11:25 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Лудите времена на Ескобар - футбол с привкус на кръв и кокаин

Той превърна Меделин в една от столиците на играта в Южна Америка

Лудите времена на Ескобар - футбол с привкус на кръв и кокаин

Той превърна Меделин в една от столиците на играта в Южна Америка

09:45 | 18 април 2020 | Автор : Динко Гоцев 14 9505

По улиците на Меделин има сергийки с малки фигурки или стикери. Един от дребните бизнеси, които все още хранят бедните хора от крайните квартали. Исус Христос, Супермен, Спайдърмен, известните футболни герои на страната, пичовете от сериала The Simpsons... И той - Пабло Ескобар.

Време за мен

Питайте когото поискате от продавачите коя лепенка винаги свършва първа - Паблито.

Терорист, наркотрафикант, престъпник, масов убиец и какъвто още искате. Но той остава герой за мнозина от най-бедните в региона на Меделин, където е раздавал храна, долари и подслон в най-силните си години. Наред с реките от кръв и планината от трупове, които е оставил.

Тук обаче няма да разказваме цялата история на Пабло Ескобар Гавирия. А на онази част от нея, в която футболната топка в Колумбия бе напомпана с кръв, банкноти и кокаин.

В началото на 80-те години Пабло сам играе редовно. Обожава футбола, гледа мачове и разпалено обсъжда с най-доверените си хора. Игрищата на Меделин, където той събира деца от най-бедните райони, дават на страната футболисти като Леонел Алварес, Чонто Ерера и Алексис Гарсия.

Проектът на Ескобар, който е неофициален, но с него из града и околностите се появяват стотици качествени игрища, дава на Колумбия национални футболисти. И днес терените могат да бъдат видяни из целия град Меделин.

Не е трудно да се досетите - футболът, на амтьорско и професионално ниво, се оказва идеален начин за изпиране на онези пари, които картелът "Меделин" печели в повече и трудно осчетоводява. А той припечелва наистина добре.

Всяка година милиони долари са заравяни в земята, а и немалко са били горени, за да се избегнат проблеми с данъчните. Докато не се появява идеалната сфера за изчистване на парите - футболът.

Чонто Ерера играе 61 мача за националния, а тръгва от игрищата на Ескобар. Той разказва:

"Самият Пабло идваше понякога вечер и играеше. Обичаше да застава на лявото крило, въпреки че риташе с десния крак. Не бе атлетичен, не тичаше много, но обожаваше здравия мач и не се сърдеше при загубите."

Рене Игита и Франсиско "Пачо" Матурана също минават през тези школи за футбол и живот в Меделин. Двамата са близки на Ескобар до края на живота му. Посещават го и в затвора (ако палатът Ел Катедрал може да бъде наречен така), което - макар и да не е признато или доказано, е направил срещу 1 милион долара и Диего Марадона.

Леонел Алварес има 101 мача за Колумбия. Легендарен играч, който печели невиждани пари, защото е под крилото на Ел Патрон. А той вече се е досетил, че игрищата и мачлетата са хубаво нещо за народа, но да имаш свой клуб е истината.

Embed from Getty Images

През 70-те Атлетико Насионал Меделин печели колумбийското първенство едва за втори път в своята история. През 80-те обаче започва ера на неподозиран успех, стигнала кулминация в най-важния трофей за всеки в Южна Америка - Копа Либертадорес.

Ескобар не е глупав - той не е директор, не е официално собственик, името му не фигурира никъде. Но неговите пари изграждат тази футболна машина.

"Той гарантираше спокойствието ни финансово - разкрива Матурана, треньор на Атлетико Насионал във втората половина на 80-те, а после и национален селекционер. - Задържахме играчите си с добри заплати, за да не напускат към Европа, а и взимахме силни чужденци."

Нещо повече - Ескобар инвестира и в градския съперник Депортиво Индепендиенте Меделин, защото не иска хората в града да са разделени в мнението си за него. Не и заради футбол. Често е на трибуните на стадион "Атанасио Хирардот", като и до днес остават съмнения за честността на някои от дербитата на града по онова време. Все пак залозите вече са били познати в Колумбия, а Пабло е известен със страстта си да печели големи суми от тях.

По това време се появява и силен конкурент - Америка де Кали, напомпан с наркопарите на картела Кали - враг за Пабло и бизнеса му извън футболното игрище. Мигел Родригес Орехуела, глава на тази структура, лично нарежда да се изливат пари в Америка, за да се спре доминацията на Ескобар в колумбийския футбол.

Хосе Гача - Мексиканецът, друг голям играч на наркофронта, прибира под крилото си Милионариос от Богота и също гали егото си с крупни инвестиции във футбола. Така колумбийското първенство, пълно с наркодолари, става конкурентно и много силно. Наркофутбол. Не че на феновете тогава им пука откъде идват парите, щом на терена играят страхотни футболисти.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Разказват се легенди за онези времена. Главният редактор на в. "Ел Темпо" тогава Кристиан Гонсалес е чул с ушите си история от устата на Хавиер Гавирия, братовчед и най-близък човек до Ескобар.

"Пабло и Мексиканецът си правят облози. Не им стигат мачовете на Милионариос и Атлетико Насионал. Говорят си за футбол, палят се и организират мачове на дриймтимовете си. Всеки си казва идеалните 11 от колумбийски играчи и такива от други страни в Южна Америка, пращаме самолети, плащаме им и правим мача."

Невероятно ли ви звучи? Знае се за няколко случая, в които за такива мачове и само за ден в Меделин пристигат звезди на Аржентина, Бразилия и Уругвай. Разбира се, всички отричат. Рене Игита и Карлос Валдерама обаче открито признават участията си в такива двубои, в документалния филм "Двамата Ескобар", сниман в края на 90-те в Колумбия. Защо се казва така ли?

Андрес Ескобар е централен защитник на Атлетико Насионал през 80-те, един от любимците на Пабло Ескобар.

Виж още Историята на Световните първенства: Автоголът с дъх на смърт

Същият този Андрес бе убит пред бар в квартала Ел Побладо четири дни след отпадането на Колумбия от световното в САЩ през 1994-а. Умря, защото си бе вкарал автогол, струвал на отбора отпадане от турнира, а на местния гангстер Сантяго Галон - много пари от залози. Бодигардът на Галон - Умберто Кастро Муньос, призна убийството и отиде в затвора.

Андрес нямаше да бъде застрелян, ако Пабло Ескобар бе още жив през 1994-а. Бъдете сигурни. Никой нямаше да посмее да стреля по един от любимците на най-силния човек в Колумбия, който винаги е подкрепял националния тим.

Но това е друга история, по-късна. Да се върнем в 80-те, където Атлетико Насионал и Америка де Кали водят ожесточена битка за титли в Колумбия, а вече поглеждат и към Копа Либертадорес. Трофеят на шампион на Южна Америка никога не е падал в ръцете на тим от страната.

Войната - защото наркофутболното съперничество всъщност е точно това, превръща 1989-а в най-бляскавата и най-черна година в историята на колумбийския футбол. В началото сезона Атлетико Насионал и Милионариос са в една група за Копа Либертадорес. Тимът от Богота е първи, този от Меделин - втори, и продължават заедно в елиминациите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Там любимците на Ескобар (а той е на всеки мач в турнира през сезона) елиминират Расинг от Аржентина, за да се изправят пак срещу Милионариос на четвъртфинал. За тези мачове се разказват легенди. Резултатите са 1:1 и 1:0 за отбора от Меделин, но остават подозрения, че Пабло и Мексиканецът може да са разрешили нещата предварително.

Дали е така или не, Атлетико Насионал е на полуфинал, където го чака Данубио от Уругвай. След 0:0 в първия мач като гост, пред очите на благодетеля и неговата свита, тимът от Меделин смазва съперника с 6:0 и стига финал за Копа Либертадорес.

На 31 май се случва чудото. Олимпия от Парагвай е спечелил първия финал с 2:0 и отборът на Ескобар изглежда обречен. Още повече, че Конфедерацията на Южна Америка нарежда реваншът да е в Богота, а не в Меделин - стадионът там не разполага със задължителните поне 50 000 места за такъв мач.

Ескобар и Мексиканецът гледат двубоя заедно, по неофициални информации, въпреки че не са снимани на него от камери и фотоопарати.

2:0 и дузпи. Цели 18... В луда драма Атлетико Насионал изпуска четири пъти, парагвайците - пет! Игита е големият герой, спасявайки четири дузпи, а сам вкарва своята. Победният удар от 11 метра нанася Леонел Алварес, споменатият по-горе възпитаник на игрищата от Меделин. Друг любимец на Пабло. За първи път тим от Колумбия е шампион на континента.

Отваряме скоба - 2016-а донесе втората Копа Либертадорес за Атлетико Насионал, като ситуацията и реалностите в колумбийския футбол и клуба са съвсем различни.

През декември 1989-а обаче Меделин чака голямо събитие - мач за Междуконтиненталната купа срещу Милан, шампиона на Европа. За Токио се стягат да пътуват хиляди колумбийци, а в Южна Америка в онези години този мач има изключително значение, доста по-сериозно, отколкото за европейските отбори. Всъщност, може да се каже, че и до днес е така.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но се случва, че светът гледа на двубоя през призма, нямаща нищо общо с футбола. На 15 ноември, месец преди световния финал, в Меделин е дербито на Атлетико Насионал срещу Америка от Кали. Гостите измъкват 2:2, а минута преди края страничният рефер Алваро Ортега отменя гол на домакините заради засада.

На трибуните е Ескобар, който се чувства обиден, унизен и ограбен. И се обръща към Чоко - един от доверените си хора за "специални поръчки". Два часа след мача главният съдия Хесус Диас и Ортега слизат от такси пред хотела им в Меделин. Пресрещат ги двама въоръжени мъже, които остават неизвестни и до днес. Диас е избутан настрани, а Ортега - прострелян с 18 куршума. Умира на място.

Два дни по-късно Диас, който е международен рефер и най-добрият арбитър на футбола в Колумбия по това време, се отказва от играта с писмо до ФИФА. Казва в него, че това не може да продължава така в страната му и посочва примери как е бил заплашван през годините.

Световната централа се събира на извънредна среща и препоръчва на колумбийската федерация да вземе мерки. Първенството е спряно още на 17 ноември и това е най-тъмната година на колумбийския футбол. Без мачове в следващите 10 месеца.

Друг рефер, който участва в лентата "Двамата Ескобар", разказва за онези години:

"Ако случайно някой съдия сбъркаше във вреда на Атлетико Насионал, веднага получаваше заплахи, и то за убийство. И семействата ни не бяха на сигурно място никъде. Не и при влиянието, което имаха тези хора."

Уругвайският съдия Даниел Карделино признава през 1991-ва, че е приел подкуп от 20 000 долара, за да свири за тима от Меделин срещу Вашку да Гама в друг мач от Копа Либертадорес. С пистолет до главата... Не е имал избор, защото алтернативата е била смърт. Всички тези случаи рисуват картинката.

Но през ноември 1989-а Колумбия се тресе между това дали иска да гледа класен футбол и интересното си първенство, и възмущението от смъртта, кръвта и наркопарите, които го захранват. Заглавията са в стил "Част от футбола умря". В Италия настава скандал при тези вести, във връзка с предстоящия мач на Милан с Атлетико Насионал.

Журналистът Маурицио Джуричи призовава Силвио Берлускони да оттегли Милан от финала. "Този мач не бива да се играе", кънти от статията му.

"Ще играем и ще победим, защото това ще е победа над тъмната страна на футбола", отвръща Берлускони.

Милан наистина бие в Токио, като Евани вкарва победния гол за 1:0 в 119-ата минута. В Италия обаче заглавията не са особено триумфални, четат се доста критики, че първенецът на Европа е влязъл на едно игрище с отбор, подхранван от кървавите долари на един международен престъпник.

Ескобар е убит през 1993-а и не доживява световното първенство САЩ 94, където Колумбия отива като един от фаворитите за нещо голямо. Матурана, който води националния тим на първенството, си спомня, че играчите говорили за покойния наркобос нерядко по време на лагера в навечерието на Мондиала.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Все пак - поне половината от тях са минали през неговите игрища, клуба му и са взимали от парите, които той налива във футбола в страната.

Съфамилникът му и голям любимец - Андрес Ескобар, поискан от Милан след онзи споменат финал за Междуконтиненталната купа, има фаталната съдба да си вкара автогол срещу Щатите на Мондиала. Той плати с живота си за него.

Братът на Чонто Ерера, друг футболист от Меделин в националния, загина в автомобилна катастрофа при доста странни обстоятелства. А Барабас Гомес, който бе брат на асистента на Матурана и трябваше да играе на световното, се отказа по лични причини да замине. Години по-късно призна, че е бил заплашен със смърт, ако играе на Мондиала. Матурана разкрива, че съставът е бил диктуван от родината, като е имало заплахи, че ако не играе този или онзи, семействата на треньорите са в опасност. Асове като Валдерама, Асприля и Игита дори не искат да се прибират в Колумбия след първенството.

Embed from Getty Images

Това са само детайли, за да илюстрираме, че и година след смъртта на Пабло Ескобар, деянията с криминален отенък в колумбийския футбол продължават. Може да се каже и - репресиите към хората на Ел Патрон в играта. Нормално - все пак Мексиканецът в Богата и Картела "Кали" диктуват нещата. Смъртта на Андрес Ескобар след световното обаче има огромен отзвук по света, твърде голям, за да продължава всичко това. Убийството на закщитника ефективно слага край на намесата на бароните от кокаиновия бизнес като основни фактори в играта в Колумбия. А с наркопарите им си отива и "златната ера" на наркофутбола в страната.

Отборите потъват в мизерията, позната отпреди годините на кървавите кокаинови долари, а най-добрите играчи рано-рано излизат извън Колумбия, за да търсят реализация. И са далеч по-спокойни за себе си и близките.

В наши дни Атлетико Насионал пак стана шампион на Южна Америка. 27 години по-късно. Вече без съмнителни мачове и съдии, които с опрян пистолет до челото трябва да взимат важни решения.

Колумбия има един от най-талантливите отбори на континента и прави отлични игри на два поредни Мондиала, с поколението на Тигъра Фалкао, Хамес Родригес и останалите.

Споменът за нарковойните около терена на Пабло Ескобар и конкурентите му обаче ще е вечната асоциация за всеки по света, когато чуе "Колумбия", "Меделин" и "футбол" в едно изречение.