Когато Фъргюсън се намеси, Тотнъм вече се бяха съгласили да продадат българския си нападател на другия клуб от Манчестър. Сблъсъкът вчера трябваше да даде на Бербатов възможност да докаже неговата мъдрост тогава да откаже на Сити. В среща, описана от Фъргюсън като "ужасна", Бербо можеше да види размера на бъркотията, от която се размина на косъм.
Има сериозни дебати относно успехите на Бербатов в първия му сезон с екипа на "червените дяволи". На хартия много малко играчи са пасвали толкова добре в отбор на Фъргюсън. Той изглежда, че притежава непредубеденото високомерие на Ерик Кантона, визията на Джордж Греъм и сходство с головите умения, умелите удари с глава и смъртоносните крака на Денис Лоу. В един отбор, изпълнен с енергия и раздаване, той обеща да донесе спокойното обмисляне на геометрията в играта на тима, както и голове.
Той излезе в този двубой след 40 мача във всички турнири през този сезон, 14 гола и 9 асистенции - добри цифри, но не достатъчно впечатляващи, за да пропъдят мотаещите се колебания относно неговия принос. Те бяха подсилени от факта, че Фъргюсън реши да го остави на пейката миналия вторник за мача с Арсенал на "Емиратс", очевидно вярвайки, че Кристиано Роналдо ще осигури по-ефективно разпределение на атаката на Юнайтед в реванша от полуфиналите на Шампионската лига. Двата гола на Роналдо в Северен Лондон оправдаха решението на мениджъра и поставиха въпросителни относно това какво ще бъде участието на Бербатов на финала.
Но българинът не изглежда като играч, чиято увереност ще бъде разколебана от мнението на някой друг, независимо какъв е статута му, и вчера той игра така, сякаш нямаше какво да доказва. Нищо не бе в състояние да промени отпуснатото му изражение, но само бегло проучване разкрива концентрацията, която вложи в срещата, и ловкостта, с която разгърна естествената си икономия на движение по терена в услуга на отбора.
Той не е играч, който подава топката и тръгва да търси позиция, в която да му я върнат. Бербатов подава и след това следва кратък размисъл за последствията. Когато тръгне, се превръща в преднамерена заплаха. Това го прави изключение на фона на днешната Висша лига, където постоянно действие и движение, колкото и неуместни и непродуктивни да са, са приоритет.
В Бербатов виждаме превъплъщението на този измислен звяр - човекът с време да сложи крака си на топката. Не за дълго, естествено, но няма нищо по-приятно от това да гледаш футболист, който може да диктува ритъма на играта с едно завъртане на тялото. И тогава, разбира се, дойде 10-ата му асистенция през този сезон - момент на ненадмината красота, когато даде възможност на Карлос Тевес да се докаже като голмайстор пред Фъргюсън.
"Сюблимен" е прилагателно, което прекалено лесно се дава на финтове и докосвания на не особено надарени футболисти, но изниква на първо място в списъка на тези, когато Бербатов погледна нагоре в 45-ата минута, за да види как подаването от 60 ярда на Дарън Флетчър пада от небето. Топката слизаше надолу над главата му, а той елегантно я свали със страхотно докосване на десния си крак, направи още едно докосване и без да избързва направи подаване успоредно на границата на наказателното поле на пътя на Тевес.
След като се разписа, аржентинецът бурно изрази радостта си, опитвайки се да накара феновете да застанат на негова страна и да накарат Фъргюсън да го задържи в отбора. Съотборниците му се затичаха към него, за да го поздравят. За разлика от тях, Бербатов бавно тръгна към мястото, от където беше дал паса, а изражението му не се промени, докато изчакваше да станe последният човек в отбора, който ще прегърне голмайстора.
Докато Роналдо и Уейн Рууни са ясният избор, Фъргюсън ще има дебат със себе си относно това дали Бербатов или Тевес, които са на обща стойност 60 милиона паунда, да бъде в стартовия състав в Рим след две седмици, когато халфовата му линия ще трябва да бъде изградена с мисълта да подтисне творческите възможности на Шави Ернандес и Андрес Иниеста.
Статията е на Ричард Уилямс, вестник "Гардиън"