Между Доспат и Париж: Станимира Петрова е вдъхновяващата усмивка на българския бокс
Риболов, песни на Лили Иванова и много поуки от шампионката в новия епизод на "Тръпката е навсякъде"
В новия епизод на поредицата "Тръпката е навсякъде" заедно с партньорите ни от efbet ви срещаме с голямата усмивка на българския женски бокс. Световна шампионка, двукратна европейска, участник на две Олимпийски игри. Жена, която има неизчерпаема енергия и талант в различни сфери. Разбира се, става дума за неповторимата Станимира Петрова, която тази година вече си осигури квота и за игрите в Париж догодина.
Срещата ни не е в боксовата зала. Виждаме Станимира в краткия и период за почивка, в любимите и Родопи, където с цялото си семейство Станимира ни демонстрира какво значи една истинска шампионска почивка край язовир Доспат.
"Времето, прекарано сред природата определено е важно за мен. Както виждате, тук е рай. Още от дете всяка година със семейството сме или на язовир Доспат, или Голям Беглик. Тази година за първи път влизам и с лодка на риболов."
2023 година е меко казано интензивна за Петрова. Сякаш по традиция тя спечели Купа Странджа. След това дойде голямата болка - внезапна бъбречна криза часове преди Световното първенство не и позволи да дублира онова злато, с което шокира света през 2014-а.
Е, титлата не избяга в Краков - на Европейските игри, а точно преди републиканско първенство и балканиада, които предстоят в следващите 2 месеца - Петрова открива себе си пред екипа ни така, както досега не сте я виждали.
"Най-хубавото нещо е спокойствието. Тишината. Далеч съм от всичко. Спирам телефоните просто да се откъсна малко от стандартното ежедневие, от хората. Имам нужда от тази тишина, защото знам какво ми предстои - още няколко дни и всичко наново."
И наистина в живота на елитния спортист няма много периоди за почивка, за социална изолация. А Станимира е в този ритъм от дете. Започва с таекуондо, за което и до днес казва, че е дисциплината, който я е изградила като спортист. Записва се заедно със своя брат, който бил по-талантлив, но нейния инат и упоритост надделяват. Петрова е от Асеновград, а баща и голям почитател на бокса.
Мотивирана именно от него в края на студентските си години, влиза в боксовата зала доста късно, но това решение променя живота и. За по-малко от две години тя се утвърждава като един от топ талантите в женския бокс, а след това историята е ясна. Световна титла през 2014, участие на две Олимпийски игри, две европейски титли, поредица от златни медали на Купа "Странджа" и кариера, на която всеки спортист би завидял.
Широката усмивка не слиза от лицето й, както при триумфите, така и по време на трудните моменти. А те не са малко, защото и в живота, и на ринга се налага да се бори за всяка победа.
"Всеки ден си мисля за Париж. Настръхвам като стане дума за Олимпийските игри. Имам трети шанс в живота, дано този път успея да стигна до медалите. Макар че вече нищо в живота ми не е на всяка цена."
До този философски поглед при гоненето на своите цели Петрова стига сама. Максималист през годините, тя преживява тежко факта, че на Игрите в Рио и Токио не успя да завоюва отличие.
"В Рио бях толкова развълнувана, беше такава еуфория, че изобщо съм там -на Олимпиада. Сякаш това ми изигра лоша шега. Не се представих така, както исках и това ми донесе много разочарование. А бях толкова разочарована от Рио, че бях спряла с бокса. Няколко месеца дори не стъпвах в залата."
Но характерът на победител и правилните съвети от близките я връщат там, където и е мястото. Следват нови упсехи, но и нови разочарования. Като това през тази година, когато Станимира е в убийствена форма, но внезапна бъбречна криза я лишава от възможността да се бие за световната титла на първенството в Индия. Е няколко месеца по-късно Петрова отива и разбива конкуренцията на Европейските игри в Краков, за да вземе поредното си злато и по-важното - квота за Париж 2024.
Петрова е от онази порода хора, които очакваме да са успешни във всяка сфера. С каквото и да се захване, тя го прави с енергия, желание и страст. На шега казва, че ако вземе медал в Париж, нищо чудно да се преориентира в трети спорт. И след таекуондо и бокс - да премине в стрелбата. Защо стрелба?
"Казвала съм си, ако почна нещо ново, ще е нещо по-малко енергоизискващо. Така че ще говоря с моята приятелка Антоанета Бонева да ме подготви" - споделя през смях шампионката.
Интересите са и всестранни. Обича музиката. Баща и запалва и тази искра. А докато той обича да свири на китара, тя е повече по пеенето.
"Обичам всякаква музика. Тя е винаги с мен. Китари, песни, семейни сбирки. Времето прекарано с близките е това, което ме зарежда. Искам да благодаря на семейството ми, защото тяхната подкрепа е най-важна. Знам как майка ми преживява боевете ми. Веднъж на "Странджа" дори и прилоша, докато ме гледа. Знам колко трудно се говори с мен, когато свалям килограми и в дните преди състезания. И понякога човек е груб точно с най-бликзите си. Но наистина оценявам подкрепата им и съм благодарна, че имам такова семейство!" - разказва Станимира.
Да видиш личния свят на една голяма шампионка е истинска привилегия. Екипът ни я получи, за да я предаде на вас. Затова и препоръчваме - не пропускайте видео епизода, в който ще разберете повече за новия мироглед на Станимира Петрова. За мъдростта, която е събрала през годините тази млада жена. И неминуемо ще се усмихнете, защото енергията на една от големите ни надежди за медал в Париж е такава - заразителна и с правилните послания.