- Как е на Бахамите, г-н Стоичков?
- Там всичко си заслужава да се види. Страхотно е там! Всички, които можем да си го позволим, сме там. За който се сетиш от шоубизнеса и от спорта, има дом там. Бахамите са само на 40 минути със самолет от Маями. Много е удобно за почивка, за развлечения, абе, за всичко е супер... Приятно ми е да съм там и се чувствам много спокоен на това място. - Имате ли си частен плаж пред къщата?
- Там всички плажове са частни. Но може и да си избираш къде да ходиш. Разполагаш с всичко там - ресторанти, заведения, плажове, яхти, всичко... - Има ли и други българи около вас на Бахамите?
- Пожелавам на много българи да могат да си позволят къща на Бахамите. Не завиждам на никого в тази държава. Имам възможност, правя си кефа. Затова ти казах, че съм независим. Живея, където си искам, карам коли, каквито си пожелая. Платил съм си данъците. Даже държавата има да ми връща. Да им кажа на онези олигарси, ако случайно са забравили. Да знаят, че имат да ми връщат от данъците... - Да се върнем на семейния живот...
- Семейният живот си е семеен живот. Не обичам да разказвам за себе си, за семейството ми. Много лични неща са това. Нали знаете вицовете за Вуте? Та затова какво да му обяснявам на Вуте? - Може пък да цъка с уста и да вика: "Евалла, този се е прочул, на Бахамите къща си е взел!"...
- Не, не! Той ще цъка с уста и ще вика: "Д..ба неговата майка, д..ба!" Това ще каже. Затова не искам да разказвам такива работи. Не искам да говоря за личния си живот, защото за мен семейството е над всичко. Моето семейство е най-ценната от всичките ми спечелени купи. Благодарение на него, на колегите ми, на някой и друг треньор и на доста приятели, аз спечелих толкова много във футбола. - Коя е най-известната личност, на която някога сте бил съсед.
- Майкъл Джордан. В Чикаго живеехме на една улица. Къщите ни бяха на 200 метра разстояние една от друга. Когато бях в Чикаго, едно от децата му тренираше в нашата футболна школа там. Генът явно не се променя. Говорил съм си с Джордан, снимал съм се с него... - Що за човек е Майкъл Джордан?
- Най-великият спортист за всички времена е. Какво друго да кажа за него?! След като си толкова голям спортист, значи имаш и огромно сърце. Изключителна личност. Но няма как да не си личност, след като си толкова велик. Ако не си твърд характер, няма да успееш в спорта - ще те подритват оттук-оттам и ще си заминеш. А когато си голям, трябва да имаш сърце и да помагаш, да не отказваш на никого в трудни моменти. Затова и Господ те дарява с късмет и ставаш това, което е Майкъл Джордан. Но Господ умее и да наказва, ако по цял ден се чудиш каква мръсотия и далавера да направиш... - Къде се връщате с най-голямо удоволствие и радост?
- Може би в Америка. Там хората са много по-различни. Затова Америка е номер едно. Дава път на всеки, няма дискриминация... Отиваш и искаш да работиш - окей. Какво искаш да работиш? Да миеш чинии? Веднага ти намират работа. Прибираш 2500 долара на месец и си живееш живота. Нямаш никакви проблеми. Големите проблеми на Америка са кражбите, убийствата, изнасилванията, дрогата. Някои нашенци се оплакват - много била работата. Стоят два-три месеца и се връщат в България. Ами ходи там, в калта и затъвай, не се развивай, твоя работа си е. Ама за какво тогава си взел тая "Зелена карта", бе, пич?! Взел си щастието на някое семейство, което иска да работи и да направи нещо добро за децата си. - Кой е най-добрият ви приятел в Америка?
- Много сме близки със Сами Соса. Той е една от най-големите бейзболни звезди в САЩ. От Доминиканската република е. Играе в Чикаго Къбс. Миналата година, когато бяхме на почивка в Санто Доминго, се видяхме една вечер. Беше страхотно, имаме уникални спомени с този човек. А той в родината си е истински символ... - В Америка не се ли запознахте с някоя холивудска звезда?
- С Франсис Форд Копола сме добри познати. Живеехме в една махала в Америка. Ходехме в едно и също заведение. Често заедно пиехме кафе. Копола е истинско величие в световното кино. За съжаление, не мога да кажа, че сме много близки приятели, но се радвам, че съм сред добрите му познати. - И това не е малко, все пак става въпрос за Копола.
- Виж, аз познавам много хора. В София се виждах с Антонио Бандерас. Хосе Карерас и Пласидо Доминго са ми приятели. Бях, на последния концерт на Лучано Павароти, лека му пръст, в Дубай преди няколко години. Това са истински личности. Разбирам, че за повечето хора те са само много далечни лица от телевизията. Познават ги само от екрана и от това, което чуват за тях. Знаеш ли обаче как се чувствам аз, когато седя с часове на една маса с тези хора?! С Карерас сме страшно близки приятели още от 90-те години. Дори влязох в неговата фондация за борба с левкемията. Знаеш, че той се лекува от тази болест. До ден днешен участвам активно в инициативите й. За мен Хосе е безспорния номер 1 в оперното пеене. Това е личността, която е тръпнала и преживявала най-много за моите изяви в Барселона. Въпреки че в началото изобщо не ме познаваше. Карерас дойде в България, бяхме заедно тук, после беше на бенефиса ми, пя за мен тогава. Това беше адски велико нещо за мен. С Пласидо Доминго обядвахме или вечеряхме по веднъж всяка седмица, когато играех във Вашингтон. Той има академия там. Много е лесно да си говориш с тези хора, когато си на маса с тях. Чувстваш ги близки и е лесно да се шегуваш с тях. Знаеш ли, Пласидо Доминго е голям фен на "Реал" (Мадрид), а Карерас е фанатичен привърженик на "Барса". - Е, как съжителстват тези хора?
- Постоянно има спорове между тях. Спомням си, че ме бяха поканили на един техен концерт в Барселона - тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас. 220 000 на "Камп Ноу". Не помня точно, но мисля, че беше през 1995 година. Имах покана лично от Карерас. Сложиха ме на първия ред. А след концерта ме поканиха на вечеря. Седях на тяхната маса. И се заформи един спор... Единият ме пази за "Барса", другият вика: "Идвай в Реал (Мадрид)", а Павароти отсича: "Ела в Ювентус" , кажи им и баста....". В крайна сметка, Карерас спечели. Той е истински каталунец... - Има ли разлика между тези ваши приятели и онези, при които се връщате в България?
- Никаква разлика няма. При мен няма разлика, когато става въпрос за приятелство. Щом някой ме е допуснал до него и аз съм го допуснал до мен, значи той ми е приятел, независимо дали е Хосе Карерас или съвсем обикновен човек в България. Много хора казват, че съм бил надменен, че съм бил не знам какъв си. Отдавна съм ги надживял тези неща. - Ще има ли скоро в България друг Стоичков?
- Като фамилия - да. - А футболен гений?
- Времето ще покаже. - Каква е тайната на вашия успешен брак? Не си ли омръзват хората за толкова години съжителство?
- Не сме си омръзнали. Добре е положението. Но ние сме все разделени. Аз съм "Време разделно"! Не можаха ли да го разберат онези писари, българските?! На злословниците от зловестниците не им ли е ясно, че където не ме сеят, там никна. Ще кажа само, че за мен семейството е номер 1. Всичко друго е от второстепенно значение. На мен работата ми е да пътувам постоянно. Занимавам се с деца, ходя на лов, правя си кеф. Мариана не живее в България, тя идва тук рядко.. Какво ще прави в България? Ще търси завист и неприятности ли? И им кажи на твоите колеги да научат веднъж-завинаги името на жена ми. Казва се "МариАна", а не "МариЯна". - Вие ли командвате вкъщи?
- За разлика от много семейства, в моето командваме всички. Малката, голямата щерка, Мариана и тогава аз. Всеки има право да си каже мнението и другите се съобразяват с това. Събираме се четиримата и решаваме въпроса. Някои казват жената била командвала, мъжът бил командвал... И какво правим тогава?! Тайната е в разбирателството и компромисите. - Ще станете ли тъст на 43?
- Да ти кажа как и на кого ще стана тъст, ама... Пак се говорят и пишат неверни неща. Някой някъде бил дочул нещо! Ами вземи самолета и ела в Барселона да видиш и тогава пиши. Онези дето ги разправят тези неща не знаят дъщерите ми даже на колко години са. Не им е ясно, че малката Христина е на 18, а голямата Михаела на 21 - Не е ли вярно, че Виктор Васкес е гадже на дъщеря ви?
- Вярно е, че там са една група приятели. Голяма компания, повече от двайсет деца излизат заедно на ресторант, на кино, на дискотека. Веселят се, но ние родителите винаги знаем къде са, какви ги вършат и нямаме проблеми. Това са добри, възпитани деца. Учат в престижни университети, знаят по пет-шест езика. Как да го обясня на онези журналисти в България, на които само акъла им стига за гаджета и клюки да пишат?! Няма да ме разберат. Затова и понякога съм кратък и ясен. Отговарям им с едно изричение. А на вашите читатели ще кажа:"Бъдете живи и здрави, радвайте се, когато имате късмет и да не ви пука, когато ви мислят злото...".