Съвместна публикация на Тема:спорт и Gong.bg. В началото на миналата седмица Стойчо Младенов изказа на глас в ефира на ТВ7 това, което от известно време бе на устата на мнозина. А именно факта, че в последните два-три месеца ЦСКА понася повече критики и удари под пояса от свои, от колеги, известни с червените си футболни пристрастия. И обратното – получава похвали и потупвания по рамото от имена в гилдията, които са популярни със синята си принадлежност. Вече бе излязъл анализът на Жаклин Михайлов в „Тема:спорт”, тези дни го последва и коментарът на Желю Станков. И двата, категорично про-ЦСКА! Всичко това е много тънка нишка, която лесно може да бъде скъсана и оспорена. Не бива да се набляга на подобно разделение – всеки е в правото си когато пожелае и най-вече както вижда нещата в даден клуб през собствената си призма да ги изрази. И винаги трябва да се има едно на ум – все едно аз да бях написал през месец май възторжена ода за това как в Левски всичко върви по мед и масло, как сините трябва да бъдат пример за останалите, поради факта, че се бориха до последно и за титлата и за купата, какъв невиждан футболен дух имат. И да бъде даден вече картбланш на Батков, Иво Тонев, на наставника Ники Митов, да не се пипат тези играчи, тъй като те са доказали какви непримирими борци на терена са, след като са били на косъм от славата. Нищо, догодина ще се получи. Нещо в този дух. И защо не? Щеше да има голяма логика в подобен поглед върху събитията. Но сега наистина излиза, че синя футболна България се учудва как след близо 100 дни от завръщането на Лупи в Борисовата градина, ЦСКА не само че не е изтрит от лицето на Земята, ами дори нахално се е настанил в подстъпите на върха и даже започва от мач на мач да връзва все по-смислена и стойностна игра? А в същото време техният презадоволен Левски, където всичко тиктака като швейцарски часовник, строят си модерен сектор, имат си цели два спонсора, пък са след ЦСКА в класирането! Как го постига всичко това Александър Томов, признавам и за мен самия е мистерия, забулена в най-дълбока тайна. Все още нямам пълноценен отговор на въпроса как бе постигната онази титла с рекордните 16 точки преднина, при това без да има основание никой да се съмнява дори в един от мачовете от онзи шампионат, дали е бил коректно изигран. На Томов никога силата му не е била в използването на извън-футболни средства за постигане на съответната цел. Може да изнамери пари за трансфери или премии от бюджета на японското министерство на икономиката, или от някаква кампания на Световната здравна организация, но да тръгне да звъни на съдии, да урежда мачове – абсурд! Просто не е в стила му. Това важи и за сегашната ситуация. Все още на никого не му е ясно от къде идват парите за текущите разходи на ЦСКА – заплати, лагери преди мачове, медикаменти. За да опитаме да бъдем позитивна в някаква степен, че току-виж пак излезе прав Стойчо Младенов, нека започнем от минусите, които съпътстват тези начални 100 дни на новата власт на Армията. После ще финишираме с похвалите, за да остане добър привкус. Но най-основното при минусите е именно липсата на каквато и да е финансова прозрачност. Реално още пуснати акции няма. Съответно приходи от тях няма. Тук-там по една ПР-информация как Емо Данчев си запазил акции, Митата Якимов също, еди-кой си бизнесмен и толкоз. Това обаче не са реални пари. Това са единствено новини за медиите и нищо повече. Благородната идея на създаденото дружество „ЦСКА завинаги” е на път да проработи, но хората около Сашо Чакмаков категорично заявиха, че няма да имат по никакъв начин отношение към делата на първия отбор. Значи и от тук няма пари. Вече един месец ЦСКА играе мачовете си без спонсор на екипите си. Томов веднага подхвърли, че е въпрос на дни намирането на нов, дори два, че и три спонсора. Мощни западни фирми, Александър Тодоров пък добави, че и състоятелни източни фирми мераклии имало. Но засега ги няма. Значи и от спонсори в момента пари няма. От билети също едва ли влизат големи приходи, въпреки че в момента ЦСКА регистрира доста висока посещаемост и със сигурност след вечното дерби, с което ще бъде закрит първия полусезон, ще бъде начело на всички тимове по средна посещаемост. Дори Октоберфеста на Българска армия още не се е завъртял, така че и от там няма пари. Прекалено притеснително бе заявено публично, че ЦСКА разчита твърде много и едва ли не жизненоважно на онзи процент от трансфера на Сашко Тонев в Астън Вила. Не, че не трябва да си ги търсят тези пари, напротив, но излезе, че едва ли не те са чакани така, както Гърция чака поредния финансов спасителен пояс от ЕС. Това е общо-взето – откъде идват кинтите в ЦСКА вчера, днес и утре? Това е мистерията, а с подобни мистерии във футбола дълго не се изкарва. Иначе шапки долу за начина на работа в момента в ЦСКА. След дълги години на ситуация, при която шефове и директори бяха еднаква бройка с наличните футболисти, най-сетне доживяхме мига, когато един отбор в България трябва да се управлява именно по този начин. Нека си има някакъв по-скоро имиджов Надзорен или Управителен съвет, но реално в момента има един-единствен ръководител! Александър Тодоров и никой друг, без да омаловажавам работата на хората от администрацията или различните отдели. Томов го няма никъде на книга, чичко Лоурънс пък едва ли някога отново ще ни навести. Разбрахме, че той е извънредно зает човек, който не може да си позволи да отсъства дори един делничен ден, за да види на живо мач на отбора си. Както и да е, факт е обаче, че съсредоточаването на почти цялата спортно-техническа власт в ръцете на Стойчо Младенов е ход, който носи успех. Няма шефове, шефчета, този, онзи, да се хванеш за главата кой и за какво да слушаш. Стойчо, Тодоров и нагоре незнайно кой. Треньорът си владее изцяло съблекалнята, Младенов е свикнал да налага дисциплина и той си преценява колко и кога да пуска Долапчиев и дали да не дърпа ушите на Карачанаков или Грънчов, ако това се налага. Питайте и Абушев за още подробности по тази тема. Освен това бавно, мъчително и минавайки през невиждан кръстосан огън от жупел и откровени плюнки успя да скрои някакъв състав, след първоначалното събиране от кол и въже. Колкото до Томов трябва да му се признае, че при повторния си престой в ЦСКА изобщо не парадира чрез медиите. Изключително премерен с изявите си, дори не стъпва на стадиона. Съответно не се подава на никакъв фенски натиск. Не се съобразява с мнения. Прави си там своите магии за да издържа ЦСКА и на този етап това е най-важното за привържениците. Явно е, че в същото време търси начини за осигуряването на по-дълготрайна стабилност. Определено това не е същият Томов, като онзи от периода 2007-08. Докъде ще стигне този път, ще има ли ново извеждане с полицейски кордон от Армията може единствено да гадаем? Току-виж сега излязъл пеш през главния вход, спокойно, с ръка в джоба. Ще разберем, но 100 дни след онова лятно безумие, каквото футболната история не познава, ЦСКА най-нахално и шокиращо за мнозина е в играта. В голямата игра!