Великият Очши, за когото Дунав и днес припява легенди
Унгарският футбол се дели на Непобедимия отбор от 50-те и всичко останало
"До онзи ден не знаех, че футболът може да бъде толкова красив. С такъв играч като Пушкаш, не мога да повярвам как унгарците са изпуснали световната титла."
Думите са на сър Алекс Фъргюсън. Казва ги за прочутия финал в Купата на европейските шампиони през 1960-а. Шотландецът е на трибуните на "Хемпдън Парк" и гледа как Реал бие Айнтрахт със 7:3, а седемте гола за кралете на Европа вкарват двама играчи. Три бележи Ди Стефано, четири нанизва Ференц Пушкаш.
За 26 минути дебеличкият нападател, сресан като войник, прекратява всякакви опити за съпротива на германците. И изумява 18-годишния Фъргюсън.
Пуршели Биро Ференци, както се произнася името му на унгарски, се появява на света в будапещенския квартал Зугло, съвсем близо до Дунав. Болницата на улица "Ужшоки" и до днес отбелязва събитието, случило се на 1 април 1927-а с малък плакет.
"Тук се роди Ференц Пушкаш", пише на него. Две години след раждането на детето, татко му променя фамилията си на Пушкаш. Обяснението - по-унгарско е. Семейство Пуршели става Пушкаш. Тогава вече живеят в Кишпещ, който днес е девети район на столицата, а в далечната 1929-а - предградие.
Стаята му на улица "Уйтемето" (Новото гробище) гледа към игрището на клуба Кишпещ и няма друг избор, освен да е влюбен във футбола. Никой не помни да има ден, в който да не е ритал на улицата или на игрището. И в добавка - татко му е треньор на юношите в клуба.
На 10 го записват в клуба, въпреки че трябва да си навършил 12, за да можеш да си картотекиран. Но в клуба чешат главите си, защото хлапето е феноменално. И решават: Малкият, когото в квартала знаят като Очши (Приятелчето), ще бъде записан с фалшивото име Миклош Ковач, който е въображаем герой и е на 12.
В юношеския отбор влиза и Йожеф Божик, наричан в квартала Чучу, който живее в същата сграда и рита с Очши по няколко часа на ден. Приятели от най-ранна възраст, каквито остават за цял живот.
Майката Маргрит Биро е "лошото ченге" в семейството. Таткото е радостен, защото малкият е невероятно талантлив и обожава футбола. Мама настоява на училището, носи книги и често се кара. Ференц чете романи за Дивия Запад, за индианци. Любознателно дете, което обаче има една голяма мечта - топката.
През 1943-а Пушкаш дебютира за Кишпещ и започва да прави това, което по-късно се струва толкова естествено на всеки, който го е гледал. Праща топката където си иска с левия крак, а най-често иска да е в мрежата.
След Втората световна война Будапеща се променя. Светът се променя. Унгарската футболна лига възстановява първенството и Кишпещ играе официални мачове. През 1944-а Пушкаш вкарва 7 гола в един мач и страната говори за този суперталант. През 1946-а нанизва 32 попадения, а година по-късно завършва с 50! Кишпещ е втори в класирането.
През 1949-а отборът става армейски. Носи и ново име - Хонвед, като за първи път става шампион през 1950-а. Пушкаш е в стихията си, въпреки че и той, и кварталът, не са особено щастливи от превръщането на клуба в армейска част. Левичарят е суперзвезда и четири пъти поред е голмайстор на първенството.
А съставът... Изумителен. Цибор, Кочиш, Божик, Пушкаш. Поезия! Титлите идват една след друга. И тези играчи стават гръбнак на отбор, който светът никога няма да забрави.
Митът за Могъщите маджари се ражда в края на 40-те години, а Пушкаш е направил своя дебют още през 1945-а. Ядрото на отбора е от вратаря Гюла Грошич, Бузански, Лорант, Хидегкути, Кочиш, Цибор, Божик и Пушкаш. Съставът рядко се променя. В продължение на 9 години той тероризира Европа, печелейки всеки мач, в който играе. Серията от 32 двубоя без поражение е знаменита, но няколко резултата са наистина паметни и знакови за футболната история.
През 1952-ра Унгария печели олимпийската титла, като побеждава на финала Югославия с 2:0. На терена е целият дриймтим, страховит и безпощаден. С бързи и къси пасове, с невероятно движение по терена за онези времена, с отигравания с едно докосване и играчи, превъзхождащи всички съперници технически, Маджарите са диктатор във футбола.
Пушкаш е капитан и неоспорим лидер на този суперотбор.
"Той беше най-добрият сред нас. Имаше шесто чувство за футбола. При 1000 съществуващи начина да направи нещо, той винаги успяваше да открие 1001-вия." Думите са на Нандор Хидегкути, който играе важна роля в този състав.
"Беше способен да ритне топката веднъж и да вкара два гола", казва Золтан Цибор, друг от Магъщите Маджари.
Ференц е гениален. Технически е съвършен, владее всеки удар, спира топката безукорно, прехвърля я над главите на съперниците, вижда играта и с гърба си. Шутовете му са кошмарни, може да вкара дори от 35-40 метра, и не толкова със силата им, колкото с невероятна прецизност.
Олимпийските шампиони обаче са предизвикани - Англия, родина на футбола, иска да "натрие носа на тези унгарци", като ги победи в Мача на века на "Уембли".
Никога в историята приятелски мач не е предизвиквал такова световно внимание. Англия няма загуба на свой терен преди това, а играе международни мачове от 70-те години на 19-и век. Унгария отива със славата на най-добър отбор в света, но... "никога не са играли с нас", пишат медиите в Лондон.
Е, случва се. Датата е 25 ноември 1953-а. Моментът, в който Пушкаш овладява топката от въздуха, праща капитана на Англия Били Райт на метри встрани с елегантен финт с тяло и забива топката в мрежата, вдига на крака 110 000 на трибуните. Англичани. Те аплодират, невиждали такова хладнокръвие и умение.
Унгария бие с 6:3. За този мач има книги, филми, легенди и митове. Едно от паметните събития във футболната история. Пушкаш вкарва два пъти в двубоя и оркестрира целия този спектакъл.
Англия иска реванш, за да покаже, че поражението е случайно. Получава го. През май 1954-а над 92 000 пълнят трибуните на Националния стадион в Будапеща, където виждат нов изумителен мач. 7:1. Пак два гола на Пушкаш, по два и на Цибор, и на Кочиш. А идва световно първенство... Няма съмнение кой е фаворит.
Мондиалът стартира с елегантно 9:0, с което е смазан симпатичния тим на Южна Корея. Пушкаш вкарва първия и последния гол, а на терена е забава - петички, комбинации, красота. Следва мач със Западна Германия, считана за много сериозен отбор. 8:3. Като спаринг на световен шампион по бокс с някакво момче от квартала, което се опитва да нанася удари в отговор на канонадата. Никой няма съмнение за кого ще е титлата на първенството.
Типични за този отбор са убийствените първи минути на мачовете. Унгарците започват толкова бързо, мощно и атакуващо, че съперникът редовно е объркан. Южна Корея губи с 0:3 до 24-ата минута. ФРГ - с 0:3 до 20-ата.
На четвъртфинала съперник е Бразилия, изпуснала идиотски титлата у дома четири години по-рано. В 7-ата минута унгарците водят с 2:0. Печелят с 4:2, но Пушкаш пропуска мача с травма. Лидерът е извън игра и целта е да бъде възстановен за финала, в достигането до който никой не се съмнява.
Но полуфиналът е среща с реалността - без шефа, Могъщите Маджари страдат срещу Уругвай, за да стигнат до 4:2 след продължения. И са на финал, където ги чакат германците.
Има много теории за този мач. Някои са доста реалистични, други - на конспирацията. Но истината е, че унгарците са убедени в победата си, както и целият свят. Едно е ясно. В мача от груповата фаза Сеп Хербергер, немският наставник, е пуснал състав "с едно наум" за евентуална среща по-нататък с унгарците. В него липсват Морлок, Херман и Шефер, които играят ключова роля на финала.
Но... кой би предположил? В 6-ата минута Пушкаш вкарва. Кочиш удвоява 120 секунди по-късно. 2:0 до осмата минута. Само две минути по-късно обаче Морлок връща един гол след пас на лявото крило Шефер, а в 18-ата Хелмут Ран изравнява.
Пушкаш играе на един крак. В деня преди финала докторите му казват, че няма как да е на терена. Не е готов след травмата. Почти не може да спринтира (и без това не е силата му), а мощта в краката липсва. В ужасното време под непрестанен дъжд и на подгизнал терен, това се отразява.
При 2:2 надвисва напрежение. Унгария няма загуба от 54 месеца, но това е финалът. Тук трябва да се сложи венецът.
Второто полувреме минава под жесток натиск на Маджарите. Хидегкути удря страничната греда, а Кочиш едва не троши напречната. Вратарят на немците Турек спасява всичко, а Колмайер чисти от голлинията (унгарците твърдят, че е зад нея).
И Ран ги наказва - 6 минути преди края вкарва за 3:2. Сензация! Още нищо не е свършило, защото фаворитът натиска още по-яростно и изравнява. Пушкаш събира сили за един удар, но голът е отменен заради засада. Решение, което и до днес остава меко казано спорно.
Дори след последния сигнал на мача унгарците дълго спорят с английския рефер Бил Линг. Мечтата им обаче отлита.
Пушкаш се връща към обичайните си задължения да вкарва голове за Хонвед. Когато ерата му в клуба приключва през 1956-а, статистиката е смазваща: За 13 години той е излязъл на терена с екипа на Кишпещ/Хонвед 349 пъти в мачове от унгарското първенство. Вкарал е 358 гола. Малкият квартален клуб се е превърнал в доминант и през 1956-а влиза в първата надпревара за Купата на европейските шампиони.
Но страната се тресе от Унгарската революция срещу съветското влияние в политиката на страната. По това време Хонвед с цялото му съзвездие се изправя срещу Атлетик Билбао в турнира на шампионите. След 2:3 в страната на Баските, идва реванш. Няма как да се играе в Будапеща - нито УЕФА, нито испанците са съгласни. И мачът е на "Хейзел" в Брюксел, където Пушкаш вкарва, но 3:3 не стига.
На 20 декември 1956-а великият Хонвед играе последния си голям мач. В това време над 200 000 унгарци напускат страната като емигранти. Убитите са над 3000, а Будапеща е град на призраци и страх. Пушкаш няма намерение да се връща там. Останалите звезди - също.
Те заминават от Брюксел за Южна Америка, където са поканени на турне. Завръщат се в Европа през януари 1957-а, но се събират във Виена, за да решат - оттук накъде?
Повечето се пръскат из Европа, а големият лидер отива в Испания. Тренира и играе за Еспаньол, но не и официални мачове. ФИФА наказва всички унгарски бегълци да не играят 2 години, а страната ги изхвърля завинаги от националния отбор.
Това поставя звездите в тежка ситуация. Говорим за времена, в които парите във футбола не са големи, а такъв период извън играта те обрича на откровена бедност. Пушкаш, на всичкото отгоре, се разболява много тежко и близо 6 месеца не тренира. Нещо повече - не може да извършва никакви физически дейности и качва много килограми. Казват му, че с футбола е дотук.
Но Емил Ощрайхер и съдбата променят това. Това е един от големите му приятели от квартала Кишпещ, който работи като треньор в клуба с Ференц от съвсем ранна възраст. Той не го забравя в трудните времена. Ощрайхер е станал съветник на президента на Реал Мадрид Сантяго Бернабеу през 1958-а, а испанският бос е обсебен от идеята да повтори доминацията и суперфутбола на унгарците. Първото нещо, което новият съветник в Реал казва на Бернабеу е: "Пушкаш".
Първоначално босът не иска и да чуе. Унгарската легенда е с 20-ина килограма отгоре, тренира в тръст с Еспаньол след болестта и не изглежда като футболист. Но е убеден от Ощрайхер и дава договор на човека, когото Унгария вече нарича Галопиращия Майор.
Прякорът се ражда още през 1950-а, когато Пушкаш е произведен в Майор като част от военизирането на Хонвед. Измислят го английските медии, изумени от играта на суперзвездата на "Уембли". У дома предпочитат старото Очши, а и властта сатанизира Пушкаш след бягството му през 1957-а и забранява използването на станалото световно известно Галопиращия Майор.
Та, Бернабеу стиска ръката на откровено дебелия тип, който някога е бил страшилище за вратарите. Нищо, че има още дълги месеци до края на санкцията му. Пушкаш сваля 15 килограма с невероятни усилия и режим, на който го подлагат. Вече прилича на футболист, въпреки че отново видимо е с наднормено тегло.
Дебютира за Реал на турне в Аржентина, на стадиона на Ривер Плейт. За да дойде 2 септември 1958-а, когато влиза в шампионатния мач срещу Овиедо и вкарва гол за победата с 5:1. Завърнал се е.
Треньорът Луис Карнилия не е доволен. Дебелакът го влудява, не го харесва. "Синът ми е по-добър от този", казва на президента Бернабеу. Идва вторият му мач и Пушкаш небрежно вкарва хеттрик на Хихон. Шефът решава - този остава, тренер!
Не и преди да чуе думата на лидера на отбора си - Алфредо ди Стефано. Първоначално Русата стрела не харесва привличането на Пушкаш. Но в първите дни вижда, че той е гениален и с него и Реал, и Ди Стефано ще жънат още повече победи. Нарича го Панчо, което се подема и от останалите в тима.
Мадрид по това време е супер отбор. Европейски шампион, воден от Ди Стефано, Копа и останалите магьосници. Но Пушкаш е черешката на тортата.
Феновете се тълпят да гледат тренировките. Кръщават унгареца с поредния голям прякор в живота му - Малкото оръдие.
И се започва. В следващите 6 години и половина Ференц облича белия екип 372 пъти и вкарва 324 гола. Безумни статистики. Говорим си днес за Меси и Роналдо, но дори техните рекорди от попадения са много далеч от тези на Очши.
Луди, някак нереални. Да има двубой на Реал и Пушкаш да не вкара - все едно този мач не се е играл. Шест титли, три купи на шампионите... Феноменални постижения.
През 1960-а идва финалът на финалите, за който вече стана дума. Пушкаш вкарва четири гола, но в края на годината е втори за "Златната топка". Унгарският журналист, който гласува в анкетата на "Франс футбол", го оставя извън петицата по "нареждане отгоре". Родината го загърбва по политически причини, след като той е избрал да я напусне.
Очши вече отдавна е Панчо по убеждение. Испания му дава гражданство през 1961-ва и дори има право да играе за националния отбор. Записва и четири мача.
През 1962-ра вкарва хеттрик в още един финал в КЕШ, но Реал губи с 3:5 от Бенфика. Седем гола в два мача за най-великия трофей в клубния футбол!
Отказва се на 40 години през 1967-а, като оставя след себе си убийствено наследство от цифри, постижения и трофеи. Вкарва 511 гола в 533 мача за първенствата на Унгария и Испания. Записва 83 попадения в 84 двубоя за националния тим на родината. Звезда от друго измерение.
Захваща се да е треньор, като тръгва по този път от Америка. Печели добри пари, открива нов свят и опитва да учи на футбол. И не е лош в това, както не е и на терена. Алавес го връща в Европа, а през 1970-а поема гръцкия Панатинайкос. И - чудо. Невероятно, но тимът стига финал в Купата на шампионите. И се изправя на "Уембли" срещу Аякс на Кройф и останалите дългокоси дяволи.
Стадионът (без холандските запалянковци) вика за Пушкаш. Той не е забравен на Острова, където го кръщават Галопиращия Майор след Мача на века 18 години по-рано. Финалът е излъчван и в Унгария, но коментаторите имат забрана да споменават името на треньора на Панатинайкос. Губи с 0:2.
Продължава да търси щастието си по света, все свързано с футбола. Тежи му, че не може да се завърне в Будапеща, където е обявен за национален предател. Засича се в Австралия с Джордж Бест, като водят лагери за млади таланти срещу нелоши хонорари.
Северноирландецът, сам идол на поколения футболни фенове, разказва история от онзи период.
"Тренирахме едни младежи в австралийска футболна академия. Момчетата не показваха никакво уважение към Пушкаш, чувах ги как му се присмиват, че е дебел и стар.
Направихме облог - кой ще удари напречната греда десет пъти поред. Пушкаш взе топката и аз казах на момчетата, че ще я удари 10 от 10 пъти. Направи го девет пъти поред! Накрая копна топката във въздуха, удари я по веднъж с двете си рамена и с глава, подхвърли си я с петичка и уцели гредата от воле.
Младоците останаха със зейнали усти. Един от тях попита кой е той. Отговорих му: "За тебе това е мистър Пушкаш"."
В края на 80-те Унгария му позволява да се върне, режимът е паднал, а народът го приема топло. Родината му е липсвала, макар Испания да се е превърнала в също толкова важна за него. Но в Будапеща отново си е Очши.
Отиде си на 79 години през 2006-а в един тъжен за всеки унгарец ноемврийски ден. Парламентът спря работа при вестта за смъртта му. По улиците се изсипаха десетки хиляди, а мнозина работодатели обявиха неработен ден за служителите си.
Националният стадион в Будапеща днес носи неговото име. Новият, който откриха през октомври, е супермодерен. Пак е кръстен на Пушкаш.
Гробът му е в базиликата "Шент Ищван" в столицата и никога не остава без купища венци. Очши. Панчо. Галопиращия Майор, Малкото оръдие... Ако споменат някой от тези псевдоними в разговор за футбол край вас, знайте, че става дума за един от феномените на тази игра.
За великия Ференц Пушкаш. А когато сте в Будапеща и чуете шума на Дунав, бъдете сигурни: Реката иска да ви разкаже някоя от милионите си истории.
Заслушайте се... може да е точно тази - за Пушкаш.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}