От Пещерата на болката до световния връх. Кралицата на ултрамаратона надвива и мъжете
Феноменът Кортни Доуолтър обича да си угажда с яденето и признава, че най-голямото състезание е със самия себе си
Кортни Доуолтър е истински феномен в ултрамаратона, чупи рекорд след рекорд, което съвсем заслужено й спечели прякора Кралицата.
Постиженията й често минават дори отвъд границата на човешките възможности, а самата тя с охота споделя каква е тайната на изключителните й бягания. Преди дни тя записа нещо наистина изумително - спечели трите най-трудни ултрамаратона в света само в рамките на малко повече от 2 месеца, което е абсолютен рекорд при най-издръжливите.
А времената й са толкова добри, че биха й осигурили медали дори в мъжките планински бягания. Самата тя е автор на една от най-известните метафори в тази сфера - за Пещерата на болката, където всеки бегач на дълги разстояния влиза, когато тялото му започне да отказва под нечовешките изпитания.
С какво се храни шампионката? Наистина ли може да победи звездите в мъжкия ултрамаратон? Как успява да оцелее в Пещерата на болката? И как на няколко пъти е била на косъм от смъртта - ето отговорите:
На 38 Кортни Доуолтър е постигнала абсолютно всичко в света на ултрамаратона, като мнозина я сочат за най-великата в историята. От 2019 година тя печели 22 от 24-те състезания, в които участва. Самата тя е бивша учителка, която на шега започва да лекува стреса с разходки. Които стават все по-дълги и така до момента, когато тя осъзнава, че има талант. Защото е научила да контролира до съвършенство най-силното оръжие на човешкото тяло. Не, не са мускулите. А мозъкът.
"Състезанията се печелят в последната третина, когато тялото влиза в Пещерата на болката. Това е мой израз, който доби огромно популярност. Всеки един състезател на най-дългите дистанции влиза в Пещерата - някои по-рано, други по-късно. Нервните окончания на тялото бомбардират мозъка, умолявайки го да дръпне шалтера на тялото.
Пареща болка в мускулите, пълно изтощение, крампи. Мнозина тренират единствено тялото си и когато влязат в Пещерата, рухват. Аз обаче знам, че всичко е в главата. Мозъкът има суперсилата да игнорира тези сигнали, колкото и силни да са те. Какво правя, когато болката е адски силна ли? Продължавам напред, докато тялото не се справи с нея и не я игнорира", разказва Кортни.
Мнозина се чудят на хранителния й режим. В нейните среди храненето е издигнато в култ, защото някои грешки може да са фатални. Буквално. Но Доуолтър знае, че просто трябва да слуша сигналите, които организмът й дава.
"Ако тялото ми желае бира с купища начос, веднага ги получава. Или пък кроасани и всичко друго, което бегачите считат за табу. Пълното въздържание е грешно, организмът знае най-добре от какво има нужда. Ако ти му осигуряваш това, той ще ти се отблагодари, когато стане наистина напечено", разказва тя.
И подкрепя думите си с няколко ужасяващи ситуации, в които е била на косъм от смъртта. В Мексико попада в гръмотевична буря в планината, при която вятърът е толкова силен, че я запраща в 15-метрово дере. И ако хипотермията се счита за нормална при състезателите, когато температурите са ниски, Кортни на няколко пъти буквално препарира тялото си от студ и физическо изтощение. Налага се да прекарва няколко дни в болница, за да може жизнените й показатели да се стабилизират.
"Мнозина ме питат кой е най-сериозният ми опонент. Отговорът е - самата аз. Битката със себе си е най-трудната, която всеки бегач трябва да спечели. И не, макар медиите да ми създават ореол на непобедима, това не е така. Имало е случаи, в които заради мои грешки тялото натиска аварийния бутон за стоп и просто трябва да се откажеш. В такива моменти се сещам, че имам прекрасно семейство и две деца, които ме обожават и съм длъжна да се върна у дома жива и здрава", разказва тя.
Статистическите й показатели обаче говорят за наистина изключително резултати. В 75 процента от всички стартове тя завършва сред първите трима (54 победи, 9 втори места и 5 трети). А в цели 16 смесени маратона изпреварва дори мъжете, за да грабне победата. Сама обаче признава, че чисто генетически жените няма как да спорят с мъжете.
"Това е природа, не въпрос на тренировки. Генетика. Не става въпрос да победиш мъжете в някое състезание и да твърдиш, че половете са равни. Просто факти", категорична е Доуолтър, която при надпревара в Алпите преди 2 години се откъсва толкова напред от съперничките си, че има време да закуси в планината и дори да си измие зъбите след това.
А нещото, което наистина я отличава от конкурентите, е специфичният й тренировъчен режим.Тъй като живее в Колорадо, може да си позволи снежни планински тренировки почти през цялата година, като залага на нетрадиционен начин за подготовка на тялото - ски бягане. Сама признава, че така успява да контролира тялото си най-добре, докато го вкарва в състезателен ритъм.
В наши дни, въпреки че е спечелила абсолютно всичко в нечовешките над 120-километрови дисциплини и срещу името й има 41 рекорда, Кортни Доуолтър заявява, че не смята да се отказва. Не и докато е на върха. Като завършва почти всяка своя медийна изява с едно и също послание:
"Не се страхувайте да влизате в Пещерата на болката и не бързайте да излизате от нея. Защото там е зарядното на живота".