17-11-2017 20-11-2018

Мохамед Али не уби Алехандро. Но живя с угризенията, че го е направил

Историята на забравения аржентинец Лаворанте

09:30 | 29 септември 2019 | Редактор : Динко Гоцев 10 10490 Колаж: Юлиян Илиев

Той беше висок, атлетичен и красавец - любимец на хората в Южна и Централна Америка, където боксът е религия от близо век. Нарекоха го Ракетата, защото се изстреля към върха на спорта си. Едва на 23 години, Алехандро Лаворанте бе звезда в родната си Аржентина, а името му вече бе много популярно във всеки регион, където се гледаше бокс през 60-те.

Ретро

Историята му е почти напълно забравена, защото около нея има мръчен ореол на неясноти, а и на трагедия. Свързана е някак косено, но едновременно с това - и много близко, с най-голямото име в историята на този спорт.

През пролетта на 1961-ва Лаворанте изумява Щатите като сваля 7 пъти в четири рунда Зора Фоли, считан за един от бъдещите шампиони. Бие го на негова земя, в Аризона. Това праща Алехандро Томас Лаворанте Угарте на 4-та позиция в ранглистата в тежката категория, а той е едва на 24 години.

Ракета към Луната, както го нарича "Ню Йорк Таймс", използвайки прякора от родината му и с игра на думи около това, което в този момент - през 60-те, се счита за голямата обсесия на човечеството. Да стигне Луната. Случва се в края на същата декада.

След победата над Фоли, светът на бокса вече се интересува от Алехандро. Открит в малък боксов салон в Мендоса, препоръчан на големия шампион Джак Демпси, който му отваря вратите да стигне до Венецуела за няколко ранни боя, а после - и към Щатите.

"Той е невероятен, има всичко - пише Симон Броненберг, боксов анализатор от Аржентина, след победата над Фоли. - Не удря чак толкова тежко като големите шампиони, но е подвижен, мощен и издръжлив."

Има един проблем. Твърде бързо младото момче, което още не е готово за най-големите изпитания, е пратено в тях. Мениджърът му Пол Джордж иска големите пари сега и веднага, а те идват, ако се изправиш срещу асовете.

В това време в Аржентина Лаворанте е звезда - той се явява на корици на списания, дава интервюта и с него се запознават министри, киноартисти и други ВИП-личности.

Агентът урежд цели 7 мача само в рамките на същата 1961 г., за да стигне до бой за титлата. Седем излизания на профиринга за 6 месеца! Алехандро почти няма време да тренира, той само се възстановява и идва следващият мач.

Не е изненада, когато губи по точки седмата битка от далеч по-опитния Джордж Логан. Но залите са пълни, а младият аржентинец вече е сочен за потенциален противник на Касиус Клей.

Само на 20 години, той вече е виждан като най-големият талант, някога влизал между въжетата. Бие опонентите си и ги унижава с думи, като предварително им казва в кой рунд ще ги свали.

Мач между него и Лаворанте е голямата цел на щаба на аржентинеца, който е напълно изтощен от битките, които идват през 25 дни.

"Внимавайте, не го убивайте - казва първият треньор на Алехандро от Мендоса. - Той няма сили и умения още, за да се изправи срещу Клей, Листън или Купър (най-силните в света тогава). За такъв мач трябват поне 6 месеца нормална подготовка".

Никой не го чува. След изненадващата загуба от Логан, Алехандро нокаутира с лекота сериозен съперник - Вон Клей, още във втория рунд, и опиянението около него продължава. Никой не обръща внимание, че противникът е тотално неподготвен и далеч от добрите си времена. Заблудата е пълна.

Мениджърите искат бой с Касиус Клей. Но преди да срещнат страшилището, което по-късно ще се казва Мохамед Али, те трябва да се изправят срещу опитния, вече застаряващ Арчи Мур. В Лос Анджелис, пред огромна публика.

Лаворанте напада мощно и изглежда под пълен контрол, но няма опит да бие Мур. Той го изчаква и след седмия рунд му дава урок по бокс. Толкова тежък, че в 10-ия рунд боят е спрян, а аржентинецът е изнесен на носилка. По-късно не помни мача. Има травми по главата, от които трябва да се възстановява с месеци.

Никой няма намерение да му ги дава.

Почти без подготовка, излязъл от болница в края на март 1962-ра, Алехандро Лаворанте разбира, че на 20 юли ще се бие с Касиус Клей. Най-силният юмрук в дивизията.

Това е Адът за високото 192 см момче от Мендоса. Клей го надиграва тотално, а Алехандро видимо не е готов, не е свеж и е уплашен. Травмите в главата още не са отшумяли дори... Но гладът за близо 1 милион долара, които ще се разделят в щаба му, го пращат на ринга.

Издържа до петия рунд. Главата му кънти от ударите на мощния противник, който преди мача е казал: "Не вярвам да го гледате в повече от пет рунда". Така и става. Касиус Клей удържа на думата си.

Родителите на Алехандро искат да бъде преместен да се лекува в Аржентина. В клиниката в Лос Анджелис изследванията са притеснителни. Той на моменти губи ориентация, често - представа за хората около себе си, а и не помни почти нищо от последните два мача.

Но губят битката с Джордж и агентите, които настояват, че сега е шансът - още един бой, за да бъдат спечелени още пари, а след това е време за почивка. Импресариото излиза дори с "жокер" - още един мач с големи приходи, а после през цялата 1963-а, Алехандро няма да се бие, а само ще се готви и възстановява.

Мачът е с Джон Ригинс, на 1 септември същата година. Това е 11-и бой за Лаворанте в рамките на 16 месеца, след като преди това се е бил 13 пъти за 5 години. Алчността, разпалена от популярността и възможностите за печалба от всеки бой, просто смазва физически боксьора.

Ударите на Клей са били много силни, точни и с големи поражения. Докторите в клиниката в Ел Ей искат да забранят на Алехандро да се бие.

Някак обаче агентите му измъкват разрешително и на 1 септември той пак е на ринга.

Губи. В края на петия рунд получава много тежък десен прав, който сякаш го вади от тази планета. Ригинс си спомня по-късно - "Бих се с призрак. Това момче изобщо не бе готово за такъв мач. В един момент си помислих, че може да го убия с ударите, но когато си на ринга, адреналинът е твърде силен, за да осъзнаваш реално случващото се."

В началото на шестия рунд Лаворанте пада. Извън съзнание е. Остава в това състояние и в болницата. Никога повече не се събужда.

В следващите 6 месеца се бори за живота си в клиника в Калифорния, след което семейството го прибира в Мендоса. Умира на 1 април 1964-а, близо година и половина след боя с Ригинс.

Никога не идва в съзнание.

"Изпитвам угризения, разбира се - признава години по-късно Ригинс. - Но няма как да знаеш, преди да се изправиш срещу някого, че той не е готов. В очите му имаше страх."

Али, както е известен вече Клей, научава за смъртта на Алехандро седмици по-късно. Изпраща писмо на семейството му. Дълбоко е потресен и вътрешно е убеден, че неговите удари са убили момчето. Докторите не са далеч от подобно мнение, въпреки че в спорта бокс това е доста абстрактно понятие.

Всеки удар, при състоянието, в което е бил Алехандро от боя с Клей нататък, е можел да бъде "капката, която да прелее чашата".

Алехандро умира на 27 години, въпреки че последните 19 месеца за него не са живот. Агентът му Джордж изчезва в дън земя, а фамилията от Мендоса и не прави опит да го търси.

В късните години, когато още не е тотално повален от Паркинсон, Мохамед Али отива в Аржентина и опитва да издири някой близък на Лаворанте. Неговите най-доверени хора разкриват, че това е голямото угризение в живота на иначе самонадеяния и уверен Али.

Той живее с мисълта, че е убил Алехандро. И въпреки, че това не е така, усещането вероятно е било ужасно.

Виновниците са други. За някой долар повече те прекъсват един млад живот. Един полет на Ракетата, която не стига до Луната.