"Волната птичка" плени света и изгасна като падаща звезда. Но митът за Гаринча не умира
Преди 60 години крилото с несъразмерните крака спечели сам световната титла за Бразилия
В света на футбола битуват легенди и митове, които се предават от уста на уста, от поколение на поколение, и сякаш никога не излизат от мода. Имена, които карат всеки фен да вдигне глава и да се заслуша.
Едно от тях е на "малката и свободна птичка" - защото именно това означава прякорът му, отдавна и безвъзвратно заменил името. Защото ако ви кажем, че в следващите редове ще четете за подвизите на Мануел Франсиско дос Сантос, вероятно няма да се изумите.
Но, виж - за Гаринча...
Точно 60 години се изтъркаляха от Мондиал 1962, който е първият, спечелен от един човек. И това не е наша оценка. И днес няколко такива първенства изплуват в историята - в които герой вдига на плещите си цял отбор и го прави шампион. През 1962-ра в Чили Гаринча е като Супермен, който слага наметалото след травмата на суперзвездата Пеле, за да донесе второто поредно злато на Бразилия.
Днес тези подвизи са позабравени и Гаринча - бидейки футболен мит, не е асоцииран с това първенство чак толкова, колкото, например, Марадона с Мондиал 1986. И нещата са сходни.
Кой е Мане Гаринча?
Когато пристига на проби в Ботафого, там е бразилската легенда Нилтон Сантос - от 1948 г. до 1964-а той записва над 750 мача само за този клуб, а за националния играе на четири световни първенства (1950-62 г.). Когато през 1953-а в Ботафого пристига един младеж, който едва ходи на кривите си крака, Нилтон гледа скептично на него.
"Влезе на първата тренировка с едни опърпани обувки, приведен и прегърбен, с кривите си, несъразмерни крака. Топката отиде при него, аз тръгнах да му я отнема, а той я мушна между краката ми. Другите онемяха и помислиха, че ще се ядосам на този нахален хлапак. Но аз всъщност си мислех, че никой не ме е правил да изглеждам толкова глупаво... Веднага го харесахме и казахме на шефовете да го вземат", разказва легендата Сантос. Един от големите приятели на Гаринча до края на дните му, впоследствие.
Мане е волно хлапе от Пау Гранде, едно бедно място в като цяло неугледното предградие на Рио с име Маге. Баща му има тежки проблеми с алкохола, за съжаление наследени от сина по-късно. Ражда се с физически недъг - левият крак е с 5.8 сантиметра по-дълъг от десния, който пък е странно извит "като стик за хокей" навън, встрани от тялото, в глезена.
Сестра му Роса го нарича "малка птичка" - той е дребосък, който не спира да се движи, да прави лудории и да играе футбол на улицата. Някои се чудят как изобщо ходи нормално, камо ли да тича. А той е най-добрият сред далеч по-големи от него деца, когато топката се търкаля между тях.
"Левият му крак сочеше навътре, към десния му глезен. Десният му крак сочеше навън - към плажа Копакабана", описва го години по-късно един от най-добрите му приятели и автор на неговата биография Руи Кастро.
Между 1957-ма и 1963-а той е като дух, срещу когото нямаш противодействие на терена.
Двамата с Пеле правят магии на Мондиал 1958 (Гаринча е на 24, Пеле - на 17!) и носят първата титла на Бразилия, осем години след трагедията от "Маракана" и загубения финал с Уругвай. Мане по крилото, Пеле в центъра. Двама добри приятели, превърнали се в символи на футбол, какъвто светът не е виждал. Златистите играят нещо, което повече прилича на танц, на серия фокуси. А Гаринча докарва съперниците до лудост с финтовете си.
"Когато тръгнеше срещу теб, краката му отиваха на една страна, а тялото на друга - разказва уелският защитник от онова време Мел Хопкинс, който го среща на световното през 1958-ма. - В наши дни щяха да го обяват за инвалид. Но как играеше този човек! Невъзможно бе да предвидиш дрибъла му, просто ставаш смешен."
През 58-ма са двамата, Пеле и Мане, заедно с още един куп суперталантливи бразилски играчи.
Но идва по-трудното - да защитят първата титла и вече изградената репутация и огромни очаквания на света, когато 4 години по-късно Мондиалът е в Чили.
Странно световно е това от 1962-ра. Европа е настръхнала срещу страната-домакин за условията, които са предоставени. В навечерието избухват серия скандали, а италиански журналист публикува репортаж от Сантяго ден преди откриването, който едва не довежда до война. "Това е една кална дупка, в която телефоните не работят, такситата са рядкост, също като верните съпрузи, разговор с Европа струва колкото един крак и една ръка, а писмата пътуват от тук по 5 дни. Откъснато от света, тъмно и странно място", пише той.
Европейците страдат в Чили, но бразилците са добре. Готови са за защита на титлата. Има само един проблем. Това е Мондиалът на грубияните, а тон дават играчите на домакините, които са решили, че най-сигурният начин да спрат съперниците, е като ги извадят от терена физически.
Бразилия стартира с лежерно 2:0 срещу Мексико, като Гаринча е на крилото, Пеле зад Вава, Загало оркестрира всичко това, а Зито и Диди в средата на терена са брилянтни. Никой няма съмнение - това е най-силният отбор. В този момент по света, въпреки съвсем различните времена като комуникации и медии, Пеле вече е суперзвезда.
Но... втората среща е сблъсък с реалността.
Чехословакия прави 0:0 срещу шампионите, като показва класа и стабилна игра. Водени от Йожеф Масопуст, играчите на Рудолф Витлачил загатват, че първенството може и да не е разходка в парка за селесао. И по-лошо - контузен е Пеле.
Десетката излиза от игра за дълга медицинска намеса през първото полувреме, после пак през второто. След мача е ясно - има травми и на коляното, и на бедрения мускул. Почти сигурно не може да тренира месец, няма как да играе повече на първенството. Но бразилският щаб крие колко сериозно е положението и оставя звездата в лагера на тима. Никой не знае мач за мач - ще играе ли Пеле, тренира ли, в какво състояние е...
Но треньорът Морейра и играчите са наясно - ще са без най-силния си играч през целия турнир. Заместникът му Амарилдо вкарва два гола за 2:1 над Испания и групата е преодоляна. Но вече е ясно, че това трябва да е турнирът на Гаринча. Няма друг играч, който толкова ясно да прави разликата с останалите отбори.
Мане не е точно човекът и футболистът, когото да натовариш с отговорност и да си спокоен за това. Морейра му казва: "Забавлявай се на терена, както досега. Но знай - трябват ни и головете ти, не само финтовете. Пеле го няма..."
На "волната птичка" това стига. В четвъртфинала срещу Англия Гаринча вкарва два пъти, прави и третия гол за Вава. Пресата на Острова го нарича "Извънземното" (The alien in the Brazilian team - е точният цитат). А англичаните имат състав, който може да е шампион.
След мача чилийският вестник "Ел Меркурио" пише: "Нямаме повече въпроси около футбола. Бразилия ни показа всичко. Само едно не е ясно: Гаринча, ти от коя планета си?"
Следва полуфинал точно срещу чилийците, които са елиминирали изненадващо СССР. Гаринча е в стихията си въпреки опитите да бъде откъснат поне единия му крак от бранителите на съперника. И прави невероятни неща на терена. Първо вкарва фамозен гол с левия крак, който често използва основно за подпиране. Стреля мощно от 20 метра под гредата, изненадвайки дори съотборниците си. После удвоява резултата с глава - нещо, което е още по-сензационно. Сервира топката на Вава, бразилците водят уверено с 4:2, но крилото не издържа и отвръща на постоянните ритници.
Леко подритва по задника чилийски играч, нищо грубо или опасно за здравето му... Но си е удар без топка. И реферът го гони от терена.
Това е трагедия. Най-добрият играч на турнира няма да играе на финала?!
Има четири дни до мача за титлата. Президентът на Бразилия Танкредо Невеш се заема със случая. В крайна сметка, какво по-важно има да прави един държавен глава през лятото от това да спаси националното богатство и то да играе на финала на Мондиала!? Серия телефонни разговори с шефове на федерации, с организаторите, но най-важно - с президента на ФИФА Жул Риме, събуден в хотелската му стая в Сантяго в 6 ч сутринта (ако се вярва на легендите), променят нещата. Френският лидер на футбола и човекът, измислил световното първенство като формат, е вече на почти 80 години по това време. Достатъчно зрял, за да знае, че играта се е превърнала в глобален феномен и без най-ярката звезда финалът ще загуби от блясъка си. Та - казано накратко, Гаринча е опростен, появява се в състава и разнищва отбраната на Чехословакия в мача за титлата - 3:1.
Това е неговото първенство. "Ако Пеле е кралят, Гаринча е Богът", пише чилийско издание след финала. Селесао се прибира в родината с трофея, който успява да защити. А дясното крило е на върха на славата. В Рио е идол, запалянковците не го оставят да ходи по улиците, носят го на ръце.
Но съдбата на Пеле и Мане е различна. Краля на футбола и днес носи гордо тази титла, а животът му мина по гребена на вълната и славата. Там, където си заслужи да бъде с изявите на терена. Гаринча след онова световно първенство, което кажи-речи сам спечели за народа и страната си, влезе в спирала, която водеше само към един край.
Той продължава да е звезда в Бразилия и в следващите 1-2 сезона, бележи редовно за любимия Ботафого (общо 90 гола в 240 мача), но някъде около средата на 1964 г. вече е ясно, че крилото е далеч от блясъка на чилийския Мондиал. А е само на 30. Феновете опитват да разберат причините, да помогнат, но все по-често остава резерва дори в клубния тим. През 1965-а се случва немислимото - продават го на Коринтианс, в Сао Пауло.
Това е началото на края. Играе само четири мача там, като напускането на родния Рио е допълнителен удар за човека, в личния живот на когото нищо не е наред. Постоянните афери и раздели с няколко жени, гуляите из квартала Пау Гранде, на които обикновено са поканени стотици "приятели", партитата до сутринта, липсата на какъвто и да е режим... Гаринча е без пари, без никаква кондиционна подготовка да играе професионално футбол и без път. Алкохолът остава единствен приятел. Парите никога не са били от някакво значение, не знае стойността им. Играе за свое удоволствие и на тези, които го гледат от трибуните. Живее по същия начин.
Пеле, Вава и Зито, както и добрият му и верен приятел Нилтон Сантос - асовете на бразилския суперотбор от 50-те и 60-те, опитват да помогнат. Под тяхно влияние Мане е включен в състава за първенството в Англия през 1966-а, въпреки че на всички е ясно - той не е готов да играе. Поне година преди това кариерата му е тотално приключена на най-високо ниво, в клуба си играе рядко и е далеч от онова, което светът е видял в Чили.
Но "волната птичка" се събужда на Острова, най-вече заради позитивното влияние на приятеля му Пеле. Вкарва изумителен гол на България в първия мач - с външен фалц от пряк свободен удар! Играе и във втория, но Бразилия губи с 1:3 от Унгария на "Гудисън Парк" в Ливърпул, а по две причини този ден е исторически за футбола. Това е първата загуба на Гаринча в златистия екип. Идва чак в 50-ия му мач! И второ - за последен път Мане облича фланелката на селесао тогава. Никога повече гледката на крилото с номер 7, което се гаври с бранителите в златисто, не е видяна.
Следват години на скандали в личния живот, пълна забрава - освен от Нилтон Сантос и шепа верни приятели, опити да възстанови кариерата си във Фламенго (играе 15 мача за три години), в колумбийски отбори, както и в един третодивизионен отбор от предградията на Рио - Олария, където на първия му мач през 1972-ра се стичат 11 хиляди запалянковци. Гаринча е на 39 години, фланелката с мъка го побира, лицето му е тъжно и подпухнало. Но краката още го могат. Само че - за десетина минути... Легендите твърдят, че в Олария един ден му се е играело и е повторил най-великия си гол. А кой е той ли?
Десет дни преди Мондиал 1958, Бразилия играе с Фиорентина във Флоренция приятелски мач като част от подготовката си. Побеждава с 4:0, а четвъртият гол и днес се помни на "Артемио Франки" като "разходката на Гаринча.". Той тръгва срещу цялата защита, финтира първи, втори, трети, после и вратаря на домакините Сарти и остава пред празната врата. Но изчаква Роботи да се върне в отчаян шпагат, заобикаля го пак и едва тогава вкарва. Стадионът аплодира, нищо, че подигравката е за сметка на любимия виолетов тим.
Ако днес питате някой фен на Фиорентина за този гол, той ще ви разкаже как "Мане е тръгнал от гарата, минал е през центъра и едва тогава е вкарал." Историята върви от поколение на поколение в града, затова и всички я знаят. Не само тези, които са я видяли с очите си.
Също като легендата за "волната птичка" по крилото. Нарекоха го Радостта на народа в Бразилия. Но това не означава, че съдбата му бе радостна.
Мане Гаринча си отиде на 20 януари 1983 г. и смъртта му бе събитие основно в Рио и околностите. Човекът, който оставяше без думи дори Пеле, напусна света забравен от него. Умира като баща на поне 14 деца, а се говори, че са и повече. От колко жени ли? Историята мълчи по въпроса.
Той във футбола е повече мит, отколкото реален, физически плътен човек. С кривите му крака, със стойката, оборваща законите на гравитацията и физиологията, но с талант, даден свише.
Преди 60 години спечели титлата за Бразилия, след като Пеле излезе от строя. После изчезна като падаща от небето звезда. Но във футбола името му никога няма да бъде забравено.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}