Зад портите на "Ла Катедрал" - звездните мачове в затвора на Пабло Ескобар

Наркобосът си построи затвор, в който цъкаше мачлета с Марадона и национали на Колумбия

Снимки: Getty Images

Зад портите на "Ла Катедрал" - звездните мачове в затвора на Пабло Ескобар

Наркобосът си построи затвор, в който цъкаше мачлета с Марадона и национали на Колумбия

09:07 | 4 декември 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 20 9381 Снимки: Getty Images

Легендите, слуховете и шокиращите истини около живота на един от най-популярните престъпници в историята - Пабло Екскобар, продължават да предизвикват интерес у хората и 28 години след неговото убийство.

А през отиващата си седмица стават точно толкова от 2 декември 1993-а, когато полицията го застреля в Меделин.

Заради наркоимперията си и колоритния начин на живот Ескобар е герой на десетки филми, а неговото ежедневие съвсем не е бил далеч от света на спорта.

Като всяко бедно колумбийско дете, Пабло също обича футбола до полуда, а тази страст не го напуска дори в годините, когато е смятан за престъпник №1 в целия свят.

И вече - далеч не беден.

Виж още Лудите времена на Ескобар - футбол с привкус на кръв и кокаин

Той издържа двата клуба от родния си град Меделин, но едни от най-колоритните, а и зловещо впечатляващи моменти от живота му са свързани със затвора "Ла Катедрал", който Ескобар сам построява, за да излежи присъдата си в него.

За всички е ясно, че в него не става въпрос за строг режим, а купоните, алкохолът и жените са неделима част от ежедневието на Пабло Ескобар и неговият антураж.

Един от начини за разпускане е с футболни мачлета зад оградите на частния затвор. Играта с приятели обаче бързо отегчава Ескобар, като част от неговия отбор почти винаги започват да стават професионални футболисти, колумбийски национали, а на гости на Краля на кокаина идва дори и великият Марадона.

Влиянието и финансовите възможности на Ескобар са толкова големи, че той си позволява да доведе Диего - по това време футболист №1 в света, да поиграе футбол в затвора. Самият аржентински гений винаги е бил известен с приятелствата си с хора с противоречива репутация, но в малкото си публични разкази за футбола зад решетките, той отрича да е познавал Ескобар преди самия мач.

"Обещаха ми доста пари, за да играя мач. Нямах никаква идея на какво ще стана свидетел.

Бях заобиколен от охрана и се опитваха да ме вкарат в затвор. За момент се притесних, защото помислих, че ме арестуват. В момента, в който прекрачих прага обаче бях поразен. Само какъв лукс сварих, беше като скъп и модерен хотел.

Заведоха ме при човек, когото наричаха Ел Патрон. Гарантирам, че нямах идея кой е. Повярвайте ми, по онова време нито четях вестници, нито гледах телевизия.

Поиграхме мач, той ми обявни, че ми се възхищава, защото подобно на него съм тръгнал от бедно семейство, но съм покорил света.

Вечерта след мача имаше луд купон с много момичета. Повярвайте, такива страхотни момичета не съм виждал никъде, а бяхме в проклет затвор.

На другия ден той ми плати и си тръгнах. Дни по-късно вече разбрах кой е Пабло Ескобар и с какво се занимава", разказва приживе Диего Марадона.

Наскоро пред ESPN портите на "Ла Катедрал" за обществото отвори Оскар Пареха, който е треньор на американския Орландо Сити.

Преди 30 години обаче той е колумбийски национал, капитан и звезда на отбора Индепендиенте (Меделин), който е финансиран от нарко парите на Ескобар.

Естествено, че като един от най-изявените футболисти на град Меделин, Пареха бързо бива потърсен от Ескобар за мачлетата в "Ла Катедрал".

"Първият път получих обаждане и ми съобщиха, че трябва да отида в затвора и да играя мач с Ескобар. Трябваше също така да взема петима мои съотборници по мой избор.

Естествено, че нямаше как да откажа. Този човек убиваше полицаи, съдии и политици без да му мигне окото. Макар да беше средата на сезона и да имахме важен мач, прсото трябваше аз и петима мои съотборници да отидем в "Ла Катедрал".

Съобщих неприятаната новина на нашия треньо, който разбира се нямаше как да ни спре. Самият той съзнаваше, че молбата на Ескобар трябва да се уважи.

Вкараха ни в затвора и седяхме на луксозни канапета. Имаше телевизори, питиета, а в един момент влязоха около десет огромни охранители с оръжия, с тях беше и Ескобар.

В този момент се замислих, че всъщност ние сме затворниците, каква ирония, нали.

Пабло Ескобар имаше огромна страст към футбола, останах поразен от задълбочените му познания за играта. Той познаваше отлично всички отбори в лигата, говореше за тактика и тренировки. Седеше до мен, наричаше ме по прякор Ел Гуапо и около час ми говори за футбол.

Удивителна страст, имаше блясък в очите му. Дори ме скастри, че крещя на съдиите. "Гуапо, та ние им плащаме, те са мои хора, дръж се добре с тях".

Заведоха ни до игрището, преоблякохме се и трябваше да играем срещу Ескобар и неговите момчета. Той играше на лявото крило, макар да риташе топката с десния крак. Опитваше се да влиза навътре и да шутира. Естествено, теглото му беше наднормено и не беше пъргав, но имаше нюх към играта.

Моят съотборник Карлос Алварес трябваше да го пази. Може би най-трудният мач в живота му.

Не трябва да пазиш Пабло Ескобар твърде леко, защото ще приеме това за неуважително. Не можеш обаче и да си тъврде груб. Все пак ние бяхме професионални играчи.

Самият Ескобар заплаши Алварес преди мача, че ако го ритне, ще остане в затвора и няма да се прибере у дома.

Горкият Карлос не пипна топката цял мач, така и не я отне веднъж от Ескобар. Един отличен футболист изглеждаше като човек, който за първи път стъпва на терена заради страха си от своя домакин.

Естествено, че мачът имаше съдия - Пабло Ескобар.

Неговите приятли от затвора бяха доста добри, дори се изненадахме. Много от тях бяха юноши на големите клубове в Колумбия, но след това тръгнали по лош път.

Мачът бе напрегнат. Както казах, самият Ескобар играеше добре, проблемът му бяха килограмите.

Играхме час и половина. Победихме ги, но не стана никак лесно.

В следващите седмици играхме още няколко мача. Днес си мисля, че можеше да ни се случи всичко в онзи затвор. Нямаше полиция или охрана, бяха само Ескобар и хората му, които са жестоки престъпници и убийци.

Имаше охранители, но си личеше, че те са хора на Ескобар. Имах чувството, че той може да излиза от затвора. Без да съм сигурен, бих предположил, че е излизал няколко пъти.

Онези години в Колумбия бе истинска лудост. Аз бях 22-годишен обещаващ футболист, а в един момент седях на кресло до Пабло Ескобар.

Днес знам колко злини е сторил Ескобар на страната ми, но тогава бях наивно хлапе, а и общо взето нямах избор. Признавам си, че по някакъв начин бях впечатлен и респектиран от него, макар да няма никаква причина да се възхищавам на един престъпник.

Макар и да не бе официално, знаехме, че Ескобар финансира отборът ни. След някои мачове влизаше човек с оръжие и ни раздаваше пликове с по 8 или 10 хиляди щатски долара. Умопомрачителни пари за онова време.

Не питахме защо, как и откъде идват парите. Бяхме щастливи футболисти. Подозирахме, но понякога е по-добре да не знаеш цялата истина.

Днес всичко е далеч по-нормално. Винаги разказвам на американските си приятели, че Колумбия е променена страна и годините на Ескобар са далеч в миналото".

Нататък вече са слухове. За това как Марадона или Карлос Валдерама, лидер на колумбийския тим от онова време, са получили в сакове по 1 милион долара, за да ритат за 2 часа в неделен следобед зад стените на "Ла Катедрал". И двамата не признават, но и не отричат (Марадона вече няма как да го направи).

Поредната легенда, мит, но вероятно - базиран върху много истина, около живота на една от най-енигматичните криминални личности в историята.

ИЗБРАНО