Ето какво каза нападателят за моментното си състояние, целите и ситуацията в Левски:
- Гонзо, как си?
- Добре, ако може така да се каже (смее се). Тренирам два пъти на ден по специална програма. Направо ми писна да сгъвам и разгъвам контузеното коляно. Правя го по 4 часа на ден, като в това време влиза физиотерапия, ултразвук и лазерно лечение. Трябва да стабилизирам мускулите и ставата, защото в момента имам атрофия на крака, която е нормална след операция. Мускулът ми е отслабнал с 2-3 сантиметра. По план ще продължа да се възстановявам така около 2 месеца и после още толкова ще правя упражнения във вода. - Как се живее с такава травма?
- Определено не е лесно. Нуждая се от помощ за елементарни неща като обличане, къпане и каране на кола. В общи линии не мога да използвам краката си, а и ръцете ми са блокирани, защото ходя с патерици. Аз се старая да се оправям сам, защото не може постоянно някой да стои до мен, за да ми помага. Понякога успявам, понякога не. Трудно е, но това е начинът да се възстановя по-бързо. - Каква е разликата между клиниката в Барселона, където те оперираха, и тези в България?
- Не е малка. Истината е, че начинът на възстановяване е коренно различен. Ако бях се оперирал в България, щяха да ми сложат шина за 40 дни и нямаше да мога да се раздвижвам през това време. Лекарите в Испания не ми сложиха шина или гипс дори за минута, а след третия ден започнах с възстановителните процедури. - Първоначалните прогнози бяха, че здравата ти мускулатура ще повлияе за по-бързото ти възстановяване. Така ли е?
- Определено. Оказа се, че именно мускулите ми са предотвратили далеч по-сериозна травма. Докторите ми обясниха, че при подобно изкълчване на коляното само физиката ми ме е спасила от скъсване на менискус и вътрешна връзка. Ако това беше станало, възстановяването ми щеше да трае поне 9 месеца. - Кога се очаква да се върнеш на терена?
- След успешна операция възстановяването е около 6 месеца. Може и по-рано, но до 5-ия месец след операцията нямаш право да докосваш топка. Вероятно ще съм готов за последния мач от есента на предстоящия сезон. Все още не знам дали ще играя в него, или ще изчакам втория полусезон. Казаха ми, че Шави от Барселона се е върнал на терена за световното първенство през 2006 година, като е претърпял травма като моята през януари. Той обаче е поел огромен риск. - Като те слушам, ми прави впечатление, че вече си се превърнал в доктор...
- Е, няма как. Преживял съм толкова много травми, като последната ми е най-сериозната в кариерата. Смятам, че аз съм си най-добрият доктор, защото познавам анатомията на тялото си и най-добре мога да си поставя диагноза. Често казвам и на моите съотборници какво им е, още преди докторът да ги е видял, само като видя симптомите. - Веднага след като получи тежката травма, обмисляше да се откажеш, каква беше основната причина, заради която се реши да се бориш?
- Обмислях да се откажа, защото за кратък период от време ми се струпаха три тежки травми. После разбрах, че възстановяването ми няма де трае 9 месеца, а ще бъде 6. Това си е голяма разлика. Тогава се чувствах добре и не ми се спираше с футбола по принуда. Заради това и реших да се подложа на операция. Решил съм, когато се върна на терена, да си направя сериозна самооценка. Не искам хората да ме запомнят, като нападателят, който не може да се движи по терена. Надявам се да бъда същият като преди, а не по-слаб. Ако усетя, че нещата не вървят, ще спра с футбола. Няма смисъл да удължавам агонията. - Според теб трябва ли ръководството на Левски да ти търси заместник за евротурнирите, или в сегашния отбор има такъв?
- Мисля, че трябва. Не подценявам нападателите в отбора, но към днешна дата само Георги Христов е такъв. Еньо Кръстовчев е добър футболист, но от доста време не е играл заради травма. Ако ръководството не иска да прави нещо половинчато, трябва да се вземе нов класен нападател поне за 6 месеца. - Честно, вярваше ли, че Левски може да стане шампион?
- Напълно честно - бях сигурен дори. През цялото време знаех, че имаме по-силен отбор от ЦСКА. Първоначално започнахме зле, защото бяхме в шок след загубите от БАТЕ и Жилина. В последните 5-6 мача през есента показахме истинските си възможности и финиширахме като лидери в края на годината. За мен ключовият момент беше победата над Литекс в Ловеч. Тя дойде след 0:3 от Локо (Сф) и ни върна в играта. Да, и успехът в дербито беше много важен, но трудно би се стигнало до него, ако не бяхме победили в Ловеч. Истината е, че когато минахме през тежката серия от мачове - гостуване на Черно море, домакинство на Локо (Сф) и с Литекс в Ловеч, и бяхме само 4 точки зад ЦСКА, станах още по-сигурен, че ще сме шампиони. На "червените" тепърва им предстояха тежките мачове. Според мен именно фактът, че дербито беше първият по-сериозен сблъсък за ЦСКА през пролетта, наклони везните в наша полза. - Левски ли беше силен, или беше по-малко слаб от другите?
- Постоянно чувам, че първенството ни било слабо, защото, видиш ли, ЦСКА и Левски не се отличавали с нищо. Напротив - първенството ни беше силно, а другите отбори бяха що-годе равностойни на ЦСКА и Левски. Факт е обаче, че ние и "червените" доминирахме през целия сезон. Смея да твърдя, че изминалият сезон беше много силен и оспорван и твърденията, че се е играл слаб футбол, са неверни. - Имаше ли корупция по време на сезона?
- Гарантирам на 100 процента, че всеки един мач на Левски през сезона е бил честен. За мен и ЦСКА игра нормално и почтено. Да, те записаха 10 поредни победи, което сигурно на някого изглежда странно, но просто програмата им беше такава. И Левски, като изключим първия мач с Вихрен, спечелихме срещу тези съперници. Ако ние трябваше да играем 10 мача с подобни отбори, сигурно щяхме да ги спечелим. За мен грандовете играха честно, сигурен съм в това. - Наскоро в една класация обявиха Емил Велев за №5 в класацията за най-добър треньор, а теб - за №2 при футболистите. Как ще коментираш това?
- Определено не съм съгласен с 5-ото място на Емил Велев. Според мен при треньорите всичко зависи от резултатите. Велев си свърши перфектно работата и направи Левски шампион. Той обедини отбора. В един момент феновете ни скочиха срещу него и това остави футболистите на заден план, което им позволи да се готвят без допълнително напрежение. Емил Велев заслужаваше да бъде №1. Аз нямам никакви претенции, към индивидуални награди. Дори ми се иска да не участвам в подобни класации. Моята цел е да играя за отбора, а не за да изпъкна на терена. - В интервю за "Мач Магазин" Емил Велев каза, че те е посъветвал да намалиш критиките към съотборниците ти, защото ги потискаш...
- Аз съм такъв човек - казвам това, което мисля. Може би от напрежението, понякога го правя по-остро. Не съм искал да обидя някого, но има неща, които трябва да се казват, а да не се премълчават. Говорил съм с Велев на тази тема и моето мнение е като неговото. Опитвам се да намаля забележките. Важното е, че Левски е един голям колектив. В отбора всички сме приятели. Казвам приятели, като нямам предвид, че ходим заедно на дискотеки. Приятели сме заради това, че всеки може да разчита на другия на терена, в съблекалнята и живота. - Ще успее ли Левски да се реваншира пред феновете с успех в Европа и как ще помогнеш ти на съотборниците си за това?
- Надявам се да успеем. Сигурен съм, че момчетата ще дадат всичко от себе си, за да се реваншират за БАТЕ и Жилина. Моята помощ преди мачовете ще бъде морална, а когато съотборниците ми са на терена, аз ще ги подкрепям от трибуните. Ще се слея с агитката.