В началото на 60-те една нова звезда се появява на паркета в НБА. Името му е Уолтър Белъми, а бързо получава прякор Огнения Уолт. Вкарва по 30 т. средно на мач в първите си седмици за Чикаго, а през декември 1961 г. за първи път се изправя срещу Филаделфия. Център срещу център на старта на мача.
211-сантиметровият Белъми вдига глава към противника и казва: "Здравейте, мистър Чембърлейн. Аз съм Уолт Белъми". Отговорът, от височината на 216-те сантиметра на другия център: "Здрасти, Уолтър. Днес няма да имаш стрелба през първото полувреме". След което Уилт Чембърлейн, защото това е той, блокира първите девет изстрела на прекия си съперник до почивката. След което му казва: "Уолт, оттук нататък вече можеш да поиграеш малко".
Една от стотиците истории за човека, който е доминирал на баскетболното игрище така, както не го е правил ни Джордан, ни Леброн, ни Брайънт. Никой.
"Беше комично. Той си правеше един на един каквото пожелае с всеки противник", спомня си великият Бил Ръсел, с когото имат едно от най-значимите преки съперничества в историята.
Запитан след края на кариерата кои са най-големите му успехи, Чембърлейн отбелязва две:
"Веднъж взех 32 борби срещу Бил, а съм успявал да го вържа на майтапите си около 20 000 пъти". Двамата остават страхотни приятели до края...
За несравнимия Уилт Чембърлейн той дойде преди 20 години. Отиде си от сърдечни проблеми на 12 октомври 1999 г. и две десетилетия баскетболът скърби за един от великаните. Не само на игрището.
Такава фигура в историята няма.
Чембърлейн е най-силният спортист на Америка, казват за него хора като Арнолд Шварценегер. Той вдига спокойно Арни над главата си, когато снимат "Конан Разрушителя". На тези снимки така впечатлява екипа, че Холивуд му предлага много други роли. Но Уилт си има мечта, която не изоставя дори на 55 - да се върне в НБА.
Не се смейте, тук говорим за невероятен чешит. И за човек, който физически е бил готов да играе на това ниво поне до 50-годишен. И е имал предложения да го направи!
Роден е на 21 август 1936 г. във Филаделфия. Градът на Роки. Градът на Уилт Чембърлейн.
Крехко дете е, едва не умира от пневномения, преди да се наложи да пропусне цяла година в училище, за да се лекува от последствията от болестта. Изведнъж това го тласка към активен спорт. Лека атлетика, волейбол, баскетбол. На 11 години е висок около 183 сантиметра, а на 16 - 211. Няма съмнение към кой спорт трябва да бъде насочен.
Останалото е история.
Чембърлейн влиза в НБА едва на 23 години, но не и преди да изкара славни времена в Харлем Глоубтротърс с №13, който и до днес е свещен за този култов отбор-спектакъл. В края на колежанските му години вече е звезда, но трябва да чака до 1959-а, за да може да играе в НБА. Решава да уплътни времето и подписва с Глоубтротърс за 50 000 долара годишно - немалко пари за онова време (около половин милион сега).
През 1958-ма Харлем прави историческо турне в СССР, като е посрещна с реч в зала "Ленин" в Москва от Никита Хрушчов. На един от мачовете залата притаява дъх - съотборникът му Мидоуларк Лимон припада на игрището след сблъсък, а Уилт, вместо да опитва да го свести, го вдига над главата си и прави няколко движения, сякаш е щанга. След секунда Лимон е буден и не разбира как е толкова високо... А тежи около 115 килограма!
В НБА историите са хиляди.
Чембърлейн е единственият баскетболист, вкарал 100 точки в един мач. На 2 март 1962 г. Ню Йорк Никс пристига във Филаделфия и Даръл Имхоф, един от традиционно най-здравите в защита центрове в лигата, се заема с Уилт.
Но още след първото полувреме той е нанизал 41 точки, а Имфоф е сменен с три натрупани нарушения. "Защо направо не му запишеш 100 точки да се успокои", саркастично подхвърля към съдията пророчески думи. Чембърлейн наистина нанизва сто! Филаделфия бие със 167:149.
Това е един от 72-та (!) рекорда, които държи в НБА. Играе в лигата 14 сезона. Да изброим няколко от постиженията, без да създаваме списък, дълъг колкото... самия Уилт.
- Най-много точки средно на мач в продължение на сезон - 50.4 (1961-62)
- Най-много мачове с по 50 и повече точки в един мач за сезона - 45 (същия сезон)
- Най-много точки в дебютен сезон - 2707 т.
- Най-много шутове в едно полувреме - 37 (в стоточковия мач през 1962-ра)
И още, още...
В продължение на десетилетие гази наред отборите, вкарва им по 50 точки с лекота. Прави по 30-ина борби, по десетки чадъри. Постига двоен трипъл-дабъл на 2 февруари 1968 г., когато записва 22 точки, 25 борби и 21 асистенции срещу Детройт (131:121).
Чембърлейн е и огромен чешит, който създава толкова легенди и митове около себе си, че е трудно да бъдат събрани в книга, камо ли в един материал.
Разбира се, култово остава изявлението за личния му живот, което е повтарял няколко пъти в интервюта:
"Никога не съм мислил да се женя, нито да гледам деца. Колекционирах жени. Спал съм с 20 000. Е, ОК - може да са 19 999 или 20 001, защото не ги броих след първите 2-3 години. Но ви уверявам, че са 20 000 със сигурност!"
Историите за авантюрите му са гореща тема за вестниците, но не остава време да се раздухват, защото всяка вечер, в която Чембърлейн е на игрището, се случва по нещо знаменито.
Един път прави такъв чадър на Гъс Джонсън от Балтимор, че съперникът е изнесен с извадено рамо. В друг двубой забива топката с такава сила, че тя пада и чупи пръст на крака на играч от неговия тим.
За "вертикалното излитане" на удивителния център се разказват легенди. Скача от място далеч над коша и забива с лекотата, с която всеки от нас може да го направи в баскетболен кош за хлапета, сложен на вратата на детската стая. Легендарни случаи в тренировки са как взима монета, поставена на горния ръб на таблото (около 4 метра). Това е удивително и изисква не само отскок, а и координация, и баланс. Е, имал ги е.
Силата му е пословична.
Иска да се бие с Мохамед Али на ринга - като ученик е тренирал и бокс. Световният шампион се съгласява и през 1971 г. е свикана пресконференция, за да се обяви паметния бой. Али обаче се държи неуважително, Уилт става и напуска, отменяйки мача. Двамата разменят и неособено приятни думи в следващите месеци.
"Той можеше да убие всеки от нас с една ръка, толкова бе силен. Свръхсилен. Просто бе твърде голям добряк, за да го направи", казва Бил Ръсел, неговият голям съперник. На него се дължи фактът, че Уилт се отказва само с два шампионски пръстена на НБА. Ръсел и Бостън Селтикс го спират седем пъти по пътя към титла.
Клайд Ловлет обаче няма късмета да опита от добрините на Уилт. Той е едно от "лошите момчета" в лигата и в една януарска вечер удря няколко пъти Чембърлейн с лакът, фаулира го гадно, изнервя го. Всъщност, няма скандал, спорове или бутане, както става днес в НБА при подобно ескалиране на нерви. Грамадният тип просто се обръща и нокаутира с един удар Ловлет. Излиза от игрището с усмивка.
Обича да казва по време на мачове - силно и ясно, за да го чуят и на трибуните: "Повече никой няма да забива", след което се захваща и блокира всичко по пътя към коша. Стрелби отдалеч - ОК, но никой няма да влиза в дома на Уилт! "Беше комична гледка, сякаш си играеше с противниците", спомнят си коментаторите на мачове от онези години.
Получава прякор Голиат, защото просто е като гигант сред обикновени хора. Несравнимо по-силен, грамаден и атлетичен.
Невероятен баскетболист, рекордьор, изумителен атлет като от филмче за супергерои. Без съмнение, играчът, който е доминирал най-ярко в НБА. Това са все оценки, които през годините са се доказали и не подлежат на обсъждане.
Но има и тези, които остават спорни. Уилт Чембърлейн има репутацията на човек, който е пропуснал да спечели много повече титли с Филаделфия (за два сезона отборът се мести във Сан Франциско), и Лос Анджелис Лейкърс. Успява да вземе две, но е обвиняван, че на моменти е загърбвал отбора за своите постижения.
Карим-Абдул Джабар, друг великан на играта, с когото са в отлични отношения до един момент, но стигат до жесток конфликт в средата на 80-те години, пише в автобиографията си: "Специално за Уилт Чембърлейн - аз ще бъда запомнен като някой, който жертваше себе си, за да побеждава отборът му. А ти - като плачко, който се отказваше да помагаш във важните моменти и оставаше на губещата страна." Спорно, а и Джабар не е единственият, който вини Уилт в егоизъм на игрището.
60 години минаха от октомври 1959-а, когато за първи път маратонките му заскърцаха по паркета на НБА.
20 години се изтъркяляха от октомври 1999-а, когато сърцето му не издържа. И си отиде човекът, който е белязал най-ярко своята ера в баскетбола. И е оставил рекорди, някои от които никога няма да бъдат надминати.
Джабар, Джордан, Брайън, Джеймс...Все велики играчи. Но нито един от тях не е мачкал цели отбори по начина, по който го е правил Чембърлейн.
Голиат, който вкара 100 точки в коша на един мач и 20 000 жени в леглото си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}