за Бордо, един от тях на Сала.
Мечтан първи мач, но след това формата му е отчайваща, 10 двубоя - 0 гола.
Следва нов наем в Каен, който също така не е особено впечатляващ. Тогава изненадващо идва интересът от Нант. "Канарчетата" го купуват от Бордо само за милион евро, а кариерата на Еми, както го наричат във Франция, тръгва нагоре.
Освен чудесните мачове и 48-те гола, които вкарва за три сезона и половина, Сала се превръща в истински любимец на феновете. Работи здраво на терена - отборен играч, който не е просто голмайстор.
Скромен и вечно усмихнат. Често е забелязван из градските кафета. Няма скъпи коли, обикновено се разхождда с кучето си.
Той обичаше града, тима и феновете, а те му отвръщаха със същото.
Нант и Сала доста пъти отклоняваха предложения от други клубове.
"Все още не съм оставил следа тук. Когато си тръгна, искам да бъда запомнен, искам хората да пазят хубав спомен за мен", каза той при поредния отказ.
Е, офертата от 17 милиона евро бе нещо, което президентът на нант нямаше как да откаже. Кардиф дойде с нея през януари тази година.
Английската Висша лига пък бе голямо предизвикателство за Сала. Момчето от малкото аржентинско селце се бе засилило към най-голямата лига в света.
Ентусиазиран той тръгна към новото предизвикателство, което така и нямаше шанса да покори. В петък, 18 януари, се появи на базата на уелския клуб и подписа договора си след медицински прегледи.
"Искам заедно да направим добри неща и да вкарам много голове. Сигурен съм, че ще помогна на Кардиф", каза в краткото си представяне пред сайта на клуба.
Мениджърът Нийл Уорнък, ветеран в играта и видял какво ли не, бе възхитен: "Скромно момче, изключително отдадено на футбола. Ще пасне идеално".
Съдба, човешка или техническа грешка, причините тепърва ще се изясняват, но нещо реши да спре пътя на скромния аржентински нападател.
Не бе писано "канарчето" - какъвто е прякорът на Нант, да се превърне в "синя птичка" - както пък наричат Кардиф. Полетът му спря някъде в най-високата си точка, не буквално, а в преследването на мечтата.
Светът се обедини в надежда, молитва и подкрепа... И заобича едно момче, което всъщност не познаваше. Емилиано не бе звезда. Но ще остане легенда.
Момчето, което феновете обикнаха "дори без да гледат как играе", както феновете на Кардиф запяха.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}