От Пещерата на болката до световния връх. Кралицата на ултрамаратона надвива и мъжете
Феноменът Кортни Доуолтър обича да си угажда с яденето и признава, че най-голямото състезание е със самия себе си
Обратно в новинатаКоментари - От Пещерата на болката до световния връх. Кралицата на ултрамаратона надвива и мъжете | Корнер.dir.bg
Коментари 18
А бе с това свръх натоварване някой път ще влезеш в пещерата и няма да излезеш.Само гледай сеир след още някоя година.
Тази натофска евроатлантичка не е никаква жена! Аз предпочитам някоя 120 килограмова пияна мамашка да скочи върху мен и да ме изтакова...ако ми го намери де. Иначе съм фен на Костята Купейкин, дето му плаща тьотка Мутрофнка и пише тънко! Слава на "вгъZZраждани"!
Радосвета ли беше тая скумрия с увисналия нос от Игри на Волята дето като госпожата от Колорадо е ултрамаратонец и учителка...дотук свършват приликите :))
Както обичам да казвам, до 50-я километър е физиката, после почва психиката.
Когато и последните ти сили свършат, ти си изразходил само 40 процента от възможностите си. Спирането е, когато знаеш, че не трябва повече, не когато чувстваш болка, защото двете неща са различни. Макар и да нямам нейните постижения, имам избягани доста ултрамаратон и мога да те уверя, че един състезател, особено от нейният ранг много добре знае, кога е просто болка и кога е нещо, което не е добро за здравето ти! Кокото до ултрите - дори и най-тежката такава носи по-малко щети на тялото ти, от колкото седенето на дивана, пиенето на бира и гледането на телевизия. За цялата история на ултрамаратоните има един един смъртен случай и то заради падане а не поради претоварване. Има и едни 21 жертви в Китай, но там е изцяло по вина на организаторите.
Здравко, тичал съм доста,но непрофесионално.Да ти кажа на последния маратон(42км) имаше поне двама покрити с одеала изцяло и лежащи неподвижно.Кофти е като видиш такова нещо.Така че твоята статистика не ми изглежда достоверна само базирано на това което аз съм видял със собствените си очи.Не е вярно това за "пещерата на болката" че нищо не може да ти стане.Всеки човек си има индивидуалноси- като възраст,пол,генетика,височина,дължина на краиниците,биомеханика,костна структура,неизследвани заболявания, кръвна група,големина на сърцето,кръвоносна система и прочие.Имс хора които без зор могат да протичат 5км на спринт за по малко от 18 минути.Аз колкото и да тренирам не мога дори 24 да бия. Да мотивацията и борбата със себе си са пътя към успега,но не и крайностите.
права е, индивидуалното състезание е състезание със самия себе си, не с опонентите, всичко е в главата - да успееш да препрограмираш мозъка си. Адмирации за постиженията й!
"Какво правя, когато болката е адски силна ли? Продължавам напред, докато тялото не се справи с нея и не я игнорира, разказва Кортни." "Но Доуолтър знае, че просто трябва да слуша сигналите, които организмът й дава." Последно - слуша или игнорира сигналите на тялото?
"Пещерата на болката" звучи много здравословно.
Всичко в тялото ти крещи да спреш, ти обаче се правиш на много по-умен от него и продължаваш смело напред... Същото става и когато си дрогиран.
Не знаеш колко си прав, но само за едно : - наистина с бягането ( дългото) се отделят и адренали, и ендрофин, но по естествен и далеч по-здравословен начин. Обаче с дрогата вредиш на себе си, на другите. По нейното влияние можеш да предизвикаш инцидент, да убиеш.... Да бягаш е страхотно, не само за физика, но и за психика. Няма по-разстоварващо занимание, особено когато бягаш сред природата!
Като заведеш детето си на лекар, бързайки за работа, с ужас установяваш, че пред кабинета вече чакат стотици бабички! Уморили дядовците си с лошотията си, и тръгнали по доктори, та те да им обръщат внимание! Та и таз така - "надвивала над мъжете"...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}