Бялото бедно момче от най-великото баскетболно съперничество
Историята на Лари Бърд, който заблестя в първия си мач и не спря да свети
Обратно в новинатаКоментари - Бялото бедно момче от най-великото баскетболно съперничество | Корнер.dir.bg
Коментари 11
Баскетболът е играта на черните момчета и Лари бърд е изключение,което потвърждава правилото.Но и белите са представени на терена като съдии,обслужващ персонал и т-н.както казва Сър Чарлз Баркли - "все пак на терена трябва да се намери някаква работа и за белите момчета"Да се изправиш на терена срещу Майкъл/Еър/ Джордан не е проста работа!Същият Чарз Баркли- "винаги съм мечтаел да се изправя срещу Майкъл персонално.Удаде ми се тази възможност,но той просто ме изнасили пред 12000 души.Сега ми се налага да живея с тази мисъл!?"
Вярно е че великите бели баскетболисти са малко, но има. Струва си да се отбележи Джон Стоктън от Юта. Ако се погледне статистиката за процент вкарани тройки белите доминират
Млад си и незнаеш, колко пъти белите съседи сърби биеха великите от НБА. Белите не са по-слаби, но няма толкова прости които да разчитат само на баскетболните си умения докато маймуните в 90% могат само това - бягане, бокс, баскетбол и т. н. В новото време ще има и много бели да се борят с бедността и ще видиш баскетболисти, боксьори и т.н. Няма черен шахматист, скиор или играч на билярд.
Като ученик имах няколко идола - Лари Бърд, Бьорн Борг, Ники Лауда и Йохан Кройф. Като студент добавих Майкъл Джордан и Диего Марадона. След Пийт Сампрас остана само страстта ми към Ливърпул. Хубаво ми стана да прочета за Великият Лари, поздравления за автора.
Играч, за който Денис Родман каза нещо от рида на “Ако беше черен, никой нямаше да е чул за него.” Беше след мач, в който Родман взе всяка една борба под коша, ама иначе всичката преса тук му скочи, че така не се говорело ...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}