03:22 | 28.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Защо вождът Светлата пътека не доживя да се зарадва на олимпийското си злато?

Историята на един индианец - суператлет, превърнал се и в герой на Холивуд

Снимка: Getty Images

Защо вождът Светлата пътека не доживя да се зарадва на олимпийското си злато?

Историята на един индианец - суператлет, превърнал се и в герой на Холивуд

20:58 | 18 януари 2022 | Редактор : Динко Гоцев 11 9040 Снимка: Getty Images

Крал Густав V окачи не един, а два олимпийски златни медала около врата на мургавия здравеняк пред него и го провъзгласи за "най-великия атлет на света". В отговор човекът навежда смутено глава и казва едва чуто "благодаря", също на английски език.

Ретро

Случило се е през 1912 г. в Стокхолм по време на петата лятна Олимпиада. Човекът с матов цвят на лицето е Джеймс Франсис Торп, представител на САЩ, който е спечелил убедително златото на петобой и десетобой. Тъжното е, че тези медали остават на врата му само няколко месеца, преди да му ги отнемат и да не ги види никога повече до края на дните си. Ето я неговата история - една от най-невероятните в летописите на олимпийските игри.

Джим Торп всъщност е Уа-То-Хук - на езика на индианците саук и фокс, населяващи земите край езерото Мичигън. Племената обаче са вече в индианските територии на днешния щат Оклахома, когато през 1887 г. се появява поредното момче в лагера. Уа-То-Хук значи Светлата пътека - това е неговото индианско име.

Сирак е. Няма дори акт за раждане. Повечето деца в територията не познават родители, отглежда ги племето в търсене на начин да ги изпрати в "света оттатък територията". Успяват да го запишат в Индианското индустриално училище в Карлайл, Пенсилвания. Там не учат други деца, освен от коренните населения на американските територии. На 12 го вижда треньор по американски футбол, който е неговият шанс в живота. Започва да играе в отбора от индианци, който същият човек сформира. Името му е Поп Уорнър и не е обичан особено в онези времена. Днес е в Залата на славата на американския футбол.

Момчето е изключителен атлет. На 17 прави кросове от 10-15 километра в гората с кучета, като не изостава от темпото им. Така започва денят му. Вдига тежести, достига тегло от 92 килограма при 185 сантиметра, но е пъргав и бърз като котка.

Embed from Getty Images

През лятото играе бейзбол, за да изкарва някой долар. Това са летни лиги, в които не си професионалист, но ако си добър - взимаш премия. А той е добър с батата в ръката и бързо превзема бази. През останалото време играе футбол, но там пари няма, спортът е колежански. Взима стипендия, благодарение на Уорнър. Но като цяло не е лесно да свързва двата края. Печели в три поредни години в началото на века по 25 долара всяко лято от бейзболните мачове. Това е ключово - не го забравяйте.

Не е в характера му обаче да е негативен и песимист за живота. А и вече има образование, освен спортната кариера, която е обещаваща. През 1911-а индианският отбор печели сензационно националната титла, побеждавайки Харвард на финала. Нашият човек прави тъчдаун, но и вкарва фийлдгол - той прави всичко на игрището, рита топката, тича с нея, защитава, атакува.

През пролетта на 2012-а се отдава изцяло на подготовка за Олимпиадата в Стокхолм, след като разбира, че има шанс да пътува с отбора по лека атлетика. Има три квалификационни състезания в Щатите от март до май, преди тимът да замине за Европа. Торп печели с лекота и трите в две дисциплини - десетобой и петобой. Във повечето отделни дисциплини - тичането, скачането, хвърлянето на диск и копие, той е най-добър в целия американски състав. Но заради програмата на игрите, трябва да избере къде ще се състезава. Умората не е проблем, просто дисциплините съвпадат като време. Все пак - успява да се впусне в четири - петобой, десетобой, висок скок и дълъг скок.

В Швеция е като някакъв атлетически Бог. На 7 юли печели четири от петте отделни надпревари в петобоя, като на копието остава трети. Лесен и безапелационен златен медал. Два часа по-късно влиза във финала на високия скок, а на следващия ден остава четвърти в него.

Влиза във финала, но остава седми на дългия скок на 12 юли. А в двата дни след това печели златото в десетобоя. Постижението му от 8413 точки остава неподобрено на Олимпиада над 2 десетилетия.

Невероятно - състезава се на десетобоя с две различни обувки, които не са негови. Някой е откраднал чифта, с който той е пристигнал в Швеция, в деня на първия старт в десетобоя. Намира из съблекалните захвърлени две стари, като лявата и дясната са от различен чифт, но като номер му стават.

Снимка: Getty Images

Историкът Бил Малън пише за игрите в Стокхолм: "Беше невероятно състезание, толкова чисто, толкова спортсменско и с такива прекрасни атлети. Един от тях обаче бе различна класа. Джеймс Франсис Торп, който е американски индианец, бе като фантом. Никой не можеше дори да се доближи до него, той никога не изглеждаше уморен дори след най-изтощителната дисциплина."

През септември и октомври същата година, Торп вече е популярен в Щатите, а вестниците харесват историята му. Сиракът от индианските територии, който отиде и показа на света невероятен атлетизъм. Но през януари 1913 г. идва ударът.

"Уорчестър Телеграм" - вестник с локално покритие в Масачузец, бълва историята, че Торп е взимал пари от спорт - има се предвид бейзболът. И това нарушава първия и най-важен закон на олимпизма - а той е за аматьорството. Шампионът е извършил прегрешението да е професионалист, гърми изданието.

Американската атлетическа федерация разследва и открива нещо, което Джим никога не е крил. Да, той е взел общо около 75 долара в три години от бейзболните мачове през лятото. Секретарят на федерацията Джеймс Съливън иска обяснение и плаши с наказания. "Аз бях един студент от индиански произход, а това бяха пари, които законно можех да изкарам като премии", обяснява спокойно Торп.

Американската федерация пише дълго обяснение до МОК и иска наказание. На собствения си атлет. Олимпийският комитет, който "принципно" взима решение да накаже спортиста и да му отнеме медалите, всъщност нарушава друго свое правило. Такова действие може да се извърши само в рамките на 60 дни след игрите. В този случай става близо година по-късно, но...

Торп не страда дълго, въпреки че години по-късно нарича този момент "травмата, която никога не успях да преодолея".

Започва да играе професионално бейзбол, а още през април 1913-а е вече в Ню Йорк Джайънтс, в Мейджър лигата. Играе за култови отбори като Бостън Брейвс и Синсинати Редс.

Embed from Getty Images

Животът му след спорта не тръгва като на филм.

Има осем деца, като първите години след кариерата му съвпадат и с Голямата депресия в Щатите, а прехраната на такова семейство се оказва трудна мисия.

Справя се, работи по няколко неща едновременно, понякога по 18-19 часа на денонощие. Някъде в края на 20-те години за първи път го канят да играе дребна роля във филм с индиански сюжет. Естествено - той е вождът. И без това така го наричат и медиите, и съотборниците в бейзбола.

След това Холивуд си го харесва, записва роли в още няколко филма и финансово проблемите са зад гърба му.

През 1951 г. гледа с децата си и огромна гордост филма "Джим Торп - истински американец", в който главната роля е на Бърт Ланкастър. Това е лента за живота му и спортните успехи, но темата с отнетите олимпийски медали по искане на собствената му федерация е съвсем бегло засегната. Конюктура...

Две години по-късно умира след инфаркт в дома си в Калифорния. Тогава е на 65 години.

Embed from Getty Images

Историята не свършва така. Наследниците му дълги години водят битка той да бъде посмъртно възстановен като олимпийски шампион. Това е гордост за фамилията, която според тях е отнета несправедливо.

Вождът не го доживява и отдавна почива във вечните ловни полета, когато на 18 януари 1983 г. двама от синовете му - Бил и Гейл, получават медалите на специална церемония на МОК. Точно 80 години отнема, за да бъде пак олимпийски първенец Джим Торп.

Наследството му е огромно за спортна Америка. Град Джим Торп в Пенсилвания има спортно училище, на фасадата на което има плакет с думите на Крал Густав V от онова награждаване: "Вие, сър, сте най-великият атлет на света."

Приет е в Залата на славата на бейзбола, в тази на американския футбол, но не и в тази на атлетиката.

Вече го има и в сайта на МОК, макар и с малка отметка - недостатъчна за двукратен олимпийски шампион, все пак.

В Пенсилвания се провежда ежегодно Маратона на Джим Торп, а Асошейтед Прес го обяви за най-големият атлет на първите 50 години от миналия век. Спортните фенове в Щатите гласуваха през 2000-а за 20-те най-велики спортисти на страната за столетието и там, редом с Мохамед Али, Джеси Оуенс, Бейб Рут, Уейн Грецки и Майкъл Джордан, седи и неговото име.

Вождът Светлата пътека. Джеймс Франсис Торп.