В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките.

Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим. 

Миналата седмица в анкетата на Dir.bg посочихте рекордните 209 сантиметра на Стефка Костадинова като най-яркият, голям и запомнящ се спортен момент в българската история. И така - време е за пътешествие назад във времето!

Вече повече от три десетилетия в скока на височина при жените има две категории. Стефка Костадинова и всички останали.

Българката е една от най-значимите фигури в световната лека атлетика, като от 30 август 1987 година насам всички състезателки дисциплината искат да бъдат като нея, но нито една не е успяла.

На тази дата Костадинова за трети пореден път записа световен рекорд срещу името си, като за разлика от първите два случая, този остава недокоснат и до днес. Почти 33 години по-късно.

Всъщност България е №1 в скока на височина от 20 юли 1984 година, когато Людмила Андонова скача 207 сантиметра в Източен Берлин. Костадинова изравнява постижението ѝ от 207 сантиметра в София на 25 май 1986 година, а само шест дни по-късно вече е сама на върха - с 208 сантиметра, отново в столицата.

Рекордът на Костадинова съвпада с първата ѝ световна титла на открито - 209-те сантиметра в Рим на 30 август 1987 година. Тогава българката грабва златото в конкуренцията на Тамара Бикова (СССР), която също е била световна рекордьорка, както и на Зузане Бейер (ГДР). 

От 1973 година насам общо 73 лекоатлетки са преодолявали височина от 2 метра или повече. Шест от тях са българки, а Костадинова е била над всички в света в осем различни сезона, в които е стигала до най-добър резултат в света. 

Недосегаемите 209 сантиметра си остават абсолютен Еверест в кариерата на Стефка, която обаче е изпълнена с още много, наистина много върхове.

Снимка: Getty Images

Златните ѝ медали от големи състезания са общо тринадесет.

Освен световната титла в Рим през 1987 година, тя грабва златото на открито и в Гьотеборг през 1995. Само година преди така жадуваната олимпийска титла.

През 1996 година в Атланта пловдивчанката прелита над 205 сантиметра, за да се качи най-високо на почетната стълбичка, след като остава със среброто на Олимпиадата през 1988 година в Сеул.

Пет световни и четири европейски титли на закрито. Още две световни и една на открито, олимпийско злато и сребро, както и още един сребърен медал от европейско в зала.

Седем световни рекорда, три на открито и четири на закрито. И 197 скока над 200 сантиметра.

Но нищо не може да изпревари онези 209 сантиметра от Рим. Които остават недостижими и до днес. Повече от 30 години по-късно.

Днес великата атлетка е председател на Българския олимпийски комитет, а всяко нейно появяване на големи спортни форуми е посрещано с уважение и почит към постигнатото в сектора за високия скок. Тя е фигура от най-висок калибър за леката атлетика.

А рекордът на Стефка продължава да не се дава, макар вече да е пуснал дълга, дълга брада...

Снимка: Getty Images/Guliver Photos